Page:RBE Tom11.djvu/429

кът лизна решетката на прозореца и ока-ди стената с черен език. Ст. Загорчинов, ДП, 244-245. — А да не е слугинята отървала грездея на виното? Или пък сте пре-солиле и окадили рибата? Китка 3-4, 1886,

13.

2. Извършвам обред кадене с тамян; прека-дявам. Патриархът го окади с тамяна на кадилницата и му поднесе кръста и ръката си за целуване. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 459. — И кога [Змея] го няма в пещерата, пак не смее никой да окади. П. Тодоров, Събр. пр II, 299.

3. Дезинфекцирам, обеззаразявам с дим от сяра. Окадих бурето, окадявам се, окадя се страд. Като няма други [котел], той ще бъде, ами аз ще го завардя да не се окади — и като слезе у вадата, обмаза го с рядка тиня отвън. Ц. Гинчев, ГК, 67.

ОКАДЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ окадя се, -йш се, св., непрех. Диал. Обикн. при от-риц. — вестявам се, мяркам се, появявам се някъде. — Писарят не знае, че Бонъо е та-дес [тук някъде], а то не би се окадил насам

— досети се една от момите. А. Страши-миров, ЕД, 128. — Взехме ги за помощници, а синковците повече не се окадиха в плевника. Д. Вълев, 3, 162. Той се окадява в съда да защити само някой просек или нехранимайко. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 44. Турчинът, ден-два, неделя-две, гледал, че никой от българите кавафи нито се окадя-ват край дюгеня му. ВЦ, 1888, кн. 20, 25.

ОКАДЯВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окадявам и от окадявам се; опушване, одимяване.

— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.

ОКАДЯВАНЕ², мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от окадявам се; вестяване, мяркане някъде.

ОКАЖА. Вж. оказвам.

ОКАЖА СЕ. Вж. оказвам се.

ОКАЖДАМ, -аш, несв.\ окадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Окадявам. • Обр. Тая мисъл не беше ясна. Тя димеше през ракиените пари на мозъка му като пушек, който окаждаще светлите мисли за Цвета. Елин Пелин, Съч. П1, 114.

ОКАЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Окадяване; опушване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОКАЗВАМ, аш, несв.\ окажа, -еш, мин. св. оказах, св., прех. Книж. В съчет. с отвлечени съществителни. Проявявам отношение, извършвам действие, означено чрез съществителното. Тия книжовни произведения са оказвали през време на робството известно влияние. Б. Пенев, НБВ, 42. — Аз вече казах, че стремежът на моето правителство е и ще си остане един: да оказва помощ на своите братя по вяра и език. Ст. Дичев, ЗС I, 28. Скривайки егоизма си зад формално-юридически основания, в които сами не са вярвали, одеечани престават да оказват каквото и да било реално съдействие за този желан уж от нея напредък. М. Арнаудов, БКД, 134. Ти ги прочете [книгите], използува тяхната мъдрост, тяхната поука, тяхната красота и ги захвърли., ти не им оказа ни най-малка почит, не прояви към тях ни най-малка обич. Елин Пелин, ПР, 70. Колко и да беше държелив, виното беше оказало действието си.. Събуждаха се вече у него ония сили, кдищо го караха да се запива по кръчмите. И. Йовков, ПГ, 259. Всичките други ахейци със радостен вик съгласиха / чест да окажат на жреца — откупа скъп да приемат, / но Агамемнон Ат-риду туй по сърцето не беше. А. Разцвет-ников, Избр. пр. III (превод), 9. Новохоланд-ците оказват особено уважение към гробовете на умрелите. Знан., 1875, бр. 11, 166. Оказвам внимание. Оказвам въздействие. Оказвам защита. Оказвам контрол. Оказвам натиск. Оказвам поддръжка. Оказвам подкрепа. Оказвам съпротива, оказвам се, окажа се страд. — Може ли, като не съм член? — Щом ти се оказва такова доверие... — Друг няма.. — и двамата ги интернираха, групата ни съвсем оредя. К. Калчев, ЖП, 121.

ОКАЗВАМ СЕ несв.; окажа се, -еш се, мин. св. оказах се, св., непрех. Книж.

1. Обикн. в 3 л. Става ясно, разбира се, че съм някакъв. Дядо Мирю се упъти към него. Овчарят се оказа негов познат. Ем. Станев, ЯГ, 61. Отбивам се в съвета. Председателят се оказа един от хората, които търся. Н. Стефанов, РП, 128. Когато дойдат много сватбари, както в старо време, когато цялото село женеше, и малките съвременни дворове се окажат тесни за дългите трапези на стария родов обичай, събарят плетищата и съединяват отново разделените някога дворове. Ив. Хаджийски, БДНН, I, 33. Не е ли възможно.. да получим тела, които., да превръщат сноповете от успоредни лъчи в сходящи се? Поставената задача се оказва достижима. Такива тела съществуват. Те са известни под името лещи. Физ. X кл, 1951, 135-136. Опитите, направени в странство със средства, евтини и скъпи, а напоследък и насищането на почвата с въглена киселина, се оказаха без полза. Хр. Даалиев, ТИ А, 10.

2. Обикн. в 3 л. Попадам, намирам се някъде, обикн. на неочаквано място; озовавам се. След като узреят плодовете и семената на растението, те се отделят от него и често се оказват далеко от майчиното растение. Бтн V и VI кл (превод), 1951, 80. През това време женската авлига вие своето чудно гнездо.. Не е чудно, ако вътре се окажат няколко парцалчета, взети безвъзмездно от някой двор. Ем. Станев, ЯГ, 88.

3. Попадам, намирам се в някакво положение, обикн. неприятно или неочаквано; озо