Page:RBE Tom10.djvu/99

Отвл. същ. от навъсен; намръщеност, свъ-сеност, смръщеност, сърдитост, начумере-ност, нацупеност. Тя го изгледа с изпитателен поглед, от който той не можеше да скрие своята нарочна навъсеност. Т. Харман-джиев, Р, 24. Хитрий грък видял, че е по-добре да прикрие с искрена усмивка неискреността си. Ст. Ботьов, К (превод), 167-168. Той [създателят] напразно не е дал на горските птици гърла пълни с приятни гласове, чрез които поздравляват ранини-те и нощите и причиняват понякогаж веселост, а понякогаж навъсеност. Ал. Кръсте-вич, ВПЖ (превод), 164.

НАВЪСЯ. Вж. навъсвам и навъсям.

НАВЪСЯМ, -яш, несв. (рядко); навъся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Навъсвам. НАВЪСЯМ СЕ несв. (рядко); навъся се св., непрех. Навъсвам се.

НАВЪСЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от навъсям и от навъсям се, навъсване.

НАВЪТРЕ нареч. 1. В посока към вътрешността или дълбочината на някакво обикн. затворено пространство, място. Про-тивоп. навън. Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре [в дупката], то навън. Най-после я издърпало... Ран Босилек, ВП, 29. Автобусите,.., се управляват от един единствен човек — шофьора. Затова качването става от предната врата, подава се монетата на шофьора, влиза се навътре и се слиза от средата. Г. Белев, КВА, 291. Пред входната дупка на канарата избухнал голям пламък й осветил един широк проход навътре. Момъкът се пъхнал и влязъл в лабиринта. Н. Райнов, КЧ II, 19. Цялата гора, омотана в тая хаотична тъкан, добива нови и фантастични очертания,.. Навътре може да се иде само по тесни коридори, просечени от дърварите. Й. Йовков, Разк. II, 33. //В посока от края към централната част на някакво пространство. Методи стана и маши-нално бутна по-навътре кафената чашка, оставена от Васил. М. Грубешлиева, ПП, 273-274. Филип стана, съблече се и навлезе в морето. Заплува навътре, дишайки размерено и силно. Ем. Манов, БГ, 64. Изместиха лодката по-навътре. Пак синеоката разпери мрежата и я хвърли нашироко. П. Михайлов, ПЗ, 17. Дрехата се поставя с предната й част към масата. Двете й страни по дължина се сгъват навътре. Н. Ал-фатарлиева и др., ТГДО, 65.

2. В пределите, вътрешността на някакво затворено пространство, място далеч от края; вътре. Противоп. навън, извън. Крушата беше навътре, но клонакът й, гъсто покрит с узрял плод, се жълтееше над ку-куруза още от пътя. Ил. Волен, НС, 61. Стоян видя точно насреща добре позната сграда — голямата, винаги отворена порта, двора навътре и механата до нея на хана, в който винаги спираха в пазарни дни дядо му, баща му. Д. Талев, ЖС, 29-30. А гората страшна, няма, /тайнствено шуми... / И навътре се синее / хладна дълбина. / И какво се крие в нея? / Смърт ли? Тишина! Л. Даскалова, СТ, 119. Морето още не можеше да се успокои,.. През разпокъсаните облаци далеч навътре падаше слънце и блещеше върху пяната на вълните. Й. Йовков, Разк. II, 51-52.

3. В посока, различна от естествената, към някаква вътрешност. Противоп. навън. Единият [непознат],.., с вид на шеф,.., с дръпната навътре черна коса, издишваше толкова безумна дързост с рошавите си вежди, че всеки би се решил да прегази с него и мътна вода. Д. Вълев, Ж, 48. Самата домакиня,.., се чувствуваше някак празнич-но и съвсем друга.. С необикновено високи и изкривени навътре токове, посрещаше весела и щастлива гостенките. М. Грубешлиева, ПП, 26.

4. Прен. Към душата, към духовния мир на човека. И овчарите гледаха Родопа, а пък аз гледах лицата им, изваяни от вятъра. И виждах, че погледите им са обърнати навътре. А. Дончев, ВР, 103. — Но както и да е, отървахте кожата. — Властта си каза думата! — отвърна Юрдан глухо и гласът му се обърна навътре. Й. Петров, MB, 143. Беше изненадан [Белички], че тя [Марина] веднага се залови за неговата мисъл.. — И аз се мъча да разбера какво е било. Нищо, ти си твърде много обърнат навътре, към самия себе си, за да се интересуваш от другите. Д. Фучеджиев, 127.

5. Като междум. Обикн. грубо. За изразяване на заповед към някого да влезе някъде. Противоп. навън. Сам Хаджи Смион,.., над-зираше вървежа и правеше строги забележки: Иванчо, право! Даскале, навътре! Ив. Вазов, Съч. VIII, 43.

О Вземам (взимам) / взема нещо навътре.

Разг. Проявявам прекалена чувствителност, засягам се, обиждам се от нещо. — Пък ти, братко, не го вземай толкова навътре... Войник, който не е ял калая и не е носил наказание, не е войник... П. Вежинов, ЗЧР,

52. Но тя [Марина] осъди и братовчедка си. Ако е толкова чиста, защо взема навътре приказките на Кавръчето, нали всички знаят какъв е въшльо. Г. Караславов, ОХ I, 202.

НАВЯВАМ, -аш, несв. ; навея, -ееш, мин. св. навях и навеях, прич. мин. св. деят. навял, -а, -о, мн. навели и навеял, -а, -о, мн. -и, прич. мин. страд. навян, -а, -о, мн. навени, навеян, -а, -о, мн. -и и навят, -а, -о, мн. наве-ти, св. 1. Прех. Обикн. за въздушна струя, вятър — правя нещо да се движи, да лети из въздуха и да се натрупва, наслагва някъде. На хармана вършачката навяваше мекина в очите й, слънцето печеше силно, но ръцете й чевръсто мятаха сламата. А. Каралий-