Page:RBE Tom10.djvu/642

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


начумерено, навъсено, свъсено. Старата постоянно плачеше, .. А когато не плачеше, гледаше нацупено, мръщеше се. Г. Кара-славов, Тат., 12. —Да, смешно ви е на вас каза управителят нацупено и сърдито. Д. Ангелов, ЖС, 40. — Най-пълноводната и дълбока река е Амазонка, в Южна Америка

отсече Калитко. Тъй! Ти много знаеш

нацупено каза белязаното. Ив. Хаджи-марчев, ОК, 8.

— Други (диал.) форми: насупсно и нашупсно.

НАЦУПЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Изражение, вид на нацупен; намръще-ност, смръщеност, намусеност, начумере-ност, навъсеност, свъсеност.

— Други (диал.) форми: насу поноет и нашу-понос т.

НАЦУПОРВАМ, -аш, несв.\ нацупоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Неодобр. Нацупвам. (Т. Панчев, РБЯд). нацупорвам се, нацупоря се страд.

НАЦУПОРВАМ СЕ несв.\ нацупоря се св., непрех. Диал. Неодобр. Нацупвам се. Нацу-порил са, сякаш че имам да му давам. СбНУ ХУ1-ХУН, 409.

НАЦУПОРВАНЕ ср. Диал. Неодобр. Отгл. същ. от нацупорвам и от нацупорвам се; нацупване.

НАЦУПОРЯ. Вж. нацупорвам.

НАЦУПЯ. Вж. нацупвам.

НАЦЪРКАМ. Вж. нацърквам.

НАЦЪРКВАМ, -аш, несв.\ нацъркам, -аш, св., прех. Разг. Църкам, изцърквам определено количество течност, паста и под. Художникът нацърка от тубичката малко боя и я разнесе с четката по платното. • Обр. Тошка не беше глупава жена, той знаеше това .. От една страна се кореше за омразата, която старата като с пръскачка нацърка в душата му, а от друга

не можеше да се примири и да й прости за дела от имота. Г. Караславовв, Тат., 72. нацърквам се, нацъркам се страд. Земат се от него листа [кочата билка],.. Вътре се нацърква мляко от дойка, .. и тогава се изсипва в болното око. СбНУ VI, 100. нацърквам си, нацъркам си възвр. „Може да я доиш и нощем!“ Николинка ми показа една нощ и аз като почнах, всяка нощ оттогава си нацърквам [мляко] по едно котле от 7-8 литра! Ст. Даскалов, СЛ, 290.

НАЦЪРКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от нацърквам и от нацърквам се.

НАЦЪФВАМ, -аш, несв.; нацъфна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рядко. Нацъф-тявам. Сред светлата прохлада нацъфнаха цветята / и чашките им, пълни със кръв," роса и вино, / пленително се греят в лъчите на зората. Хр. Ясенов, Събр. пр, 90. ~~ Просторът във сълзи кристални се къпе нацъфнаха вече треви и цветя. Хр. Радев-ски, Избр. пр II, 36.

НАЦЪФВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от нацъфвам; нацъфтяване.

НАЦЪФНА. Вж. нацъфвам.

НАЦЪФНАЛ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прич.мин. св. деят. от нацъфна като прил. Нацъфтял, цъфнал. Отсреща, из нацъфна-лия храст пръхна подплашена птичка и бързо, като камък, с прибрани криле се спусна някъде наблизо. П. Михайлов, ПЗ, 79. Вълшебна пролет галено прибули / пространствата на всички небосклони / и южен вятър трепетно зарони / нацъфналите праскови и дюли. Хр. Ясенов, Събр. пр, 68.

НАЦЪФТЯ. Вж. нацъфтявам.

НАЦЪФТЯВАМ, -аш, несв:, нацъфтя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. нацъфтял, -а, -о, мн. нацъфтели, св., непрех.

1. Обикн. мн. и 3 л. ед. За растение, цветове — цъфваме много, в голямо количество; нацъфвам. Щом се стопи снегът, теменужките нацъфтяха. П. Бобев, ГЕ, 29. Тази пролет овошките напъпиха рано. Заредиха се топли слънчеви дни. Нацъфтяха черешите и вишните из градините. Д. Марчевски, ДВ, 59. С първото пролетно слънце нацъф-тяваха дряновете и цветята, а нивите вдигаха стръкове. Е. Йончева, ЗГ, 11. На разсъмване стана студено, а когато изгря слънцето, хората наизлязоха по дворовете, изненадани, че е дошла пролетта. Що цвят бе нацъфтял, що чудо! Н. Нинов, Е1ИО, 94. Край реките нацъфтели / гори люляк бял. Елин Пелин, ПБ, 46. • Обр. Край върбите знамената / нацъфтяха като мак. А. Босев, СЦС, 39.

2. Покривам се, отрупвам се с цветове, с цвят; нацъфвам. Вън от града, .., имаше стара голяма шипка с преплетени стволи, отрупани от цвят.. Момата се спря пред шипката и извика: Колко е нацъфтяла! Елин Пелин, Съч. V, 14. В житата шипка нацъфтяла / под розовата утрин грей. Сл. Красински, 30, 110. — „Гледай ми, мамо, цветето, / .. / Кога ми цвете нацъфти, / тогава ще ми й сватбата.“ Нар.пес., СбВСт, 375.

3. Прен. Поет. Появявам се някъде в голямо количество; цъфвам, разцъфтявам. Вълков вървеше по улицата към горната махала и без да се спира, оглеждаше надписите, които нощес бяха нацъфтели по огради, стени и плетища. Ст. Марков, ДБ, 177. Заоблените преспи, .., звездите, нацъфтели като вишни по небето всичко й [на Нон-ка] се виждаше необикновено хубаво. И. Петров, НЛ, 11.

НАЦЪФТЯВАМ СЕ несв:, нацъфтя се св., непрех. Обикн. с отриц. За растение — преставам да цъфтя. Тези мушката не се нацъфтяха, вечно са отрупани с цвят.

НАЦЪФТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нацъфтявам и от нацъфтявам се.

НАЦЪФТЯЛ, -а, -о, мн. нацъфтели.