Page:RBE Tom11.djvu/1097

ОТРАСТВАМ¹, -аш, несв.; отрасна, -еш, мин. св. -ах и отраста, -еш, мин. св. отрастох, прич. мин. св. деят. отрасъл, -ела, -сло, мн. -ели, се., непрех. 1. За човек — ставам по-голям, по-висок на ръст, като същевременно заяквам и се развивам физически и духовно; пораствам, израствам. Сина си бае Блашко беше издържал да свърши гимназия, защото същото правеха и други от неговата ръка еснафи. Но когато момъкът почна да отраства, на бае Блашко залегна на сърце — да го види да е началник в техния си град — ред да туря. А. Страши-миров, К, 21. — А тряба да се работи и дечицата да се отхранят. Нека да е здраве, а зле, добре тряба да се живее — човеци сме. И така зле ли, добре ли, гладни и жадни, голи и боси, а моите сиротчета отрастоха

— четиринайсета година им настана. Л. Каравелов, Съч. IV, 75. // За животно — ставам по-голям, заяквам; пораствам. Бащата продължаваше да носи храна.. Но щом малките лисичета отраснаха достатъчно той започна да се вестява рядко. Ем. Станев, ПЕГ, 93. „Кога ся храни и държи на паша спротив както го тегли и кара естеството, добичето по целий състав на тялото си ся разпуща и наяква. На това ако ся не тури основа докле са млади добичетата, то кога отрастат, тий никога няма да достигнат да бъдат толкова яки, колкото ся иска“. Лет. 1874, 279. // За растение, обикн. дърво — ставам по-голям в сравнение с предишната височина; пораствам, израствам. Пък и тя [гората] беше отраснала

— имаше дъбаци, чиито върхове едвам се достигаха с поглед отдолу, камо ли добиче да им направи пакост. Кр. Григоров, Н,

206.

2. Обикн. с предл. в и при. Раста, прекарвам детските и юношеските си години при някого, някъде или при определени условия. Една перачка прибра детето.. Детето отрасна сред жега и сапунена пара. М. Грубеш-лиева, ПП, 96. Бешков се роди и отрасна в една истинска къща. Ал. Гетман и др., СБ, 282. Дали като бе отраснал при стария, та не можеше да го прежали, или не можеше да понася младия.., но немият го дебнеше на всяка стъпка. Н. Нинов, ЕШО, 18. Проклет и триклет човек! Да беше от някоя долна порода, или да беше някой див и от гората слязъл преждума му главата, но той беше уж в град отхранен, в град отрасъл. Ил. Блъсков, ПБ I, 104. Деца, които са отрасли разпуснато, а особено без майчино възпитание, изпървом биват немирни, вироглави и, като не отдават никаква почит на родителите си, достигат после да бъдат най-злочестни хора на света. У, 1870, бр. 2, 34.

3. Прен. Оформям се, очертавам се като някакъв. Девойките на баба Суса отраснаха хубави, високи като тополи, работни и послушни. Кр. Григоров, И, 53. Ако вкъщи всъде все влада любовен дух, ако ум и сърце господаруват, ако водят и оправят детето разумно и любезно, то знайте, че от онова дете ще отрасте добър гражданин. Лет., 1874, 101. Синове и дъщери му отрастоха лика, и прилика, достойни за славний си баща. И. Груев, СП (превод), 307. Няма леля й рожба от сърце — /../ Та Ралица отгледа като майка, / дор отрасна — за чудо и приказ. П. П. Славейков, БЛ, 27.

ОТРАСТВАМ², -аш, несв.; отраста, -ёш, мин. св. отрастох, прич. мин. св. деят. отрасъл, -ела, -сло, мн. -ели и (рядко) отрасна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. Отглеждам, отхранвам. Дядо Нойко никога не беше прекъсвал грижите си за Конда. Отхрани го, отрасна го, ожени го.., но душата с нищо не се промени. Д. Немиров, Б, 18. Не по-малко потребно е и за онези българи, които ся занимават с орачество и ското-въдство, да дойдат тука и да видят с какви леснотии си оре тукашният свят и по какви лесни и прости начини си отраства добитъкът и обогатява дома си. Лет., 1874, 283-284. — О Боже, Боже! Жива ли да бъда аз да видя рожбите си по чужди врата;.. дето щяла съм да ви отраста до този ред, уж да ви се радвам на старини, то по-добре е било, майки, още додето сте били пеленачета., да съм ви живи закопала. Ил. Блъсков, ЗК, 74. — Херцоге, рибарите, които са ми отрасли в Калабър.. дали ми са едно наставление, с което человек изгубва живота си, но никога честта си: „Прави каквото казваш, казвай каквото правиш“. К. Величков, ЛБ (превод), 54-55. отраствам се, отраста се, отрасна се страд.

ОТРАСТВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от отраствам¹.

ОТРАСТВАНЕ² ср. Остар. Отгл. същ. от отраствам² и от отраствам се.

ОТРАСЪЛ, мн. -ели, след числ. -съла, м. Отделна, относително самостоятелна област от производството, науката или друга човешка дейност. Подобно на много други промишлени отрасли ядрената енергетика трябва да определи какво влияние оказват нейните производни процеси върху окръжаващата среда. Л. Манолов, РА, 5-6. Напредък огромен във всички области на нашия духовен живот: в наука, в книжнина.., па и във всички отрасли на човешкия труд. Ив. Вазов, ПЮ, 79. От знанията на жената, от нейните организаторски способности до голяма степен зависи развитието на такива важни отрасли като здравеопазването, услугите, образователната система, почи-вното дело. РД, 1981, бр. 67, 1. В тях [земе-делческите училища] освен с чистото земледелие запознаваха учениците и със земле-делческите отрасли като: скотовъдство, винарство, млекарство и др. Хр. Даалиев, ТИА, 6.

— От рус. отрасль.