Page:RBE Tom10.djvu/589

НАТРУФЯ. Вж. натруфвам и натруфим.

НАТРУФЯМ, -яш, несв.; натруфя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Неодобр. Труфя някого или нещо изцяло, докрай; натруфвам.

— Натруфил си жената като царибаишй-ка, а децата ти ходат гладни и жедни! Л. Каравелов, Съч. VII, 59. • Обр. Арлекин-ската премяна, с която са натруфени тия легенди, не може да укрие най-ужасната световна трагедия, играна под тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 375. натруфям се, натруфя се. I. Страд. И. Възвр. Останалите лица също се бяха предрешили и натруфили с всевъзможни дрипи. Ив. Вазов, Съч. VI, 26. Той е здрав, снажен и червендалест, има внушителна и войнствена фигура, сам се гордее с това и не пропуща да се натруфи с каквото намери. И. Йовков, Разк. I, 9-10. Гунка никога не пожела да се натруфи с градски басмени парцали. Г. Рай-чев,ЗК, 146.

НАТРУФЯНЕ ср. Неодобр. Отгл. същ. от натруфям и от натруфям се; натруфва-не. Казах му, че все пак архитектът .. не е имал предвид такива интериорни подробности, че се е ръководил от една цялостни идея за оформлението, стила и атмосферата на жилищния блок и че ако цялото това натруфяне е било необходимо, той щял да го предвиди. Я. Антов, ТВК, 60.

НАТРЪГ нареч. Диал. Назад. О, Иване, ти белограждане, / върни се натръг, Бели град изгоря! /— Нека гори, огън да го гори, / Три годин у него съм чернел! Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 233.

— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТРЪПВАМ, -аш, нес в.; натръпиа,

-еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Изтръпвам. Всяка сутрин Белчо ставаше, отърсваше се от сламата, облизваше си натръп-налите от лежане места. Елин Пелин, Съч. II, 28. Бръзка беше изопнала шия върху гърба на майка си и дремеше. Проклетият ги срита и те наставаха, запротягаха се сънливо, лижеха натръпналите си меса. Ил. Волен, РК, 80.

НАТРЪПВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от натръпвам; изтръпване. Колкото и да си стягах нервите, не можах да победя едно неприятно натръпване при зрелището на тленността човешка. Ив. Вазов, Съч. XV, 76-77.

НАТРЪПНА. Вж. натръпвам.

НАТРЪСКАМ. Вж. натръсквам.

НАТРЪСКВАМ, -аш, несв.; натръскам,

-аш, св., прех. 1. С тръскане правя да падне определено или голямо количество от нещо или много неща, обикн. плодове. Да й тури ли нещо в кошничката? Ще й тури. Ще на-тръска от петровкапш. Ще избере най-чер-вените, най-едрите ябълки. 3. Сребров, МСП, 40. Видях го отново бърже-бърже да се покатерва нагоре. Помислих, че крушите са му се видели малко и иска да си нат-ръска още. Г. Белев, ПЕМ, 87.

2. Диал. С/ьс сила оставям, тръсвам, стоварвам някъде определено или голямо количество от нещо; натръшквам, нахвърлям. Момите от махалата на тлака са доите куку-руз да чушкат.. Стрина Венковица натръс-ка в къта нов куп сплитове и пешаци. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 9-12. натръсквам се, натръскам се страд. натръсквам си, натръскам си възвр. Натръскам си зрели сливи.

НАТРЪСКВАНЕ ср. Отгл. същ. от натръсквам и от натръсквам се.

НАТРЪШКАМ. Вж. натръшквам.

НАТРЪШКВАМ, -аш, несв.; натръш-кам, -аш, св., прех. Разг. 1. Тръшкам, повалям мнозина, много неща или всички, всичко. — И тримата ги натръшках и ги хвърлих в тръните. Й. Йовков, ПГ, 165. Сяда да се надпива с турците, надпива ги, става да се надборва, надборва ги ■— натръшква ги като снопи, натрупва ги като кръстци. Д. Яръмов, БП, 33. Чудото небесно натръшка целия керван в пепелта на пътя и в крайпътните трънаци. Г. Манов, КД, 11. — Тоя човек, господарю, прескочи оградата, преби вратаря, натръшка псетата. А. Гу-ляшки, ЗВ, 564. За няколко дни грипът на-тоъшка всички семейства. И. Петров, ПР, 78. • Обр. През август натръшкаха житото. От кръстци се изгуби полето. Р. Сугарев, СС, 83.

2. Диал. Напълвам, наблъсквам, натъпквам. Той бързо започна да пълни плетения кош.. Натръшка го догоре, преметна го на рамо и го понесе. Ст. Марков, ДБ, 244. Имаме си и дръвца и когато други в зимно време зъзнат на студа, ние натръшкаме огъня и обтягаме са рахат-рахат срещу него. Ил. Блъсков, Китка V, 1877, кн. 15, 18. Тук ти огнище, натръшкано с цяла кола вършинак, из къщи дими, та не се стои. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 39.

3. Диал. Със сила оставям, тръсвам, стоварвам някъде определено или голямо количество от нещо; нахвърлям. (Н. Геров, РБЯ). натръшквам се, натръшкам се страд.

НАТРЪШКВАМ СЕ несв. ; натръшкам се

св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Тръш-каме се мнозина или всички. Виждах ги понякога как се връщат вечер изморени до смърт и как се натръшкват по земята кой където намери. П. Вежинов, ЗНН, 165. Стотина мъже се натръшкаха уморено върху топлата камениста земя. Д. Димов, Т, 5/3. Учениците се натръшкаха по сламениците, извадиха хлебец и сиренце из торбичките и сладко заядоха. Ст. Даскалов, ПЯ, 133-134. Цялата Атанасова челяд се натръшка за сън в отсрещната одая през чардака. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 270.