ОВЛАДЯВАНЕ 276 ОВЛАЖНЕН
дание, спокойствие, обикн. в ситуация на силно емоционално напрежение, болка, опасност и под.; обуздавам, сдържам. Те [осъдените на смърт] всички се сдържаха,.. У всички тях обаче се чувствуваше усилието да овладеят себе си. Д. Жотев, ПМИ, 96. Скоро той получи връзка с капитан Петрунов и като се помъчи да овладее добре своите собствени нерви, каза с обикновения си мек и приятелски тон. П. Вежинов, НС, 120. Ценното в мен е, че умея да овладявам нервите си и в най-трудните моменти. Тарас, СГ, 30. Овладявам смеха си. Овладявам кашлицата си.
8. Прен. В съчет със същ. за занимание, умение и под. — достигам, постигам високо съвършенство в някаква дейност, посочена от съществителното; усвоявам. Моис овладя занаята. Той схвана бързо всички измами, които се прилагаха в тая професия. П. Спасов, ХлХ, 84. — Не, Глория... Вие ще заминете сама. Паспортът ви е готов... На добър час! Ще бъда щастлив, че съм ви помогнал да овладеете вашето изкуство — музиката. О. Василев, Л, 53. Авторът е овладял майсторството да разказва живо, стегнато, да улавя характерното в рисувана от него картина и да го изтъкне. С, 1951, кн. 6, 182. // Възприемам, изучавам добре, както трябва, определено количество знания от дадена наука или от различни научни дисциплини като учебен материал и под. и се научавам да си служа с тях; усвоявам. Бончев се усмихва като гледа напъните на един сътрудник да овладее всички клонове на човешкото знание. М. Арнаудов, БКД, 226. Общо взето, той полагаше старание не да запаметим, а да овладеем материята и съобразно това ни слагаше бележки. СбЦГМГ, 45. Надарен с упорита и силна воля, този мек човек е съумявал да овладее както търговските науки, така и редица европейски езици. Е. Каранфилов, Б III, 142. Всеки член от бригадата се задължава, без откъсване от производството, да овладее втора професия. К. Калчев, ДНГ, 49. Старите гърци овладели до съвършенство архитектурата. Ист. V кл,
146. Овладявам таблицата за умножение. Овладявам правилника за движение на моторни превозни средства.
9. Прен. Със същ. за инструмент, характерен за дадена, обикн. професионална дейност. За човек — постигам майсторство, съвършенство в умението да си служа с инструмента, характерен за извършването на определена, обикн. професионална дейност; усвоявам. През този ден на едно място ние видяхме група корейски младежи, които се обучаваха, за да овладеят по възможност най-добре оръжието. Г. Караславов, Избр. съч. III, 35. Диманов овладя волана и напрегнато следеше пътя. К. Кръстев, К, 152. Аз обещах, че ще продължа с още по-голямо старание да се уча да овладявам машината и да се грижа с голяма любов за нея. ОП, 59. Николай укрепва своя талант в развихрената самодейност на новия родопски град. Овладява няколко музикални инструмента. ОФ, 1955, бр. 3445, 3. овладявам се, овладея се страд.
ОВЛАДЯВАМ СЕ несв.\ овладея се св., не-прех. Успявам да запазя самообладание, да взема под контрол чувствата или реакциите си (думи, поведение, действия); въздържам се, сдържам се, обуздавам се. Успях да се овладея навреме и спокойно да обясня случилото се. А Двамата съперници се овладяха, млъкнаха и скандалът беше предотвратен. А Той се овладя и не избухна, въпреки че едва сдържаше гнева си.
ОВЛАДЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от овладявам и от овладявам се. Така започна овладяването на атомната енергия. На много места се направиха крупни проучвания в областта на ядрената енергетика. Л. Манолов, РА, 5. Когато .. наблизо има някакви препятствия — канавка, насрещно движение и т. н., овладяването на мотоциклета и от най-опитния водач става невъзможно. Гр. Тимчев и др., УВА, 271.
ОВЛАЖА. Вж. овлажавам.
ОВЛАЖАВАМ, -аш, несв.\ овлажа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Овлажнявам2; навлажнявам. Водата, която е паднала между дърветата, са изпарява полека и постепенно, следователно тя почти всякога овлажава окружающата я атмосфера. Знан., 1875, бр. 7, 104. Сълза от душевна разкош овлажава окото й. Ст. Ботьов, К (превод), 166. В тази ужасна тъмнина, ниг-де нема сухо място,.., а от свода капят капки и овлажават мястото. П. Тодоров, МГ (превод), 24. овлажавам се, овлажа се страд.
ОВЛАЖАВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от овлажавам и от овлажавам се; овлажняване2, навлажняване.
ОВЛАЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Овлажнен; навлажнен.
ОВЛАЖНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е поел и съдържа влага; навлажнен, овлажнял, влажен. Трябва да се потърси лич-на и сурова отговорност от ония директори и технически ръководители на мелници, които влошават качеството и доставят едрозърнесто, овлажнено и нечисто брашно. ОФ, 1950, бр. 1818, 2. Но има за съжаление и други [аптеки]. Овлажнени аспирино-ви таблетки, по-скоро приличащи на ка-шичка от вар, отколкото на лекарството, което е познато на всички. Н. Тонкин, НЗЛ, 60.
2. За очи — който е пълен със сълзи; насълзен, навлажнен, просълзен. — Аз няма да забравя това добро... никога! Сбогом! — Сбогом... — отвърна старецът с овлажне
