Page:RBE Tom11.djvu/268
ОВАЯ 268 ОВЕДНЪЖ
но е обаче умният и проницателен музикален творец да не е доловил, че онова, което довеждаше публиката до френетични овации, се крие в самото съдържание на творбите на Шостакович. НК, 1958, бр. 4, 1.
О Правя овация. Остар. Приветствам бурно; акламирам. На улицата стоеше още много свят и чакаше излазянето на Донду-кова, за да му прави овация. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 125. Към часа един подир полунощ князът се оттегли да спи. Тогава Др. Цанков, варненски губернатор, взе една от музиките и начело на една тълпа отиде да прави овация пред квартирата на императорския комисар. С. Радев, ССБ I, 160.
— От лат. ovatio 'тържество' през фр. ovation или нем. Ovation.
ОВАЯ. Вж. о в ай.
ОВДЕ нареч. Диал. 1. Тука, насам; нату-ка, овам, овамо, овдека. „Слушайте сите, що сте собрани овде,.. що приказна ке ви кажем“. СбНУ X, 169. Елау мори керкоу я викнала царицата керка си от одаята,., ела овде при мене и при татка ти. Нар. прнк., СбНУ X, 135. Овде лани дойдооме: / ни дворове метени, / ни столове редени. Нар. пес., СбВСтТ, 74. Добре дошъл, млада младоже-няу /овде не са девойкини двори, / вие сте си друми погрешиле. Нар. пес., СбНУ XI, 62.
2. В пряк въпрос —^ за запитване на кое място се намира, извършва, става нещо или в каква посока, към кое място е насочено действието; къде, накъде. „Върни ми се Доно, / върни ми сеу мила! / Немой ми си иди / овде под дървото“. Нар. пес., СбВСтТ, 858.
О Овде-онде. Диал. 1. Насам-натам. Шетала, одила овде, онде, за да нйдит нещо леб, не могла. СбНУ X, 132. 2. Горе долу, как да е. — „Ами що си ти?“ йе [попска дъщеря] опитала бабата. — "Ами така, сираче съм, овде-онде. " СбНУ XXIX, 218.
ОВДЕК и ОВДЕКА нареч. Диал. 1. Тука, насам; натука, овде, овам, овамо. — „Ела овдека й рекъл Господ на смъртта и слушай овамо, шчо ке ти рачам: сега от овдека ке идеш право на морето и ке влезеш у него дори на дното“. СбНУ X, 145. Овдек има златна мома, / че гю дойде лазарке. Нар. пес., СбВСтТ, 71.
2. В пряк въпрос — за запитване на кое място се намира, извършва, става нещо или в каква посока, към кое място е насочено действието; къде, накъде, де. „А Тодоро, първа милост! / Како мене ке ме пратиш, / да си одам без нееста, / ти овдека ке ми седиш?“ Нар. пес., СбБрМ, 351.
ОВДЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Тукашен. Овдешен не сум; я ся родих далеко,.. Во южна и топла страна. Р. Жин-зифов, НС, 182. Погледни овдешни гърци — гагаузи, от нищо не разбират. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 557.
ОВДОВЕЯ. Вж. овдовявам.
ОВДОВЯВАМ, -аш, несв.; овдовея, -ееш, мин. св. овдовях, прич. мин. св. деят. овдовял, -а, -о, мн. овдовели, св., непрех.
1. Ставам вдовец или вдовица. Живеели някога един мъж и една жена.. Но ето че жената се разболяла от тежка болест, гът-нала се и умряла. Мъжът овдовял. А. Кара-лийчев, БС, 3. Тя и по-рано бе малко само-жива,.. А като овдовя, още повече се затвори вкъщи — и в себе си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183. Той овдовял скоро след женитбата си. Ст. Станчев, HP, 68.
2. Прен. За обществена организация, партия, учреждение, държава и под. — оставам без титулярен ръководител, началник, без личностите, които ме оглавяват, ръководят. Със свалянето на екзарх Антим I Българската екзархия овдовяла. Цариградските българи изпаднали в страх: ами ако правителството не разреши избор на нов екзарх? Хр. Бръзицов, НЦ, 215. Селото овдовя; остана само кметът и двама-трима данъчни. Ил. Волен, БХ, 40.
ОВДОВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от овдовявам. Докато покойният Хр. Ганчев с твърда воля (понякога и с ръка) умееше да преодолява житейските несгоди, след овдовяването й актрисата [Будевска] остана безпомощно сама. Ст. Грудев, АБ, 187. На другия ден започна спонтанно събиране на българите в черквата им и те отново я обличат цялата в черно — отвън и отвътре черквата и метохът се обличат в траурна премяна, което трябва да символизира овдовяването и почернянето на цял народ. Д. Жечев, БВ, 322.
ОВДОВЯЛ, -а, -о, мн. овдовели, прил.
1. Който е станал вдовец или вдовица. Овдовял мъж. Овдовяла жена.
2. Прен. Който остава без някого или нещо, който загубва някого или нещо. Яворов се кани да замине за Корсика, но отменя това решение, защото бърза да стигне по-скоро в България, дето го чака болната му майка,.., овдовялото му място в македонската организация... М. Кремен, РЯ, 137. // Който е лишен от грижите на някого, поради неговото отсъствие, липса. Зад него [върбалака] почваха тревясали, овдовели ниви. Д. Кал-фов, ПЮН, 23. Тия „Пътни бележки“ са заместители на разкази, нужни, за овдовялата от белетристика „Мисъл“. М. Кремен, РЯ, 155.
ОВЕДНЪЖ нареч. Остар. и диал.
1. Наведнъж, изведнъж. За да ни ся види светлината бяла, може и да ся не земат оведнъж и 7 -те шарове; за това са доста само кои да били два шара, стща да ся земат в прилична съразмерност. И. Груев, Ф (превод), 148.
2. Веднага, изведнъж. Тая земя [Ханаай] оведнъж не ся вревнала на евреите, зато тии минали в Египет. Й. Груев, КВИ (превод), 8.
