НАТРЪШКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от натръшквам и от натръшквам се.
НАТРЫЦАМ, -аш, несв. (диал.); натъртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Натъртвам. Място натръща. Н. Геров, РБЯ III, 234. натръщам се, натъртя се страд. НАТРЪЩАМ СЕ несв. (диал.); натъртя се св., непрех. Натъртвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТРЪЩАНЕ ср: Диал. Отгл. същ. от натръщам и от натръщам се; натъртване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТРЯСКАМ СЕ. Вж. натрясквам
се.
НАТРЯСКВАМ СЕ, -аш се, несв.) на-тряскам се, -аш се, св., непрех. Разг. 1. Напуквам се, нацепвам се. Най-добре е да се орат гнилестите почви рано през есента и да се остават на пластове през сичката зима: от зимните студове гнилата са на-трясква и са разтрошава. Ступ., 1875, бр. 3, 20.
2. Прен. Неодобр. Напивам се много; на-смуквам се, нацоквам се, насмърквам се, на-таралянквам се, нарязвам се, насвятквам се, напорквам се, накърквам се, нацепвам се, нафирквам се, насърбвам се. — Не е чудно Драган да е бил пиян. Той не пие, но сега може да се е случило. То въздържателите по-лесно се натряскват. И. Гешев, ВТ, 135. — Нили сме, как да не сме пили!... Пък веднъж като се натряскахме, че едвам се замъкнах-ме у дома си. К. Калчев, ДНГ, 72.
НАТРЯСКВАНЕ ср. Разг. 1. Само ед. Отгл. същ. от натрясквам се (в 1 знач.); нацепване, напукване.
2. Неодобр. Напиване, насмукване, нацоква-не, натаралянкване, нарязване, насвятква-не2, напоркване, накъркване, насмъркване, нацепване, нафиркване.
НАТУК и (разш.) натука нареч. Разг. Насам. Красивата жена винаги си мисли, че недостатъчно е сполучила с брака си, почва да фантазира разни работи, върти си очите натук и нататък, конти са. Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 87. — Нали разбирате къде требе да възвиете, щото ако речете натука да възвиете, никога нема да стигнете и ще се объркате повече. И. Радичков, СР, 215.
НАТУКА. Вж. натук.
НАТУМБАЛАЧА СЕ. Вж. натумба-лачвам се.
НАТУМБАЛАЧВАМ СЕ, -аш се, несв.) натумбалача се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Простонар. Ям, наяждам се без мярка, преяждам така, че ми се издува коремът; натъпквам се, надумквам се, напраск-вам се. Хлебарките плъзват, заничат из долапите, облазват хляба, захарта и другите въглехидрати и се натумбалачват здравата. Г. Краев, Ч, 229.
НАТУМБАЛАЧВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от натумбалачвам се; натъп-кване, надумкване, напраскване.
НАТУПАМ. Вж. натупвам.
НАТУПВАМ, -аш, несв.) натупам, -аш, св., прех. Разг. Набивам, напердашвам; на-бухвам, набъхтвам. Тя се спускаше като хала върху ми, натупваше ме и после ми се усмихваше. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 7. —Да сте деца, ще ви натупам, ами вие сте кос-коджамити жени. Д. Талев, ПК, 93. Ако не беше учителят, старшията сигурно щеше да натупа момчето, а може би и оа го арестува. М. Марчевски, ГБ, 255. — Не бой се!
— окуражи го тя. — Така натупай фашистите, че прах да не остане от тях. Г. Ка-раславов, Избр. съч. VI, 338. натупвам се, натупам се страд. и взаим. — Ти братими ли се? — Войхна кимна утвърдително. — А с кого? — Със Саздана .. Докато те нямаше, ние с него добре се натупахме. Ст. За-горчинов, ДП, 331.
НАТУПВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от натупвам и от натупвам се; набиване, на-пердашване.
НАТУР м. Диал. Обикн. в съчет.: Натур божии. Казва се за човек готован, който не се труди, не се грижи за нищо, а се натрапва, натуря се на другите да го хранят. Оти да ми кори хляба, я не съм тук натур Божий?
Н. Геров, РБЯ III, 235.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТУРА ж. 1. Обикн. със съгл. опред. Съвкупност от вродени психически особености, свойства, наклонности на човека; природа, естество. Погълнат от такива вълнующи размишления, страстни и жестоки,.., и противни на неговата хуманна натура, Огнянов стоеше над трупа и гледаше захласнато. Ив. Вазов, Съч. XXII, 198. Стамболов се трогна от разказа на Груева, който бе болезнената история на една слаба натура, завлечена от колелото на историята. С. Радев, ССБ II, 105. Не беше ли свойствено на човешката натура, когато тя е наранена.., да търси отмъщение там, гдето не му е мястото? 3. Стоянов, ЗБВ III, 234. Това писмо на Мина е огледало на нейната натура: разкрива самостоятелността и несломимата й упоритост. М. Кремен, РЯ, 175. Буйна натура. Властна натура. Дейна натура. Неустойчива натура. Поетична натура. II Човек с определени психически, духовни наклонности, особености, свойства. Младият студент беше една от ония страстни натури, които намират смисъла на живота само в поклонение на някой идеал. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 91-92. — Хайде сега да отидем към Марица. Знам, че не си поетична натура, но все пак не е лошо да се поразведриш. К. Калчев, ДНГ, 96. Тя [природата] по-действува, изглежда, и на Ради, който се
