Page:RBE Tom11.djvu/441

на и окончи живота си изключително само за общото добро на окаяното ни отечество България? ДЗ, 1868, бр. 44, 164. Блеще-нието на безбройни разсеяни по синий небосвод звезди дава жално наумявание за окаяний селский живот, който трябваше да опита зли сетнини на премеждията. Ил. Блъсков, ИС, 15. Гладът го тук натири / от родния му край скиталец окаян. Ив. Вазов, Съч. III, 86.

ОКАЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж.

1. Окайване. Третият беше млад и доста прелестен момък, но той искаше да покаже насила остроумие и казваше неща толкоз безсолни, щото той беше за окаяние. М. Балабанов, ДБ (превод), 108.

2. Окаяност; окаянство. — Всичко, всичко тъне в кал.. Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Елин Пелин, Съч. I, 146.

ОКАЯНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Окаян човек; нещастник, злощастник. Дали човек е погубил,.., или сърце пречисто и невинно е осквернил — все едно. Грешник е той.. Такъв лежи тук пред тебе. Окаяник съм аз, сестро. И ни изцеление телесно, ни вяра, ни сатаната дори могат да върнат живота в мене. П. Константинов, ПИГ, 52. Светът беше тесен за него, за да би намерил потулен кът, дето да го забравят сегашните мисли и да забрави.. Бедният окаяник! Той не виждаше избавление от този ад. Ив. Вазов, Съч. IX, 185. Фют приличаше на окаяник. Мършав, слаб, отпаднал. Елин Пелин, ЯБ, 154. Законът за поборниците остава само написан; да залъгва тези окаяници докато измрат. НБО, 18. И така, прости ме:.. Како истий татко си ме гледала.. А аз окаяник, за нищо и никакво, хиляда пъти съм те огорчил. Гр. Пърли-чев, СбНУ XI, 350-351.

ОКАЯНИЦА ж. Остар. Книж. Окаяна жена; нещастница, злощастница. А после с необорими факти ще докаже пред духовния съд измяната й — ще я опозори. Ще си вземе Любчо и ще я остави сама, като последна окаяница. Д. Калфов, Избр. разк., 351. — Окаянице, вразуми се! Ив. Вазов, Съч. XIII,

106.

ОКАЯНО. Остар. Книж. Нареч. от окаян; с окайване, нещастно, злощастно, жалко, отчаяно. Тоя благороден човек щеше да умре окаяно, отчаян. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 160. Той почна да ги навира в лицето ми и да вика отчаяно и истерично: — Братя българи,.., заплюйте ме и ме низвергнете от обществото си. Елин Пелин, Съч. IV, 135. Тия са ескимци, малоснажни както самоедите и лапландците и живеят най-окаяно. Ив. Богоров, КГ, 280. Натан Крист беше един убиец, който премина последните си дни съвсем окаяно в тъмница. ИЗ, 1874-1881, 127.

ОКАЯНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Състояние, качество на окаян; отчаяние, нещастие, злощастие. Зло и добро, истина и лъжа, и няма граници помежду им. Ако кажа как съм достигнал до моята окаяност, нито то, нито тия прости люде ще разберат и ще ме съжалят. Ем. Станев, А, 155. Италианецът живееше на кърмата и Беро с един поглед проникна в цялата окаяност на това жилище. Н. Антонов, В ОМ, 129. В человека обитава един небесен глас.. А тоя глас е гласът на милосърдието, който., ся носи тихо в пещерата на окаяността. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 187.

ОКАЯНСТВО ср. Остар. Книж. Окаяност; окаяние. Общият му изглед [на Бър-зака] — изморен и отпуснат в делник — през празниците се преиначаваше в кръчмата и даваше да ся разбере, че тоя снажен и хубав човек чувствува горко окаянство на денонощните си грижи за запазване мести-цето в света. А. Страшимиров, А, 632. Нес-ретниците на Тодорова, ако понякога достигат окаянството на една жертва, това не става по чужда вина. Те стават жертва единствено на своите инстинкти. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 246. Които искат да имат живот вечен, сиреч да живеят през вечността не в окаянство, но в блаженство, трябва сърдечно да веруват в Исуса Христа. ИЗ 1877, 394. Има ли някой тука.., който да не ся е ранил за вас и който в разстоянието на всичка тази обсада да не е претеглил беди и окаянства много по-големи от смъртта. П. Р. Славейков, ПИ, 27.

ОКВАМ, -аш, несв.; окна, -еш, мин. св. окнах, прич. мин. страд, окнат, св., непрех. и прех. Диал. Викам (окам) еднократно, веднъж или няколко пъти; виквам.

ОКВАСЯ. Вж. о к в а с я м.

ОКВАСЯМ, -яш, несв.; оквася, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Нак-васвам, напоявам, наквасям. Война позорна, война проклета!... / Рано ти наште мирни полета / с гроби насея, с кърви окваси. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 79. В гроб мъжете, в плен жените, / мрат и старите монаси. / На Трапезица стените / праведна ги кръв окваси. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 105.

ОКВАСЯНЕ ср. Остар. и диал. Наква-сяне, наквасяване, наквасване.

— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.

ОКЕАН м. 1. Всеки един от четирите големи водни басейна между континентите, по-голям от море. И бурята се разрази в мене; разрази се буря и в океана, и аз с приятеля — Атлантически океан почнах един дует, за какъвто ноти още не са измислени. Ал. Константинов, БПр 1893, кн. 3, 29. В първите дни на войната много се говори за един кррйцер и подвизите му в Индийския океан. И. Йовков, Разк. Ш, 114. Не на пус