Page:RBE Tom10.djvu/856

от действие, чрез които да се изпълни, да се осъществи нещо предвидено, обещано или заповядано. — Знаете ли как се наказва неизпълнение на заповед в бойна обстановка? Кл. Цачев, СШ, 185. Не говоря за дейността [на конспираторите] по селата, която дезорганизираше държавните служби и подстрекаваше селското население към неизпълнение на задълженията му към държавата. К. Георгиев, ВБ, 93. Неизпълнение на държавните доставки. Неизпълнение на дневна норма. Неизпълнение на годишния план.

НЕИЗПЪЛНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не може да се изпълни, направи, осъществи, реализира; неосъществим. На всяка цена ще изпълним задачата! Значи, има нещо, което прави задачата неизпълнима или трудно изпълнима. Бл. Димитрова, Лав., 69. Проблемата за проникването в между планетните пространства е твърде сложна, но не и неизпълнима. ВН, 1958, бр. 2098, 4. Неизпълнимо обещание.

2. За мечта, желание и под. — който не може да се сбъдне; нереален, невъзможен, неосъществим. В главата на Вълко забръмчаха разни мисли, една от друга по-чуднова-ти и по-неизпълними. К. Петканов, П, 72. Тая топлина събуждаше отдавна заглъхнали спомени, ражоаше нови мечти и копнежи. А всичко беше тъй неизпълнимо, тъй мъчително. В. Геновска, СГ, 111.

НЕИЗПЪЛНЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизпълним; неосъществи-мост. Неизпълнимостта на разпореждането е очевидна.

НЕИЗПЪЛНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не изпълнява задълженията си; небрежен. Неизпълнителен ученик. Неизпълнителен служител. Неизпълнителен персонал.

НЕИЗПЪЛНЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. ня ма, ж. Отвл. същ. от неизпълнителен; небрежност. В работата не трябва да се допуска и най-малка неизпълнителност и недобросъвестност.

НЕИЗПЯН, -а, -о, мн. -и и неизпени, прил. Поет. За песен и под. — който не е изпян; неизпят. Някогашни неизпяна песен. П.П. Славейков, Събр. съч. III, 151. Дето и да ида -/ се си ти при мен -/ песен неизпяна,/ плам неизгасен. Ц. Церковски, Съч. I, 124.

НЕИЗПЯТ, -а, -о, мн. неизпети, прил. Поет. За песен и под. — който не е изпят; неизпян. А ти, прекрасна Полихимния,/ скръбта си тежка утеши,/ и неизпетите ми химни/ в сърцето на света сложи! Т. Траянов, П, 142. Край някой дънер стар, дебелокорест/ далече в глъхналите планини/със песни неизпети той ще падне — / наместо него кой ще ги изпей? Бл. Димитрова^, 176.

1. За работа, дейност и под. — който не е направен, извършен в необходимото количество и качество; несвършен. Неизработе-на норма.

2. Остар. Необработен. Истите гальони, които донасят неизработените, суровите стоки, разнасят изработените по вейте страни на света. БО, 1874, бр. 3, 12. Един диамант неизработен, но добър за работе-ние, чини от 50 до 100 франка. Ч, 1870, бр. 5, 158.

НЕИЗРАВНЕН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не е изравнен, изгладен и има неравности. Колкото по-неизравнена е тази повърхнина, толкова по-голямо е изпарението на влагата от самата почва и толкова по-малко влагата ще остане за самите растения, които ние отглеждаме. Пр, 1952, кн. 5, 53.

2. Който не е равен, еднакъв с друг; различен. Плодовете са неизравнени по големина. П. Маринов, ССБ, 159.

3. За гроб — на който не е извършен ритуала равняване, изравняване, който според православната религия се извършва на четиридесетия ден от смъртта: На годишнината от смъртта на поета вече една цяла тълпа отслужват панахида на неизравне-ния му гроб и инициаторът на тоя помен се осмели да каже нечути дотогава и неразбрани досега думи. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 130. По напречна алея вляво,.., те стигат до един старинен саркофаг от бял камък. Току до него — пред неизравнен още гроб — се тъмнее неподвижната фигура на висок, прегърбен мъж. М. Кремен, РЯ, 3-41 •

НЕИЗРАЗЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който не може да бъде доловен, разбран достатъчно ясно, да получи определен израз. Настръхналите му нерви болезнено възприемаха всеки звук, сякаш беше се пренесъл в някакъв мистериозен свят, в който се откриваше неизразимата тайна на всяко нещо. Ем. Станев, ИК III и IV, 293.

— Днеска хората искат нещо по-възвише-но,.., неуловимо и неизразимо... — прошепна Костадина за оправдание. Ст. Даскалов, ЕС, 327. // Който не може да се изкаже, разкаже, опише с думи. Тъмните му очи блеснаха с необикновена нежност и в откри-тостта на неговия поглед Христина пак долови същото неизразимо с думи внушение. Ем. Станев, ИК I и II, 456. Сега гледаше някак уплашено Милена и вярваше, че тя се моли от страх пред нещо голямо, много зло и неизразимо с думи. И страхът неусетно го облада. А. Христофоров, А, 114. "В природата има нещо, което е неизразимо с думи — човек трябва сам да го подслуша от нея. " А. Илиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 100.

2. Обикн. за чувство, мисъл, усещане и под.

— който е много силен и не може да се опише, изкаже с думи; неизказан, неописуем, неимоверен, невероятен, изключителен. Тя го завари в горната стая, че се превиваше и

НЕИЗРАБОТЕН, -а, -о, мн. -и, прил.