П. Предл. Остар. Около, покрай. Околовръст стените имаше нисък одър, а над него — полица. Ст. Загорчинов, ДП, 92. Василий заповяда да се изкопае ров околовръст лагера и още през нощта почна да построява походния ред на войската си. А. Дончев, СВС, 781. Генералът разгледал укрепленията околовръст града. П. Мирчев, К, 31.
ОКОЛОВРЪСТ, -тта, мн. няма, ж. и (рядко) околовръст, мн. няма, м. Остар. Обиколка, окръжност, периметър. Околов-ръстта на земята е 40 милиона метра. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 26. Нали ще разбере ученикът и примерът от околовръс-тът на земята? А. Дювернуа, СБЯ, 1478.
ОКОЛОВРЪСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Който е разположен или минава околовръст, около нещо. Севтополис бил здраво укрепен с околовръстна каменна стена, снабдена с бойни кули и бастиони. Ст. Михайлов, БС, 260. Стигна прелеза, където околовръстната железопътна линия пресичаше шосето. А. Гуляшки, Л, 481. Стигнаха околовръстния път и завиха по него. К. Колев, М, 62. Предупредителните знаци имат формата на равностранен триъгълник с точно определени размери, боядисани — полето с лимоненожълт цвят, а фигурата и околовръстната ивица с черен цвят. Л. Манчев, П I, 174. Околов-ръстно шосе.
ОКОЛОГЛЪТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е разположен, намира се около глътката. Нервната система е съставена от окологлътъчен пръстен и две надлъжни върви, разположен в стените на тялото гръбно и коремно. Зоол. VII кл, 26.
ОКОЛОГР АДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е разположен, намира се или става около град. Румъния получила град Силистра с малка околоградска територия. Ист. X и XI кл, 250. Много хора се трупат и пред голямата картина в дъното на залата. Това е генералният план за реконструкцията на околоградската зона. ОФ, 1959, бр. 4604, 3.
ОКОЛОЖКА ж. Част от фуражка, каскет и др. — ивица, която непосредствено обхваща главата. Зад гърбовете им надничаше червената околожка на униформен полицай. А. Гуляшки, Л, 447. На главата си слагаше германски каскет с висока околожка от кожа и дебела козирка. В. Ченков, ЗХ, 75. Кремавият каскет с висока околожка беше единственият белег на българската съвременност. Ем. Манов, БГ, 222.
— Друга (правописна) форма: околошка.
ОКОЛОЗАРОДИШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Спец. Който е разположен, намира се около зародиша. Околозародишна мембрана.
ОКОЛОЗЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който е разположен, намира се или се осъществява, извършва се около Земята. Корабът бе изведен в кръгова околоземна орбита на около 189 километра. АК, 1971, бр. 1, 30. Околоземният облак се изучава чрез регистриране на рентгеновото излъчване. ВН, 1960, бр. 28о5, 4. Околоземно космическо пространство. Околоземно водно течение.
ОКОЛОЗЪБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Спец. Който е разположен, намира се около зъбите. Пародонтозата.. е широко разпространено заболяване, характеризиращо се с възпалителни., процеси в около-зъбните тъкани. ВН, 1961, бр. 2956,4.
ОКОЛОЛУНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е разположен, намира се около Луната. През време на полета на станцията в района на Луната бе проведен комплекс от научни изследвания и измервания на физически характеристики на око-лолунното пространство. Вселена 69, 120.
ОКОЛОМ нареч. Диал. и поет. Наоколо. Изведнъж, съсетен се извърна / Младен и с ням въпрос се околом озърна / и вгледа. П. П. Славейков, КП ч. III, 157. Така из пологът си тих / излязъл, изведнаж се види вепър лих / от вълча глутница нечакано сполетен — / възпре се и възвий и поглед искрометен / озърне околом, на тях на смелостта / възчуден. П. П. Славейков, КП ч. III, 76. Вред калесвай, Байо, / .. / синките роднини, / околом комшии. Нар. пес., СбНУ XXV, 90.
ОКОЛОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който е разположен, намира се около, в близост до носа. Грипът може да остави., редица трайни усложнения от страна на белия дроб, плеврата, околонос-ните кухини. Пр, 1952, кн. 5, 50. Челната кост, клиновидната кост и горната челюст са кухи. Кухините им са покрити със същата лигавица, която покрива и поената кухина, и се наричат околоносни кухини. Анат. IX кл, 80.
ОКОЛООСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Обикн. в съчет.: Околоосно въртене. Спец. За въртене на небесно тяло — който се осъществява около въображаемата собствена ос. Галилей наблюдавал., слънчевите петна и дошъл до заключението, че и Слънцето има околоосно въртене подобно на земното. Н. Николов и др., СС, 15. Освен обикалянето си около Земята, Луната има и свое околоосно въртене, но неговата продължителност съвпада с периода на нейното обикаляне около Земята. Астр. XI кл, 1958, 63.
ОКОЛООЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се намира, разположен е около очите. Оперението на старите мъжки косове е черно като въглен, а човката
