Page:RBE Tom11.djvu/293
ОВЪЛЧВАМ СЕ 293 ОВЪРЗВАМ
ОВЪЛЧВАМ СЕ1, -аш се, несв.', овълча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. За вълчица — раждам вълче. А пък, дето казват, че "вълчицата се била овълчила, не вярвам. И. Йовков, АМГ, 82.
2. За вълк — раждам се. • Обр. — Ето гнездото на вълка, ще го разсипем до основание, за да се не овълчват вече други такива мръсни гадове. Ив. Вазов, Съч. VII, 57.
ОВЪЛЧВАМ СЕ2, -аш се, несв.; овълча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Рядко. За куче — ставам много свиреп, кръвожаден и зъл като придобивам качества на вълк. Да е вълк не е — кучетата ги гонеха, кучетата ги давеха.. Казват, че кога едни кучетд са много зли, рано-късно се овълч-вали. Й. Йовков, ЧКГ, 226.
2. Прен. За човек — ставам много алчен, ненаситен или много зъл, жесток. Трябва да кажа, че собственикът,.., бе, общо взето, хуманен човек, който не бе успял още да се овълчи. М. Гръбчева, ВИН, 114. — Какво?
— обърна се с цялото си лице към нея Димитър. — Овълчили са се читаците, а? Г. Караславов, Избр. съч. X, 10. И ако по някакво чудо заран спечели, ще го видиш, че и той се е овълчил... Т. Влайков, Съч. III, 233.
ОВЪЛЧВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от овълчвам се1.
ОВЪЛЧВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от овълчвам се2.
ОВЪЛЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За човек
— който е много жесток, коравосърдечен, зъл. Хората се гледаха овълчени — едни ръмжеха, защото войната беше ги оголила, те искаха възмездие и справедливост, а други бяха забогатели и бяха готови със зъби и нокти да бранят онова, което бяха награбили в тила. Г. Караславов, Т, 61. Върху челото на Кабзата беше лепнат вече етикетът „подстрекател“.. И постепенно, неусетно, кооператорите започнаха да гледат на него като на овълчен враг, взеха да заобикалят къщата му. А. Гуляш-ки, СВ, 193. Щом войска се на война запътва — /и нова пасмина хайдути се измътва. / .. / Върнат се дома / овълчени — с оная миризма/на кръв... К. Христов, ЧБ, 96.
ОВЪРГАЛВАМ, -аш, несв.', овъргалям, -яш, св., прех. Разг. Овалвам (във 2 знач.); отъркалвам. Евтаксиите съборили отеца в калта, овъргаляли го и като чувал го помъкнали към пристанището. Хр. Бръзи-цов, НЦ, 60. През лятото биволите едва могат овъргаля гърбовете си в тинята на вира под моста на шосето. СбХ, 135. овър-галвам се, овъргалям се страд.
ОВЪРГАЛВАМ СЕ несв.', овъргалям се
св., непрех. Разг. Овалвам се, отъркалвам се. Трябваше да се овъргаля в тревата, за да се охлади, да се ороси цялата, от главата до петите. Д. Мантов, ХК, 32. — Гледай къде стъпваш, изкалях се заради тебе — изпсува и го блъсна с приклада на шушката полицаят,., и щрапна след него в една локва, където можеше да се овъргаля цяло прасе. Т. Харманджиев, КВ, 472.
ОВЪРГАЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от овъргалвам и от овъргал-вам се; овалване, отъркалване.
ОВЪРГАЛЯМ. Вж. овъргалвам.
ОВЪРГАЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от овъргалям като прил. Разг. Оваляй. Молели се капанци да отмине лошият вятър,.. Когато си отишъл, и хора, и животни, и птички приличали на попарени с вряла вода и овъргаляни в уличната пепел.
Н. Каралиева, ЗБ, 27.
ОВЪРДРАФТ м. Банк. 1. Договорено с банката допустимо превишение на плащанията до определен лимит по текущата сметка на клиент над остатъка. Дебитни и кредитни карти с овърдрафт.
2. Вид банков кредит, предоставен за плащания по текуща сметка на клиент, при който теглените суми надвишават постъпленията по сметката в определен лимит. Лихви по овърдрафта.
— Англ. overdraft.
ОВЪРЖА. Вж. овързвам.
ОВЪРЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от овържа като прил. Който е вързан здраво с въже (и под.), обикн. увито около него и отвсякъде. По белите пътища на империята и през тази година минаха много хора:..; овързани хайдути — прокъсани-те им ризи бяха корави от засъхнала кръв.
В. Мутафчиева, ЛСВ I, 7-8. Апартаментът му беше пълен с буркани и сандъци, овързани кутии и торби. П. Славински, ПЩ, 135.
ОВЪРЗВАМ, -аш, несв.', овържа, -еш, мин. св. овързах, св., прех. 1. Разг. Връзвам някого или нещо здраво с въже (и под.), което увивам от всички страни или много пъти; обвързвам, завръзвам. С радостен вой се нахвърлиха върху болярина агарянците, овързаха здраво ръцете му с връв, а краката му спънаха като у кон, колкото да може да пристъпя. Ст. Загорчинов, ДП, 307. Господарят на Янина още не бе свалил ръце от колата — подпираше някакъв денк, докато други го овързваха. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 135. На масата висока лягам / и сам ръце, нозе обтягам, / овързват ме уж на шега. К. Христов, ППож., 86. // Разг. Омота-вам някого или нещо с бинт, плат и под.; обвързвам, замотавам. Някой бе овързал ръцете му с парцали, овързал бе и дясната с отрязаните пръсти, и лявата, на която бяха изскубани ноктите. Б. Райнов, ДВ, 268. Една зима Петър взема Захаринчо, овързва му ушите с кърпа и му казва: — Сега да вървим! Елин Пелин, Съч. III, 85.
2. Прен. Задължавам някого да поеме определени ангажименти, работа и под. или да влезе в някакви отношения с някого; обвър
