Page:RBE Tom10.djvu/779

НЕДЕЛИКАТНО. Нареч. от неделикатен; нетактично, неизискано. — Не мога да разкажа пред това почтено събрание .. — Тъй, неудобно.. неделикатно .. тъй да кажа. Ив. Вазов, Съч. XI, 108-109. — То [това поколение] влезе в поезията като трубадур на революцията .. Дрезгаво пееше то — но искрено. Неделикатно — но всеотдайно до нежност. П. Матев, ПОС, 81.

НЕДЕЛИКАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неделикатен; нетактичност, неизисканост. — Искаш ли една [цигара]? Виктор отказа и пита направо, с прозрач-на, но подчертана шеговитост, колкото да прикрие неделикатността си: — Някакви новини на твоя фронт? Др. Асенов, ТКНП, 34. — Да почнем, госпожо Пътева! .. Останалите две жени се усмихнаха безгласно и въздъхнаха. Те догаждаха защо Мими се вълнува и й простиха за неделикатността. Н. Каралиева, Н, 17. Невро-копчани пристигнаха в селото малко пооир нас. Аз спях убит от умора .. Днес требва да се извиня пред моя приятел — тогавашен гост — за тая голяма неделикатност! П. К. Яворов, ХК, 94-95.

НЕДЕЛЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се дели на части, да се разделя или разпределя. Светът, както винаги, беше единен и неделим — и в големите си, и в малките си измерения. Ем. Манов, БГ, 253. На същото място, .., се съединяват двата важни струмски потоци — Върла и Купенс-ката реки и образуват същинска Струма, една и неделима вече. П. Делирадев, В, 116. Управителят на митницата, .., беше стар човек, .., един от ония дългогодишни и честни чиновници, у които службата, законът ^и човекът ставаха сякаш нещо неделимо. Й. Йовков, ПК, 186. Неделими фондове. Неделимо число.

2. Прен. Обикн. в съчет. с част и предл. от. Който се възприема, съзнава като неразделно свързан с някого или нещо. Едни от най-разпространените тропични растения са палмите. .. Голямото им разпространение ги прави неделима част от екзотичния пейзаж. К, 1963, кн. 2, 4. В душата на Наке бе настъпило истинско раздвоение. Той чувствуваше нивите си неделима част от себе си. Кр. Григоров, Н, 46. Всеки стих е подчинен на основния замисъл, на основната идея. Не съществува сам за себе си — неделим е от цялото. Н. Лилиев, Съч. III, 83.

НЕДЕЛИМО. Нареч. от неделим. В центъра на своя роман авторът е поставил образите на герои, чиято лична съдба е неделимо преплетена с основните исторически събития на описваната епоха. С, 1951, кн. 2, 173. Усетих как и ти скърбеше/ във мойта тиха скръб света,/ как неделимо, майко, беше/ живота свързан със смъртта. Йв. Вазов, Съч. XXVIII, 142.

Отвл. същ. от неделим. Идеята за неделимостта на атома си остава крайъгълният камък на атомната хипотеза. Б. Илиева, КХСН, 75. Въпреки реалната неделимост на „формата“ и "материята " Кант разграничава тия две понятия и върху тяхната противоположност изгражда своята гносеология. БР, 1931, кн. 8, 299.

НЕДЕЛИЦА ж. Диал: Умал. от неделя; неделичка, неделка. Я си ойди широка мея-на,/ та ме чекай неделицу време,/ що попиеш, скупо че заплатим. Нар. пес., СбНУ ХЫХ, 7.

НЕДЕЛИЧКА ж. Диал. Умал. от неделя; неделица, неделка. Вие, жени, не сте нуле/ за чудото, що се стори/ преди пет-шест неделички? / Не сте нуле, не слушна-ле/ за клетата бела Стойна. Нар. пес., СбНУ XI, 21.

НЕДЕЛКА ж. Диал. Умал. от неделя; неделица, неделичка. — Седефинко ле пиленце,/ .. / Сега съм дручка загалил,/ .. / — Гали я, земе, Мехмед е,/ я та ща люто прокълна:/ годинка да не сторите,/..,/ неделкя да не стигнете. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 37.

НЕДЕЛНИК¹, мн. -ци, след числ. -ка, м.

1. Църк. Сборник от тържествени слова и проповеди, предназначени за служба в неделен ден или празник. Неделникът на Софроний Врачански.

2. Нов. За мероприятие, събитие, радиопредаване и под. — който се провежда в неделя, обикн. всяка неделя. Телевизионен неделник.

НЕДЕЛНИК², мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Казва се за понеделник от мързелив човек, когато не му се работи; чист делник. Понеделник-неделник, вторник-повторник, сряда — не се сяда, четвъртък — несвър-тък. Н. Геров, РБЯ III, 259.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НЕДЕЛЯ ж. 1. Седмият, последен ден от седмицата, в който се почива, не се работи. Аз .. мисля да се завърна в неделя или понеделник. Ив. Вазов, ПЕМ, 126-127. Неделята, като всеки празник, мина с гайдц по_ы хората,.., със смеховете по чешмите. Й. Йовков, СЛ, 66. Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя,., на Черни връх на Витоша. Ал. Константинов, Съч. I, 89. Татко ти й снощи доходял,/ за тебя, синко, да пита,/.. / Триста й заръци заръчал,/ в неделя да та проводя/ на хайдушкото сборище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. Аз сам са родил в неделя,/ кръстиле са ма Неделчо,/ да ма нака-чат булките,/ да ма йобичат момите. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 49. Лошав съм сън сънувал/ в събота срещу неделя. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 76. Замина в неделя сутринта. А Срещнаха се в неделя вечерта.

2. Разг. Период от време, равен на седем де

НЕДЕЛЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж.