нонощия, считано от понеделник; седмица. Тая неделя всеки ден ще се срещаме. После ще се годим и тогава лесно. Елин Пелин, Съч. II, 53. Събранията ще стават редовно в неделята два пъти. Ив. Унджиев, ВЛ, 181. Днес докторът ме прегледа и ми предписа да лежа у дома, така и утре, та ще трябва да отложите вашето отиване на Горна баня за друг ден през тая неделя. Ив. Вазов, ПЕМ, 2d. Ти [зидарят] се блъскаш — без спиране -/ седем дена в неделята / Ти ядеш хляб и сирене/ горе нейде — на скелята. Хр. Радевски, П, 1945, 116. — „Довадай, либе, довадай,/ довадай на ден по веднъж,/ а в неделята uiecm пъти“. Нар. пес., СбВСт, 676. Ходи без учкур като младоженец през първата неделя. П.Р. Славейкрв, БП II, 196. Що дава летен ден, не дава зимна неделя. П.Р. Славейков, БП II, 221. П Разг. Период от време, равен на седем денонощия, считано от кой и да е ден от седмицата; седмица. Обиколен с такова топло внимание и гриж-ливост в тая българска къща, Огнянов прекара три недели. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. Й болестта се усили. Току зачернее чо-веку пред очите,.. — легне, ни жив, ни мъртъв, по цели дни и недели. Елин Пелин, Съч. I, 72. След неделя време пристигна в Дермендере доктор Георги Странски, един от водачите на румелийската либерална партия. В. Геновска, СГ, 301. Да бъде тъй неделя още,/ неделя пек и мирно време„. П.К. Яворов, Съч. I, 45. Един ден да те не видим,/ мене се чини неделя;/ неделя да те не видим,/ мене се чини цял месец. Нар. пес., СбНУ X, 111. За неделя дете продумало,/за месец е дете проодило. Нар. пес,, СбНУ XLIV, 73. • Разг. В съчет.: Неделя-две. За приблизително означаване на период от време от 7 до 14 денонощия; една-две седмици. Еньо взимаше парите и за неделя-две ги изпиваше. Елин Пелин, Съч. III, 169. Пое работата Здравко; неделя-две, тъй потръгна, поспоря всичко. Ц. Церковски, Съч. 111,249.
О Велика (страстна) неделя. Църк.; Голяма неделя^ Диал. По православния календар — седмицата преди Великден, последната седмица от Великите пости, която се свързва със страстите Господни, с изживените кръстни мъки и страдания преди възкресението. Може нарочно.. да приказва, че поп Антония през великата неделя се е мърсел с луканка. Т. Харманджиев, КЕД, 77. Разболяла се й Диляна / през великата неделя. Нар. пес., СбВСт, 502. А и празниците ето че настъпват вече. Навлязохме и в страст-ната неделя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 248. Кръстна (кръстопоклонна) неделя. Църк. По православния календар — третата неделя на Великите пости, в която по традиция се оказва почит на Христовия кръст. Месо-пустна неделя. Църк. По православния календар — християнският празник Месни за-говезни, с който започва подготвителната седмица на Великия пост. След службата на месопустна неделя чорбаджиите, епитро-пите и еснафът се събраха в одаята на поп Витан. П. Константинов, ПИГ, 117. Русал-ска (бяла) неделя. Диал. 1. Народно название на християнския празник Петдесетница, който се празнува на петдесетият ден след Великден; русаля. 2. Дните след християнския празник Петдесетница, обикн. до Еньовден, когато според народните вярвания се берат лечебни треви и билки, болните преспиват на открито и се Мият във водите на извори и езера, считани за лечебни, и когато се играят ритуалните русалски игри. Идваше Русалската неделя, когато Теооо-сий наближи родния си край. Ст. Загорчи-нов, ДП, 231. Работи Стоян, работи/ до Русалската неделя. Нар. пес., СбНУ XXVII, 260. Сватбена неделя. Диал. Седмицата след сватбата, която започва с отбулването на невястата и през която се извършват различни обреди, свързани с приобщаването й към новйя й дом. Като се измина сватбената неделя, трябваше редовно вече да зафа-не да се меси хляб за вкъщи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204. Света неделя. Църк. Седмият, последен ден от седмицата, когато се забранява да се работи; неделя; Сватбата бе решено да стане идущата света неделя. Ив. Вазов, Съч. XIV, 60. Рано една. света неделя и по черковната улица на горското селце Брестак бързо премина непознат по-лянин. Елин Пелин, Съч. II, 89. Не знаят делник ни празник/ ни ги ли света неделя! Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 106. Светла (празна) неделя. Църк. По православния календар — седмицата след Великден, която по християнската традиция се определя като свещена и когато е забранено да се работи. За зло ми дойде Великден,/ за по-зло — Празна неделя! Нар. пес., СбНУ Х1ЛТ, 349. Равна зелена морава,/ .. / Заман да ми си зелена./ Като през празна неделя. Нар. пес., СбВСтТ, 92. Пуста празна неделя, как не бе цяла година. П.Р. Славейков, БП II, 88. Сирна (снропуст-на) неделя. Църк.; Млада неделя. Диал. Християнският дфазник Сирни заговезни, след който започват Великите пости; Велики заговезни, сирница. «Вистина, свети владико!.. И аз еднуж спиам со жена ми во годината; само сирната неделя, ко йе простено за попоите.» СбНУ XXIX, 196. Таа неделя била сирната и имало ядене и пиене дестур, отшто ти душа сака. СбНУ XIV,
154. иЛибе ле, либе Милице,/ днеска е бела събота,/ утре е млада неделя,/ да станеш рано подраниш/ по бело да се премениш.“ СбВСтТ, 949. Средопостна неделя. Църк. По православния календар — четвъртата неделя на Великите пости. Томнна неделя. Църк. Християнският празник Св. апостол Тома, който се празнува в първата неделя след Великден. Потекоха седмици и месеци, пълни с ново щастие:..; да препишещ по някоя друга книга, да съчцниш проповед за
