Page:RBE Tom10.djvu/72
то цар беше казал, не ще ми обръсне брадата, но аз го наврях в орехова черупка и го накарах да прибере първата си жена. Ив. Вазов, Съч. XIV, 21. Навирам / навра в (пред) очи<те> (лицето, носа); навирам/навра под (пред) носа на някого нещо. Разг.
1. Съвсем отблизо показвам нещо на някого като доказателство за правотата, истинността на нещо или за да му обърна внимание върху нещо. — Чете ли днешните вестници? Ето, гледай! Той почна да ги навира пред лицето ми и да вика окаяно и истерично. Елин Пелин, Съч. IV, 135. Трифон почервеня,.., после извади часовника си и го показа на Людмила. — Я скривай солницата си! — извика Бешемлията. — Какво току я навираш под носа ни! А. Гуляшки, СВ, 213.
2. Настойчиво и досадно напомням на някого за нещо; навирам. Тихото спокойствие на гората по някакъв необясним начин преливаше в него,.. Само тук, в гората, той неясно и смътно долавяше смисъла на тая досадна дума, която непрекъснато му навираха в очите — природа. П. Вежинов, БГ, 141. — Стига сте навирали в очите ни заслугите си към нас — обаждаше се и заекът. — Заявявам ви, че не се нуждая от помощта ви. Имам сили да се разправя сам с враговете си. Ем. Станев, ПГВ, 14. Навирам се / навра се в <мнша> дупка. Разг. Скривам се, обикновено така, че никой да не ме намери. Изкъртиха [катюшите] зъбите на вълка. Сега той бяга и не знае в коя дупка да се навре. А. Каралийчев, НЗ, 76. — Да се завирате в най-забутаното място!.. И това ми било приятели! Наврели се в миша дупка!... Ст. Стратиев, СВМ, 14. Навирам се / навра се в земята (вдън земя). Разг. Скривам се, изчезвам отнякъде поради уплаха, от срам и под. Война разбирам аз да стане всичко на прах и пепел, та да се чудите като мене на времето къде в земята да се наврете! ВН, 1960, бр. 2739, 4. — Излез! — Няма! — извика категорично под тезгяха магазинерът.. — Стой пък? То аслъ там ти е на тебе мястото, че с какъв сурат ще се покажеш да погледнеш хората, когато влязат да пазаруват? Вдън земя се наври, некадърнико, че да не бера и аз срамотиите покрай тебе! Тарас, СГ, 56. Навирам се / навра се в краката на някого. Разг. Постоя-нно ходя, съм при някого с цел да бъда харесан, да получа облага и под. Онези пък, които по-рано, когато той имаше и власт, и беше силен, се навираха в краката му и му се подмазваха, явно го избягваха, като че той бе молепсан. Г. Караславов, ОХ, IV, 314. Навирам се / навра се в огъня. Разг. Излагам се на голяма опасност. Днес той пак намина към старата вещица и пак видя жени с болни деца в двора й. Ходят значи, ходят скришом, сами се навират в огъня. Г. Караславов, Избр. съч. II, 144. Навирам се / навра се в очи<те> (под носа) на някого. Разг. Привличам вниманието на някого. Той се смееше на преследванията и дори за ужас на мнозина комитетски люде сам търсеше случай да се навира в очите на властта. Ст. Дичев, ЗС II, 483. Той нито веднъж не погледна Сърбина, но това не пречеше сиянието на бялата му риза да се навира в очите му. Й. Радичков, ГП, 71. Войнишките постове не си правят труд да разберат накъде се движи забързаният офицер. Те знаят войнишката мъдрост — да не се навират под носа на началството за и{яло и нещяло без заповед. 3. Сребров, Избр. разк., 92. Навирам се / навра се в помията (в калта). Разг. Попадам в ситуация, в която се извършват нечестни, недостойни действия. В къщата му постепенно се навъртаха несретници.. Старият Отчев го съветваше да не се навира в помията. Булкин се съгласяваше, но не можеше да устои на милостта си. Д. Вълев, Ж, 66. Навирам се / навра се в ръцете на някого. Разг. Сам ставам причина да се срещна, да бъда с някого, който да ми причини неприятности. — Та те [полицаите] биха били най-големите глупаци, ако не са следили бащината ти градина. А ние щяхме да сме още по-големи глупци, ако бяхме се наврели в ръцете им. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 223. Герчо цял се разтрепера, когато забеляза страшния човек [лихваря]. Цяла година е избягвал той срещата с него, а сега сам му се навря в ръцете. Ц. Церковски, Разк., 204. Навирам се / навра се в устата на вълка. Разг. Излагам се на голяма опасност в резултат на свои собствени действия. — За Маджарско тръгвам.. Това вече не бе очаквала:- Ос-ман,.., сам се навираше в устата на вълка.. Преди да стигнеш, ще те очистят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 230. Колачев връчил молба за разрешаване на утрешното събрание. Приставът прочел молбата и наредил да го арестуват. — Кой е решил това? .. Кой го е карал да се навира сам в устата на вълка? Г. Караславов, ОХ III, 98-99. Навирам се / навра се между тоягите (между шамарите). Разг. Сам се поставям в неблагоприятно положение, обикн. като попадам в спор между други хора, в който нямам желание да участвувам. — Носил си дивит и книга, а? Ще рече, отдавна си намислил да изкоп-чиш писмо от нас, а един дявол знае какво ще туриш вътре — кой го чете? Пък ние., сами ще се наврем между тоягите, така ли?... В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450. Навирам се / навра се под бича (под камшика) на някого. Разг. Сам ставам причина някой да ме тормози. — Ти, братко, по-добре не се навирай под бича на Вълкан, иди някъде. М. Смилова, ДСВ, 265. Навирам си / навра си носа (гагата, лицето, зурлата) някъде. Разг. Проявявам интерес, меся се там, където не ми е работа. Всички знаяха, че щом светне в джамджията, вътре е началникът, който изпълнява своята длъжност и, като тъй, няма защо да си навират гагата там,
