Page:RBE Tom11.djvu/213
ОБТЯГАНЕ 213 ОБУВАМ
Йовков, ПК, 182. Мускулните влакна около зеницата също имат голямо значение. При силна светлина те се свиват,.. Вечерно време се отпущат, други мускулни влакна, насочени радиално, се обтягат и зеницата се разтваря. Вл. Харалампиев, ПСС, 81. А ушите им [на диваците], натегнали от много висилкиу обтягаха ся до раменете им. П. Кисимов, ОА I (превод), 137. На висилката мускулите му се обтегнаха до скъсване.
4. За кожа, обикн. на лицето на човек — ставам гладък, без бръчки; опъвам се, изпъвам се, изопвам се. Усмихнатото и щастливо лице на фелдшера започна да с$ обтяга, да става сериозно и замислено. Й. Йовков, Ж 1920, 95. На сбогуване Осман дори се усмихна, усещайки как се обтягат застиналите му страни, как се попукват сухите устни. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 159. // За бръчки — ставам по-дълъг; удължавам се, изопвам се. Участъковият лекар Парушев дотам изпадаше в смут, че нервно търкаше ръце със спирт. Двойните бръчки на во-съчното лице се обтягаха като мех на ковашки гюрук. Д. Вълев, 3, 134. — Значи, такава е работата — позаглади Антон младото си небръснато лице, под чиито скули се обтягаха две вдлъбнати черти. Кр. Григоров, Н, 158.
5. Прен. За нерви на човек — реагирам рязко или болезнено на дразнения, обикн. от външната среда; опъвам се, изпъвам се. Градът се тресе от новите бомбени килими.. Навън като че ли е пъкъл. Нервите се обтягат до скъсване. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 274.
6. Прен. За взаимоотношения, връзки и под. — изгубвам непосредствеността, добронамереността, доверчивостта си и ставам напрегнат, изпълнен с недоверие, недружелюб-ност и даже враждебност; влошавам се, развалям се. Но отношенията между българските и гръцките военни и административни власти постепенно започнали да се обтягат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 37. Разговорът беше се изместил от първона-чалната си насока, отношенията в семейството се обтягаха, не се знаеше чия страна ще вземе Драгия. А. Гуляшки, ДМС, 109.
7. Остар. Не се съгласявам; противопоставям се, опъвам се, дърпам се. Прикани Евс-татия да слезе. Той са обтягаше и не ранеше. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 20. „Не обтягай се, дяволски сине! Приимай честта, магаре, кога ти я дават!“ Така биде доведен Кирдяга в казашкото събране.
Н. Бончев, ТБ (превод), 29. И наистина няма нищо друго, което толкова да умори, колкото учителството, когато някой се залови за него не от любова към него, а от нужда или само за пари. Такъв учител все се обтяга, когато е да иде в училището. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 60.
ОБТЯГАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обтягам и от обтягам се. Когато това занимание му омръзна, професорът стана и се разкърши пред прозореца, направи няколко движения за обтягане на гръдния кош, раздвижи главата си наляво и надясно и отнова се върна при писалището. А. На-ковски, МПП, 59. Режимът на строга взискателност, несъчетан достатъчно с творческа смелост и максимална конкретна помощ към авторите от страна на кри-тиците-рецензенти и редактори, става причина за сериозно обтягане на отношенията между тях. Т, 1954, кн. 1, 24-25. — Чуваш ли ти, старо, говореше Петър помежду многото присторени обтягания на майката, Донка и днес е моя, и утре моя; тя не е за другиго. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, 23.
ОБТЯЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. Обтегачен, обтегателен. Обтяжният барабан се върти малко по-бързо от работния вал, поради което минаващият над нагряваната плоча текстил се поддържа в изпънато състояние. Г. Раковски и др., ТГОИ, 158. Обтяжният барабан е метален или дървен.
— От рус. обтяжной.
ОБТЯЖКА ж. Спец. Обтегач. Обтяж-ките за железни комини се закрепват на 2/3 от височината на комина. К. Славомиров, T, 380. Определете силата на опъването на обтяжката ВС и под какъв ъгъл трябва да бъде наклонена спрямо хоризонта, че натискът по посока на мачтата да бъде 40 кг. Физ. VIII кл, 1958. 79. Към правилото, от което е произлязъл съвременният калъп, имало изработена обтяжка, която служела за разтягане на обувката и оправяне на гънките й. Следващата по-съвър-шена конструкция е калъпът с клин, който заменил обтяжката. П. Цветков и др., ТОП, 74.
— Рус. обтяжка.
ОБУВАЛКА ж. Приспособление за по-лесно обуване на обувки, направено от метал, кост, пластмаса и др., което наподобява плитка лопатка. Не усетих кога бях положен в стол за мерене, кога останах по чорапи, кога с помощта на костена обувалка на краката ми със светкавична бързина се нахлузиха десетки чифта обувки. С. Север-няк, ОНК, 267. Плувнах във вода, съблякох си сакото и бръкнах в левия джоб за кърпичка. Но... извадих обувалката. Ал. Гетман, ВС, 139.
ОБУВАМ, -аш, несв.\ обуя, -уеш, мин. св. обух, прич. мин. страд, обут, св., прех.
1. Поставям, надявам на краката си чорапи, обувки и под., за да не оъдат боси. Ще се пременим с новите си дрехи. Итко ще си обуе ботушите, а Коци тая година ще мине с цървулки. А. Каралийчев, ПС I, 124. Колкото беше неопитен Стоян в тия градски работи, толкова беше и замаян от радост, та дълго го учи Султана да обува
