Page:RBE Tom11.djvu/1197

— Ох, горкият борец, какво ми било писано! — Не се знае, на чий гръб е писано. К. Петканов, X, 12. — Ако дойдеш някой ден да видиш как сме се наредили, какво сме направили от дома и какво ядем, лигите ти ще потекат като на пеленаче. — Тъй ли? Ох на дяда! С тия очи да го видя, няма да повярвам. Ем. Станев, ПЕГ, 14.

8. Като същ. Охкане, възклицаване. — Не си болна, нали? — попита той. — Слава богу — отговори вместо нея Кръстевица. — Откакто се е родила, ох не е казала. Г. Ка-раславов, ОХ I, 206. Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих. И каква любов? Игра. Прелестна игра, без ах, без ох. Елин Пелин, Съч. I, 130. — Пият запотени студена вода, после се излягат.. на земята. И утре ще има ах и ох! Болести, отсъствия от училище. А. Гуляшки, Л, 397. — Без ах и ох! — рече Шефа. — Сега искам пълна тишина. Б. Априлов, КН, 20.

О Ох та леле. Диал. За означаване на страдание, вайкане или че някой много ще страда, ще се вайка. Тумба, тумба за три дни! / Ох та леле до века! Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 5-6.

— Друга (просгонар.) форма: о ф.

ОХА и (удължено) оха-а-а-а, междум. Разг. За израз на задоволство или потвърждение, съгласие, готовност; уха. — Слез долу и вържи коня за това дърво; ще останеш за малко при нас. — Оха!... И пушки имате! К. Ламбрев, СП, 177-178.

ОХАБЯ. Вж. охабявам.

ОХАБЯВАМ, -аш, несв.', охабя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Изхабявам, похабявам, развалям, охабявам се, охабя се страд.

ОХАБЯВАМ СЕ несв.; охабя се св., непрех. Диал. Изхабявам се, похабявам се, развалям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОХАБЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от охабявам и от охабявам се; изхабяване, похабяване, разваляне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОХАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. 1. Охолен (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Като останаха малко охолни при новия си миролюбив цар, българите обърнаха вниманието си към своите братя в Панония. Т. Шишков, ИБН, 114. Андрей обиде казашките редове. Огньовете., току-речи гаснеха, а самите стражаре спяха,.. Той им се почуди, че са охолни. Н. Бончев, ТБ (превод),

43. Ще съм си охална, ще ходя, ще нося както искам. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 46. — Сега ся не бой, Никола, охолни сме, извика Желе зарадван. Ил. Блъсков, ИС, 73. Влязохме в Дебър. Тоя град с обогателите си от грабителство жители и охолния им живот, прилича на оазис посред Сахарска-та пустиня. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 385.

Майката си има или градина, или лозе; когато те тряба да се обработват, тя ще рано из къщи да излезе и вечер да се върне,.. А слободиите моми и момичета какво правят в тия охални за тях дни? Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 5.

2. Със следв. подч. изр. със съюз д а. Който е предразположен към определено поведение, действие, постъпки; склонен. Похвалата е едно от големите премеждия на от-храната [на децата]..; те стават пустосла-вни, мъчни да живеят и охални да са докачат. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 14.

3. Широк, просторен, удобен. Канапето беше тъй леко, колкото охално и здраво. И. Адженов, ВК (превод), 58.

4. Лесен, лек. Връщанието във Вавилон не е толкова охално, колкото го мислите. И. Адженов, ВК (превод), 132.

ОХАЛНО. Остар. и диал. Нареч. от охален. — Та нема е пръвица да живеят хора в теснотия и да не се поминуват дип охално. Т. Влайков, БСК I, 506. — Ето ти, синко, къща, живей си свободно и охално, както у баща си. Ил. Блъсков, ПБ II, 55. Мене бяше много по-сладък животът, когато без счупена пара седях, та ся учях.. у една стаица, а не днес, когато #и прелива и от всяка страна ми е охално. И. Груев, СП (превод), 280. Из тревата се подигаше на широките си криле щръкелът и къпеше се охално в сините вълни на въздуха. Н. Бончев, ТБ (превод), 18 Други пък., играят сра-мотна рол, само и само за пуста печалба и да живеят охално. У, 1871, бр. 1, 70.

ОХАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от охален. Те [къпането и измиването на тялото] спомагат на спокойствието и лекостта на съня, а деня поддържат охалност и бодрост, кога работим. Лет., 1876, 113. Тия обладаня на железните пътища нямат такваз сетнина, както оназ от воюването, смъртта, запус-тяването и съсипването на людието; нас-рещом те докарват мир, благоденствие и охалност! Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 32. Сега, когато всички живеят при добри условия за здравието и при охалност, тяхно-то число [на недееспособните хора] стана ничтожно и във всяко поколение се съкращава се повече и повече. ССГ (превод), 152.

ОХАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Охкам. Наоколо зяпачи профани ахаха и охаха пред вторичните белези: лъскавина, цвят, форма. Бл. Димитрова, ПКС, 249. Сичките ора-торствуваха, секи даваше команда и своето мнение, ахаше и охаше, псуваше и благославяше, при сичко че помежду ни нямаше червени фесове. 3. Стоянов, ЗБВ II, 25. Сичките гости са чудиле, охале, ахале и гово-риле, че такива цветя ниде не са виделе. Л. Каравелов, Съч. II, 99.

ОХАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от охам; охкане. "Изгорили най-хубавите