Page:RBE Tom11.djvu/242

ОБЩИТЕЛЕН 242 ОБЩО

баракатд, която беше зад общинското здание. И. Йовков, ПГ, 160. По реката нагоре има път, който води за общинската гора. Чудомир, Избр. пр, 5. Общинските жилища наистина са малко по брой, но модерно построени. В тях живеят безработни или семейства с ниски доходи. Г. Белев, КВА, 184. Кметът на Ловеч, Дерибеев и зе-тът му (офицер) си служили с общинския файтон, за да отидат на разходка до Троянския манастир и панаира. БД, 1909, бр. 31,

3. Общинска библиотека. Общинска канцелария. Общинско мазе. Общински капан за добитъка.

2. Който работи, служи в община (в 1 знач.). Дойде и Нейко кметът, секрещар^бирни-кът и един общински стражар. Й. Йовков, Ж 1945, 230. Стоян понечи да си тръгне,.. Като излезе вън, пред него се изпречи общинският слуга. Д. Талев, ЖС, 81. Войници и общински агенти сновяха от къща в къща да търсят оръжие и да арестуват. Ем. Станев, ИК III и IV, 474. Въпреки забраната на строителство в зоната той виждал как никнат една след друга двуетажни вили,.., и забелязал, че вместо да треперят за спазването на закона, общинските служители треперят за малките си лични стада овце. Й. Попов, БНО, 134. Общински пъдар. Общински глашатай. Общински писар.

3. Който се отнася до община (в 1 знач.), до нейното управление, разпоредби, задължения към нея и под. Съседното село, като общински център, имаше настлан път до държавното шосе. П. Спасов, ХлХ, 42-43. В Белосел имаше полицейски подучастък, който се помещаваше в старата сграда на бившия общински съд. П. Вежинов, ВП, 26. В тази гора .. можеха да се въртят свобод-но само брадви, за които горските и общински власти се правеха на глухи и слепи. Г. Караславов, ОХ II, 90. Рапортът говореше пространно за сношенията между Собо-лева и либералната партия, която той имал намерение да покровителствува в предстоящите избори за общински съвети.

С. Радев, ССБ I, 369. През месец декемврий 1901 год. са постъпили от общински данъци всичко 518856 л. 6 ст. Бълг., 1902, бр. 449, 3. Общински регистри. Общински съвет.

ОБЩИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. — лни, прил. 1. Който проявява склонност, който обича да общува, да разговаря, да се среща с други. Философът каза, че макар да е философ, той е много общителен човек и никак не може да живее повече от два дни, без да влезе в тесен контакт със съседите си, където и да се намират — във Франция, България или Занзибар. И. Петров, ПР, 124-

125. Въобще, той не бе много общителен човек, мъчно понасяше нови познанства и ги отбягваше. Ст. Загорчинов, СбАСЕП, 369. Домът на родителите ми, които бяха общителни хора, беше, както се казваше, „отворен“. Идваха много гости. Б. Георгиев, СбЦГМГ, 131. // Разш. За животно — който не се плаши и приема общуване с хора или други животни. Отвсякъде се чуваха флейтовите надпявания на косовете. Тук те са тъй много и тъй общителни с хората, както у нас синигерите. П. Славински, МСК, 79. Жирафите са извънредно дружелюбни и общителни животни и често се движат „в компания“ заедно със зебри, антилопи „гну“ или щрауси. К, 1963, кн. 3, 9.

2. В който се съдържа или проявява това качество. — Тук се чувствувам, кажи-речи, по-добре, отколкото в собствената си къща —рече той. .. Като вдовец с отраснали, задомени деца, общителният му нрав не го задържаше дома. Ст. Дичев, ЗСI, 287. Емил Шекерджийски беше обаятелен човек .. Добре сложен, строен,.., живи, пронизващи, но общителни очи. В. Андреев, Р, 69.

ОБЩИТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ср. Качество на общителен. Председателят .. блестеше с общителността си и с умението си да предизвиква обич у хората. А. Гу-ляшки, СВ, 251. С тая блага реч и с това едва ли не християнско благодушие Петко беше неузязвим. С общителността си и с обичта към хората той разтваряше и най-коравите сърца. Ст. Даскалов, СЛ, 121. Общителността на Хук се отразила даже и в неговия дневник, в който се споменават повече от стотина кафенета и кръчми, които той посещавал. Ив. Въжарова, ИН (превод), 71.

ОБЩНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Човек, който споделя, разделя нещо с някой друг. Както са наказуа скверний человек, който са е покусил да влезе в царския палат и да иска да бъде общник на трапезата му, тъй и Бог ще накаже онези человеци, които са с грехове .. неизповедани, непокая-ни. М. Петров, ПВ (превод), 73.

ОБЩО нареч. 1. Съвместно с някой друг или с всички останали от някаква група, общност; заедно, ведно, задружно, дружно. Той знаеше, че осемдесет декара ниви — половината от онова, което при подялбата се падна нему — бяха купувани общо. Й. Йовков, Ж 1945, 49. Имотът е поделен и всеки брат знае кои са неговите ниви, ливади, лозя. Всички братя обаче общо обработват целия имот. Ив. Хаджийски, БДНН I 76. // Всички наред, вкупом, заедно, без да се отделя някой от другите. Деяна приказваше с псувни и яд за комунистите, колчем станеше дума за тях. И псуваше ги той общо — ако беше споменавал поотделно, Казакът сигурно би ги причакал някъде. Г. Караславов, СИ, 114.

2. По отношение на всичко, цялостно, а не по, в отделни части, страни; въобще, изобщо. Когато полата при пробата се окаже общо тясна, налага се да се отпусне при всички шевове равномерно. Н. Афлатарлие-