Page:RBE Tom11.djvu/275
ОВЛАДЯВАМ 275 ОВЛАДЯВАМ
ситуация и под. Как само ловко се вмъкна [адвокатът] в разговора на другите двама и набързо овладя положението. Д. Бегунов, ЧД, *8. — Земеделската партия не е ли по-масова и не ще ли може тя да овладее положението? — зададе прямо въпроса английският генерал. К. Ламбрев, СП, 407.
2. Вземам с бой, с воюване нещо, обикн. територия, страна, град и под.; завладявам2, завземам, превземам. Рангел си беше поставил за цел да завербува колкото се може повече войници, с които в подходящ момент да овладее батареята. Д. Кисьов, Щ, 157. Въпреки ферманите никой команду-ващ не бил овладял старопланинските проходи, през които размирниците спокойно преминавали. В. Мутафчиева, КВ, 149. Въс-танически групи овладели [през 1848 г.] Тюйлери и градския дом. Ист. X кл, 70. • Обр. Не искам да кажа, че той [Петър Ка-раангов] е постигнал всичко. Да постигнеш всичко, означава да се изчерпаш. А с най-новите си стихотворения Караангов показва, че е на път, че овладява нови хоризонти. П. Матев, ПОС, 61.
3. Стесн. Диал. Присвоявам нещо, обикн. земя, сграда, помещение и под., за да го използвам; обсебвам, завземам. Такъв беше Пантелей — истински потомък на ония предприемчиви, сурови и гладни за земя преселници, които първи овладяха за себе си най-плодородните участъци от добруджанските целини. А. Гуляшки, ЗР, 16.
4. Усвоявам, намирам начин да се справя с някаква стихия, явление, и да насоча развитието им за постигане на свои цели. Столетия наред човекът е изучавал природата.. Успял е да овладее силите на буйните планински води, да разбие ядрото на атома и да използува нашироко получената от тях енергия. Физ. IX кл, 1965, 3. Днес учените все още са далеч от деня, когато ще опознаят и овладеят напълно процесите на стареенето. ПЗ, 1981, кн. 10, /-8. Книгата, която вземаше да чете, будеше у него трепетни мисли, жажда да познае хората и себе си, да овладее живота. Ем. Манов, ДСР, 485.
5. Прен. За човек — установявам силно влияние върху някого обикн. поради изключителните си качества, умение, майсторство, чар и под.; завладявам*, покорявам, спечелвам. Отец Сандовал се замисли. За миг Фани доби усещането, че го бе овладяла напълно, използувайки страстта на йезуитите да прекръстват, да търсят новоогла-шени. Д. Димов, ОД, 138. Той сам беше потънал в спомените за ония дни, когато с всичките си амбиции и страсти искаше да овладее красивата воденичарска дъщеря. Г. Караславов, Избр. съч. X, 70. Още с идването си той ни овладя и поведе след себе си. Ние схващахме, че пред нас не стои обикновен учител, а човек с особени дарби. СбА-СЕП, 46. Тоя поет сякаш не е от мира се-го.. Няма яркост, страст, мощ, кипеж. Безсилие да раздвижи и овладее човека. Г. Бакалов, Избр. пр, 368. // В съчет. с душа, сърце, съзнание, внимание, мисли и под. — силно въздействам върху мислите и чевствата на някого, върху неговото съзнание и поведение; покорявам, увличам, обай-вам. Години продължи тежката борба — коя от двете жени да овладее сърцето на Тодя. А Тодю — разделен между тях, примамван и гален от двете — растеше капризен, непокорен и зъл. Г. Раичев, Избр. съч. II, 206. Ораторът бързо овладя вниманието на всички в залата.
6. Прен. За чувство, мисъл, състояние и под. — изпълвам, обхващам, изцяло съзнанието, психиката или тялото на някого, като измествам всички други мисли, чувства и под.; обземам, обхващам, обсебвам, завладявам2. Докато се бръснеше, чувството на самота го овладя. Ем. Манов, БГ, 209. Неусетно спомените ме бяха овладели. Наистина, как се забравят първите стъпки в живота, първите трепети, първите приятели. П. Бобев, К, 71. Елена тихо пошъпна тия последни думи и сякаш отведнъж я овладя слабост, и тя наведе очите си надолу. Ст. За-горчинов, ДП, 442. — Капацуна-муна ли? Че какво ще е то?.. Тая езикова загадка така овладя баща ми, че ядът му от излизането на Хреля съвсем изчезна. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 86-87. Стамболов повика Кара-велова по телефона; повика и Никифорова. Но нито единият се яви, нито другият. Тогава съмненията го овладяха съвсем. С. Радев, ССБ II, 65. • В съчет. със същ. душа, сърце, ум и под. Но сега умът й постепенно овладяваха подозрения, че е била лоша съпруга тогава, че е изменила на мъжа си в своите мисли. Г. Райчев, Избр. съч. II, 159. Страх овладя сърцето й. Струваше й се, че могат да узнаят нейните мъки и да отгатнат нейната [на княгинята] печал. Ст. Загорчинов, ЛСС, 56. — Ами да! Ддйде любовта, овладее сърцето ти... О. Василев, Л, 65.
7. Прен. За човек — успявам да установя контрол на своите чувства или реакции (думи, поведение и под.); обуздавам, въздържам, задържам, сдържам. Като стана сега, той не можа да овладее вълнението си и викна с глас, по-висок отколкото трябваше. В. Геновска, СГ, 246. Като излезе из фермата, Петър овладя гнева си. „Няма защо да показвам пред тях, че съм толкова засегнат!“ Л. Петров, НЛ, 32. — Ташев! — с огромно усилие успяваше да овладее гласа си Снежа. — Ташев, ти си колкото добър, толкова вреден, един доброкачествен тумор си... Т. Монов, СЧ, 114. Облегна гръб на вратата, задиша често, овладя сълзите си и съвсем тихо му заговори: — Още щом те видях и те обикнах. К. Петканов, ЗлЗ, 60. // Обикн. в съчет. със себе си или нервите си. Успявам да запазя самообла
