Page:RBE Tom10.djvu/643
Прич. мин. св. деят. от нацъфтя като прил. Обикн. за множество растения — който има много цветове, който е покрит, отрупан с цвят; нацъфнал, цъфнал. Из нацъфтелите люляци бръмчаха рояци пчели. Д. Марчевс-ки, ДВ, 176. Погледът му се ширна насреща, към прекрасните, огрени от слънцето хълмове, целите покрити с нацъфтели сливи и череши. Ст. Дичев, ЗС II, 328. Помнеше тая нощ с нацъфтели липи, с много звезди и сладостно топъл мрак. Ем. Станев, ТЦ,
59. Нацъфтели рози.
НАЦЪЦРЯМ СЕ, -яш се, несв.', нацъц-ря се, -еш се и -иш се, мин. св. -ах се и -их се, св., непрех. Диал. За течност — събирам се, като цъцря, с цъцрене. Нацъцрала ся стов-на вода. Н. Геров, РБЯ III, 246.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЦЪЦРЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от нацъцрям се.
НАЦЪЦРЯ СЕ. вж. нацъцрям се.
НАЦЯЛО нареч. 1. В едно цяло, не на части. Главното .. управление в средоточието на виляета известява, че ще ся продава .. или нацяло, или на части корията теке. Дун., 1867, бр. 145, 2. Това слово, като пространничко, не може да са помести нацяло в малкия ни лист. У, 1871, бр. 1, 326. Имаш ли да ми дадеш десет лева нацяло?
2. Остар. и диал. На един път, наведнъж. „Тато рече, че ще плати напило след пазара в четвъртък.“ И. Вълчев, РЗ, 147-148. Като приемем заплатите, ще се проводи неговата заплата право нему, за да си плати разписката нацяло. АНГI, 47.
3. Остар. и диал. Изцяло, напълно. Маджарина задържа очи в Милка .. „Не смогнах да спася баща й. А към нея се издължих нацяло“. Д. Вълев, Ж, 167. Огънят беше излязъл от къщата, дето се намираха общите пещи. Тая къща нацяло изгоря. Др. Цанков, ТМ (превод), 116. Желе и Никола никакъв план веч не можаха да скроят; надежда за освобождение изгубваха нацяло. Ил. Блъс-ков, ИС, 85.
НАЧА. Вж. начавам.
НАЧАВАЛЯ. Вж. начавалявам.
НАЧАВАЛЯВАМ, -аш, несв.', начаваля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Начоколя-вам; начовалям, начовалвам, начоколвам, начоголявам. Като я [Гана Пинтова] видяха, те се спуснаха към нея, начавалиха я и я заразпитваха за всичко, което ги интересуваше. Г. Караславов, ОХ II, 330. — Вие сте луди хора — каза презрително кметът и се опита да заобиколи струпаните жени, за да влезе в канцеларията си. Но жените го начавалиха. Г. Караславов, ОХ I, 438. начавалявам се, начаваля се страд. НАЧАВАЛЯВАМ СЕ несв.\ начаваля се св., непрех. Диал. Начоколявам се; начовалям се, начовалвам се, начоколвам се, начоголявам се. Всички се начавалиха да видят войнишкия хляб, да го пипнат, да го опитат. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 120. Той [Маринко] не чу вече никакви стъпки, .. Съвзе се едва когато от съседните къщи изскочиха мъже и жени и се начавалиха в тъмното, за да видят какво е станало. Г. Караславов, ОХ II, 626.
— Друга форма: н а ч о в а л я " а м.
НАЧАВАЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от начавалявам и от начавалявам се; начоголяване, начоваляне, начовал-ване, начоколване, начоколяване.
— Друга форма: начоваляване.
НАЧАВАМ, -аш, несв.', нача, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, зачевам2, начвам, на-ченвам, наченувам, начнувам, начинам. А мислех, паметник ще ми вдигнат. И място му бях избрал — под Каваците, откъдето начава мървашката територия. В. Кара-манчев, 43, 21. Между тем понеже бе хванало да притъмнява, запалиха свещи и двоица у ни, стаеше пред Атила, начаха да пеят някои си стихотворни песни. Г. Кръсте-вич, ИБ, 335-336. Атила же, ... проповядал народу своему, че тая сабя била сабята на военнаго бога Марса, .. Народът повярвал това и оттогава тая сабя станала предмет великаго уважения и .. идолопокланст-ва за сичките уни, които и начали да й приносят дарове. Г. Кръстевич, ИБ, 274. начавам се, нача се страд.
НАЧАВАМ СЕ несв.\ нача се св., непрех. Остар. и диал. Започвам1, започвам се; захващам се1, зачевам се, начвам се, наченвам се, наченувам се, начнувам се, начинам се.
— Друга форма: начевам.
НАЧАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. Същ. от начавам и от начавам се; започване1, захващане1, зачеване2, начване, на-ченване, наченуване, начнуване, начинане.
— Друга форма: н а ч 6 в а н е.
НАЧАДЯ. Вж. начадявам. НАЧАДЯВАМ, -аш, несв.', начадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Изпълвам нещо с чад, дим; задимявам, опушвам, накадявам, очадявам, окадявам. начадявам се, начадя се страд.
НАЧАДЯВАМ СЕ несв.', начадя се св., непрех. Диал. Напълвам се с чад; задимявам се, опушвам се, накадявам се, очадявам се, окадявам се.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧАДЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от начадявам и от начадявам се; задимява-не, опушване, накадяване, очадяване, окадя-ване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧАКАМ. Вж. начаквам.
НАЧАКАМ СЕ. Вж. начаквам се.
НАЧАКВАМ, -аш, несв.', начакам, -аш,
св., прех. Диал. 1. Причаквам, пресрещам
