Page:RBE Tom11.djvu/1070

вам. — Едва ли е възможно, след като отплава със сала, да може да се върне обрат-но с него срещу бързото течение на подземната река. М. Марчевски, ТС, 116. Един капитан., уверяваше българските емигранти, че гемията, с която Петко отплавал.. била настигната от страшна буря и изчезнала. Ст. Сивриев, ПВ, 70. И рече на царя Равана: — Аз не знам дали утре ще бъда цар. Бягайте, защото и вас няма да пощадят враговете ми! Вземете роби, колкото ви трябват и отплавайте от вашия остров! П. Бобев, ОН, 106. Нонка хвърли последното стръкче трева във водата, проследи го с очи, докато то отплава надолу. И. Петров, НЛ, 243. Той отплавал от острова на малкия си кораб, като го управяше по звездите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 108.

ОТПЛАВАНЕ ср. Отгл. същ. от отплавам; отплуване. На мостика Бенамов махаше тъй, сякаш сигнализираше с флагчета.. Имаше една изкуствена оживеност, защото отплаването винаги вълнуваше всички. Н. Антонов, ВОМ, 13. В нощта преди отплаването, по предложение на Максим, екипажът спа в старото корито на кея. Сл. Чернишев, ВМ, 12.

ОТПЛАТА ж. 1. Действие, постъпка като заслужен отговор на нещо сторено; възмездие. — Хубава булка си избрал, няма що! И на майка, и на баща отплата, дето те отхраниха и отгледаха — тя закри лицето си с длани и заплака. И. Петров, НЛ, 77. „Човек едно котенце да прибере от улицата длъжен е да се грижи за него! .. С широка и щедра душа, с благодарност към небето, че в отплата получава тъй липсващата му синовна привързаност“. Ат. Мандаджиев, ЧЛП, 80. — Кръвта на нашите невинно загинали братя от турската тирания вика високо за отплата. Хр. Бръзи-цов, НЦ, 255. — На човека лошо не правй. Ако можеш — стори добро и отплата не тражи, фърли я на бунището — се че дойде време да ти се найде, да ти потребе. Ел. Огнянова, НШ, 39. Тука ние няма да споменуваме за убийствата на децата, жените, старците,., за тях скоро ще доде денят да искаме прилична отплата. НБ, 1876, бр. 57, 221.

2. Остар. Парично или материално възнаграждение. — Вземи ги [марките], момчето ми, — настоя той и ги пъхна в ръцете ми. — Това да ти бъде отплатата за твоята добрина и честност. П. Славински, МСК,

35. — Малка отплата за големите грижи, които през оная зима положи за мене и за делото — рече той, като й подаваше сдип-ления плат. Ст. Марков, ДБ, 147. Държавният съд ще даде/една заслужена отплата / и на теб и твойте братя. / — Отплата ли? Нима пари / съдът решил е да брои? Хр. Смирненски, Съч. II, 143. Арапинът:

— Но, господарю, след извършванието на делото аз трябва незабавно да се измета за Венеция. Джанетино: — Ето, земи отплатата си напред. (Хвърля му един запис). (превод), Ч, 1875, кн. 14,10.

3. Остар. Такса, вноска, откуп. Такива заеми ся дават обикновено за твърде длъго время и ся отплащат малко по малко с годишни отплати, при които заедно ся пресмята, та ся гаси и лихвата на недоплате-ните. Лет., 1874, 215. Освен тоя общи данък, раите още плащат на глава по 32 гроша — мъж или дете, за отплата от военната служба. НБ, 1877, бр. 71, 276.

4. Остар. Отплащане, изплащане. — И наистина, на длъжник чловек часто дохожда до глава да ся свива, да мига.., па да иска почак за отплатата на чтото длъжнее. И. Груев, СП (превод), 215.

ОТПЛАТЯ. Вж. отплащам.

ОТПЛАЩАМ, -аш, несв.; отплатя, -йш, мин. св. -йх, ce. 1. Непрех. Остар. Извършвам нещо в отговор на нещо сторено. На враговете си човек тряба да отплаща сам и то като ги остави живи — да окраставе-ят во своята злоба. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 149. — И мама така добре ме гледй и ми угаждй в живота... Господ да й отплати за това. Т. Влайков, Съч. II, 286.

— Ала Тодора мълком преглътвала задяв-ките и някаква потайна мисъл я обземала.

— Сигурно е кроила как да отплати на момците, задето са я задявали — пресякох думите на стареца. БР, 1931, кн. 4-5,162.

2. Прех. и непрех. Остар. и диал. Заплащам, плащам нещо, което дължа; изплащам. — А най-пагубното е, че някои си земат и с лихва пари, кои отсетне доде са живи, не могат да отплатят. Ил. Блъсков, ЗК, 93. — Тогава [като стане даскал] ще отплаща колкото похарчихме сега за него от хака си. П. Р. Славейков, ГУ, 17. — А най-подир, може да си бягал от училището, като ти е било по-приятно да измерваш сокаците и да бъдеш свободен. Но колко тежко, вярвам, си отплащал за тази си открадната свобода. Р. Каролев, РЗМ, Ш. — Продай, майко, джанам, залагай / бащино тежко имане, / дано ми борча отплатиш. Нар. пес., СбВСтТ, 501.

ОТПЛАЩАМ СЕ несв.; отплатя се св., непрех. 1. Отблагодарявам се на някого, който ми е направил добро. — Дявол го взел... Hà, спаси ми ти живота и сега аз трябва... да ти се отплащам... — избърбо-ри той. Ст. Дичев, ЗС1,183. Времето и животът ще ги вразумят: те ще видят правия път и ще разберат, че не са нито ин-тернационалсти, нито свръхчовеци.., а синове на България, която с майчинска нежност ги е родила, отхранила и просветила, за да й служат, да й се отплащат. Ив. Ва-зов, Съч. Х1П, 32. Добичетата се отплаща-ха добре и предобре на грижливата стопан