Page:RBE Tom10.djvu/576
нещо или някого на нечии грижи или на нечия издръжка.
НАТЛАПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натлапвам, от натлапвам се и от нат-лапва ми се; натлапяне.
НАТЛАПЯ. Вж. натлапвам и натлапям.
НАТЛАПЯМ, -яш, несв.; натлапя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натлапвам. нат-лапям се, натлапя се страд.
НАТЛАПЯМ СЕ несв.; натлапя се св., не-прех. Диал. Натлапвам се.
НАТЛАПЯ МИ СЕ несв.; натлапи ми се
св., непрех. Диал. Втълпява ми се; натлапва ми се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТЛАПЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натлапям, от натлапям се и от натлапя ми се; натлапване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТЛАСКАМ. Вж. натласквам.
НАТЛАСКВАМ, -аш, несв.; натласкам,
-аш, св., прех. С тласкане, тикане, блъскане вкарвам някого или нещо някъде; натиквам1, наблъсквам, набутвам. Вратата скръцна и докато дядо Иван да стане, вътре влезе като натласкан от виелицата, раздавачът Първан. П. Велков, СДН, 304. Натласкаха ги в една тясна задушна стая. Л. Андрейчин и др., БТР, 517. натласквам се, натласкам се страд.
НАТЛАСКВАМ СЕ несв.; натласкам се св., непрех. Диал. Напивам се или се наяждам много, без мярка; наплюсквам се, наблъсквам се, надумквам се (Н. Геров, РБЯ).
НАТЛАСКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от натласквам и от натласквам се.
НАТЛАЧА1. Вж. натлачам1 и на-тлачвам.
НАТЛАЧА2. Вж. натлачам2.
НАТЛАЧАМ1, -аш, несв.; натлача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Затлачвам; натлачвам. натлачам се, натлача се страд.
НАТЛАЧАМ СЕ несв.; натлача се св., непрех. Остар. и диал. Затлачвам се; натлачвам се.
НАТЛАЧАМ2, -аш, несв.; натлайа^ -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Нареждам, заръчвам, възлагам някому нещо, натоварвам някого да направи нещо (Н. Геров, РБЯ). Натлачил ме е да му купя'стока от Вена. Н. Геров, РБЯ III, 230.
2. Оказвам въздействие върху нещо, повлиявам нещо. И най-ситни и нагляд никакви постъпки повтарят ли ся всякий ден, тии могат да нарглачат (повлияят) развоя на характера у децата. И. Груев, СП (превод), 292. натлачам се, натлача се страд.
Отгл. същ. от натлачам1 и от натлачам се; натлачване, затлачване.
НАТЛАЧАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натлачам2 и от натлачам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТЛАЧВАМ, -аш, несв.; натлача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Затлачвам (в 1 знач.); затрупвам, натрупвам, наслоявам, натлачам1. Натлак от пясък, глина черна пръст и пр. ся утаял, та натлачил и засипал голите., скали. И. Груев, Лет., 1872, 130. На всички бе ясно, че ос-новна задача сега е да изправим кораба. Това значеше натлачените на левия борд десетки тонове руда да се прехвърлят на десния и да се изхвърли водата. РД, 1961, бр. 88, 2. натлачвам се, натлача се страд. НАТЛАЧВАМ СЕ несв.; натлача се св., непрех. Остар. и диал. Натрупвам се, наслоявам се; затлачвам се, натлачам се. Само организираната политическа борба., ще изчисти тая мърда, дето се е натлачила у нас и дето прави хората да се трепят едни други. Г. Караславов, ОХ II, 203.
НАТЛАЧВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натлачвам и от натлачвам се; затлачване, натрупване, наслояване, натлачане1.
НАТЛЪСТЕЯ. Вж. натлъстявам1.
НАТЛЪСТЯ. Вж. натлъстявам2.
НАТЛЪСТЯВАМ1, -аш, несв.; натлъс-тея, -ееш, мин. св. натлъстях, прич. мин. св. деят. натлъстял, -а, -о, мн. натлъстели, св., непрех. Диал. Обикн. за животно — охранвам се, угоявам се, надебелявам. Богатствата, които покриват землята, жътвите, плодовете, гордийт добитък, който ся гои и натлъстява в гъста и високоизрасла трева, са имот на неколцина. М. Балаба-нов, ДБ (превод), 11.
НАТЛЪСТЯВАМ2, -аш, несв.; натлъс-тя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Угоявам, Охранвам, натлъстявам се, натлъстя се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТЛЪСТЯВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от натлъстявам1; охранване, надебеля-ване, угояване.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТЛЪСТЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от натлъстявам2 и от натлъстявам се; охранване, угояване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТОВАРВАМ, -аш, несв.; натоваря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Товаря, поставям като товар, обикн. върху превозно средство, животно и др. някого или нещо, известно количество от нещо или всичко. Една дъждовна сутрин нашите герои натоварват багажа си на една кола и напущат завинаги малката къщица. Св. Минков, РТК,
175. След малко на една шейна, която слу-
НАТЛАЧАНЕ1 ср. Остар. и диал.
