ОВАРДА 267 ОВАЦИЯ
ОВАРДА неизм. прил. Диал. Който харчи много, който е щедър, който има широка ръка.
— От тур. Ьоуаг(1а. — Друга форма: о ф а р д а.
ОВАРДАЛЯМ, -яш, несв. и св., прех. Диал. Овалвам (във 2 знач.); овъргалвам. Палавите дечурлига го [Мърко] овардаляха в копривата на черковния двор. На другия ден, който го видеше да търка надупченото си зачервено лице и изпъпчените ръце, все му дожаляваше. Р, 1926, бр. 232, 2. овар-далям се страд. Парчетата портокалови и лимонени се вземат с виличка, овардалят се в захарта върху хартията и след това се нареждат едно до друго в чинията. ОВАРДАЛЯМ СЕ несв., и св., непрех. Диал. Овъргалвам се. Честният човек не може да се овардаля в тия стари мухлясали партии, които съсипаха народа и го захвърлиха на боклука. Г. Караславов, ОХ III, 40.
— Друга форма: овърдалямсс.
ОВ АР ДВ АМ, -аш, несв.; овардя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Опазвам, запазвам, съхранявам или спасявам някого или нещо. — И ако народът отива да мре, за да оварди сламените си хижици, как мислиш
— аз ли трябва да стоя със скръстени ръце, дето имам толкова ми ти палати, чер-този и църкви? А. Гуляшки, ЗВ, 647. Ето в събота след пладнина да тръгнат с Тоня... Тоню ще й бъде дружина, все пак момче е, може и лоши людски приказки да отбие, и от кучета да я оварди. Г. Караславов, ОХ II, 309. овардвам се, овардя се страд. и възвр. Взел думата най-старият мишок, що бил най-мъдър. — Не можем се овардим ние от капана — рекъл той, — защото в него човекът слага я хлебец, я сиренце, я сланинка... Хр. Пелитев, АЧ, 40. Трябваше да се оварди селякът от хищните апетити на лихварите, трябваше да му се даде в служба една смислена и предана интелигенция. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 277.
ОВАРДВАМ СЕ несв.; овардя се св., непрех. Разг. Опазвам се, спасявам се. Въпреки трудностите и мизерията те бяха се овар-дили от болести и нещастия.
О Овардвам / овардя си кожата. Разг. Успявам да остана невредим, да се избавя от опасност; спасявам се. Дядо Танаси казва: „Преди дваесе години, турех ли огън на фитилите, толкова бягах, за да си овардя кожата, че дваесе чифта цървули не ми стигаха на годинина“. А. Гулаяшки, ДМС, 214.
ОВАРДВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от овардвам и от овардвам се; опазване, запазване, спасяване. Нужно е на тая селянка да се занесе просвета, която ще спастри силите й, ще я научи на щадене себе си и овардване на децата й. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 275.
ОВАРДЯ. Вж. овардвам.
ОВАРИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Който се отнася до яйчник; яйчников. Този процес на зреене на фолику-ли, на овулация.. се повтаря ритмично, средно през 28 дни и се нарича овариален цикъл. Ил. Щъркалев, Г, 11. Голяма част от оплакванията на жените в критическата възраст са от страна на сърдечно-съдова-та система и се свързват с нарушения в овариалната функция. М. Василев и др., ВБ, 228. Най-много възпиращо лактацията действие имат овариалните хормони. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 102. Овариална недостатъчност. Овариална киста.
— От лат. ovarium 'яйчник'.
ОВ АРИЙ, мн. няма, м. Анат. Овариум.
— От лат. ovarium.
ОВАРИУМ м. Анат. Яйчник. Яйчникът е с белезникав цвят и отвън е покрит от един ред кубични клетки,.. На разреза се вижда, че овариумът е изграден от периферно разположена част (..) и централна. Ал. Гюровски, АЧ, 246.
— Лат. ovarium.
ОВАРИОТОМИЯ ж. Мед. Хирургическа операция на яйчник. Така например ся случи, щото овариотомията, едно чудо хирургическо, ся намери изново в Англия и в Страсбург, почти в истий час. Ч, 1871, кн. 9,261.
— От лат. ovarium 'яйчник' + -томия, 'разрез'.
ОВАРИТ м. Мед. Възпаление на яйчник.
— От лат. ovarium 'яйчник* + -ит.
ОВАРЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мед. Който се отнася до оварит.
ОВАТКА ж. Диал. Гърне с дръжка като на котле, менче; котленка, рукатка, ръчник, обешелник.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОВАЦИЯ ж. Обикн. мн. Продължителни възгласи, придружени с бурни ръкопляскания като израз на публи'чно одобрение, приветствие на някого или нещо, обикн. при посрещане или изпращане. Площадът гърмеше от овации, от скандирани лозунги, бе задръстен от знамена и плакати. Ем. Ма-нов, ДСР, 437. Хористите изтичаха по страничните пътечки 'нагоре,., и бурно ме аклаМираха.. Овациите дълбоко ме трогнаха. Ив. Димов, АИДЖ, 169. Както при влизане, така и при излизане от залата, тям е била устроена от многолюдното събрание истинска овация, истински триумф. К. Величков, ПССъч. VIII, 292. Бурни овации. II Публично изразяване на задоволство, възхищение и под., обикн. чрез ръкопляскане при изпълнение на художествено (театрално, музикално и под.) произведение пред публика. Премиерата мина с извънредно голям успех. Овациите на публиката бяха нескончаеми. НК, 1958, бр. 3, 6. Невъзмож
