Page:RBE Tom11.djvu/344
ОГРАДЙША 344 ОГРАЖДАМ1
ОГРАДЙША. Вж. оградисвам.
ОГРАДКА ж. Умал. от ограда (в 1 знач.); малка, ниска ограда. Девойката .. се упъти към задната градина; но на вратичката се спря, погледна любопитно-весело към младия монах, после изведнъж бързо прескочи оградката и се затича нататък. Ст. Дичев, ЗС I, 273. Из селото — шарени чешми, декоративни дръвчета покрай на-стланите улици, нови къщи с железни оградки. Ил. Волен, МДС, 29. Един килнат дървен кръст и една килната дървена оградка пазят тия печални гробове. Ив. Вазов, Съч. XVII, 38. На масата лежаха не-запоените месингови парчета за оградката на парната машина. П. Проданов, С, 31.
ОГРАДНЯ ж. Диал. Ограда (в 5 знач.); ограде, заграда, оградче. Ето и прелеза на порутения дувар. Той [Велчо] се подйе за лозината, прескочи разпилените наоколо камъни и тръгна преко ограднята, обрасла в .. бъзак. П. Тодоров, И II, 45. И в трите области няма ни едно място, което да заслужава името пещера и нито една оградня, която .. да се представлява като дъбрава. Ч, 1875, бр. 3, 143.
ОГРАДЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Ограда (в 5 знач.); ограде, оградня, заграда. Еден сиро-маф чоек имал зад куки едно оградче и го посел просо. Нар. прик., СбНУ XI, 126.
ОГРАДЧЙНА ж. Диал. Отделение, преградено място в обор (обикн. за телета); ограда. Прибра телците в студената и влажна оградчина, наскуба един кош слама и я изтърси пред муцунките им. Ст. Даскалов, ПЯ, 8. — Абе то ... нали има душа! — смутено отвърна тя, като завърна гръб, бутна телето в оградчината и понеже не знаеше какво повече да прави, току се извърна към кравата и сложи ласкаво длан върху гърба й. Ст. Даскалов, СЛ, 175.
ОГРАДЯ1. Вж. оградявам, огражда-вам и ограждам1.
ОГРАДЯ2. Вж. ограждам2.
ОГРАДЯВАМ, -аш, несв.(диал.); оградя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Ограждам1, оградявам се, оградя се страд, и възвр. ОГРАДЯВАМ СЕ несв. (диал.); оградя се се., непрех. Ограждам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОГРАДЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оградявам и от оградявам се; ограждане1.
ОГРАЖДАВАМ, -аш, несв. (остар.); оградя, -йш, мин.св. -йх, св., прех. Ограждам1. Тази стена е отстояла само 40 мили от Константинополя и е била дълга около 60 мили. Следователно ограждавала е само столицата и една малка част от околността й. М. Дринов, ППБН, 15.огражда-вам се, оградя се страд, и възвр.
ОГРАЖДАВАМ СЕ несв. (остар.); оградя се св., непрех. Ограждам се. Он знаяше как е все с действие/ сатанинско това наущение./ За то всегда на това молчеше,/ и с молитва се ограждаваше. К. Огнянович, ЖА, 39.
ОГРАЖДАВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от ограждавам и от ограждавам се; ограждане1.
ОГРАЖДАМ1, -аш, несв.; оградя, -йш, мин.св, -йх, св. прех. 1. Поставям ограда около нещо, заобикалям нещо с ограда; заграждам2. Върна се в село, донесе мотика, лопата, гвоздеи, тел и четири яки колове. С тях той огради крушовата фиданка, за да се запази от хора и от добитък. И. Йовков, ЖС, 65. Той ограждаше някаква си нива вън от селото. Елин Пелин, Съч. Ш, 83. Взеха решение да заминат в най-скоро време, да оградят гроба и го запазят. Л. Стоянов, X, 148. Града градеше Маноил мастор,/ града градеше, кале правяше,/ кале правя-ше, Пиргус огражда. Нар. пес., СбНУ XXVII, 157. // Разг. Поставям нещо за, като ограда. Няколко души селяни си имат на едно и също място лозя или градини, па са съгласяват, та секи колкото му са пада, по толкоз плет огражда наоколо. МС, 1883, кн. 4, 32.
2. Поставям или разполагам нещо от всички страни на някого или на нещо друго; заграждам2, обграждам. Изправи [Вида] детето до кръста и го огради с веригата. Г. Алексиев, ДЦ, 27. Милош обнародва един указ, чрез когото запретяваше сяко едно намисание в работите на българете и за да прекъсне сяко едно сношение с въстанието, огради границите си с войска. Хр. Ботев, Съч. 1929, 179-180. Направиха си колиби и ги оградиха с шанци. Ем. Васкидович, ПП,
59. Русалки там обкръжават я приветни,/ ограждат я с гирлянди пъстроцветни. Ем. Попдимитров, СР, 86.
3. Очертавам, изписвам затворена крива линия или кръг около нещо, за да го отделя от друго и да го подчертая; заграждам2, обграждам. Той [учителят] беше разгънал на черната дъска картата на Балканския полуостров, оградил беше по нея със син молив всички земи, в които живеят българи.
А. Страшимиров, К, 4.
4. Само несв. Разположен съм, намирам се около нещо или някого, от всички или от някои страни на някаква площ, място; обкръжавам, заграждам2, заобикалям2, обграждам. Висок каменен зид огражда постлания с плочи двор. М. Кремен, РЯ, 92. Дълбоко, в рамката на отворената врата, се очертаваше част от баира, който ограждаше селото. И. Волен, РК, 19. Водите на Тунджа и на притока й голяма Варовица са ограждали града от три страни — от юг, запад и изток. Ст. Михайлов, БС, 260. Тия бели коси, които ограждаха светлото розово лице на възрастния господин, намаляваха
