чайно мина из пътя, натовариха вълка и тръгнаха към селото. Й. Йовков, АМГ,
176. Намерили го ни жив, ни мъртъв .. — Натоварихме го да го откараме в болницата. Елин Пелин, Съч. III, 165. Колата, с набързо натоварените черги, се отдалечаваше надолу в тъмнината. X. Русев, ПС, 79. // Вземам нещо на гръб, на рамо, за да го нося. Натоварил сопа на рамо. Н. Геров, РБЯ III, 231.
2. С някакъв товар товаря изцяло, напълно превозно средство, животно и др. Там овчарите й натоварвали магарето със сирене и тя го занасяла на търговеца. Н. Ферман-джиев, РХ, 259. Двете момчета послушали баща си. Впрегнали воловете. Отишли в гората. Насекли дърва. Натоварили добре колата. Ран Босилек, ВП, 52. — Натоварел те тия добичета с дърва и ги закарайте у нашите в града.. Нека се топлят през зимата. Д. Талев, И, 404. Ядохме какво ядохме, па то,.., изяда ли се толкова нещо,.., па си разделихме закуските и вината, натоварихме слугите си и хайде, всякой у дома. Ал. Константинов, Съч. I, 119.
3. Прен. Отрупвам, обременявам някого с много работа, задължения, грижи и под., изискващи големи физически или психически усилия. Лисабонската фирма ще го натовари с дългове и той трябва да плаща. Гр. Угаров, ПСЗ, 14. В училището натоварват децата повече, отколкото е разум-но. А През този семестър съм много натоварен в университета. • Обр. — Днешните млади не му мислят. Ще вземат, ще ти надумат, ще те натоварят с приказки, да те заболи сърцето. Й. Йовков, Б, 86. Ние бяхме трима другари. /../ Но с сурова жестокост животът / на различни страни,разпиля ни, / в своя тежък хомот ни вхомоти, / натовари ни с тежки страдания. Хр. Ра-девски, ВН, 11. — Аз искам Ъа свала от гърбовете ви тежкия кръст, с който съм ви натоварила без вашата воля. Л. Караве-лов, Съч. V, 194-195.
4. Прен. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз да. Възлагам някому да извърши нещо, поставям някому някаква задача. — Той ме натовари да ви кажа, че напуска работата. Д. Димов, Т, 257. — Ще те натоваря да ми свършиш една важна, пре-важна работа. Д. Немиров, Д №9, 20. Митрополитът го бе натоварил с превода на Новия завет. Вл. Свинтила, СЗЗ, 174. —А аз ще наредя на Ирник да уведоми кавхана Петър за задълженията, с които те натоварвам. А. Гуляшки, ЗВ, 345. Без да го натоварва някой, следеше кой минава по шосето, накъде отива и кога се връща. Ст. Даскалов, ЕС, 231.
5. Прен. Правя, принуждавам нещо (обикн. човешки орган, система) да изразходва много енергия, сила, да работи усилено. При бягане човек натоварва преди всичко мускулите на краката. А Много натоварих стомаха си снощи, храната беше тежка.
6. Спец. Използвам, експлоатирам в определена степен производствена сграда, система, машина, съоръжение и др. според предназначението им. Капитализмът вече системно не натоварва създадените от самия него производствени мощности. ВН, 1961, бр. 3066, 2. // Оказвам силово или друго въздействие върху конструкция, съоръжение, механизъм, отделен детайл и др. — Трябва, преди да експедираме крановете, да ги натоварим със съответното тегло. Д. Кисьов, Щ, 409.
7. Диал. Нахоквам, навиквам. Натоварил го хубаво. Н. Геров, РБЯ III, 231.
8. Диал. Удрям със сопа. Натовари го по главата с едно дърво. Н. Геров, РБЯ III,
231. натоварвам се, натоваря се. I. Страд. от натоварвам. На 5 часа се разпростих с бай Н. и със семейството му,., па се метнах на едното муле, — на другото се натовариха вещите ми. Йв. Вазов, Съч. XVI, 11. — Накрая надделях.. Крадецът, който беше предложен за изключване, остава.. Но класният му ръководител се натоварва да бди, да не изпуска цомчето из очи. Б. Болгар, Б, 133. Болният стомах не трябва да се натоварва с голямо количество хранителни вещества. Знан., 1875, бр. 22-23, 346. Бригадирът.. размишляваше как ли ще тръгне работата с ей тези млади хора, дали ще напрегнат те сила, та и машините да се натоварят, както подобава. Б. Обретенов, С, 63. II. Възвр. от натоварвам във 2 знач. Взеха опечения хляб, натовариха се с няколко торби брашно и рано на разсъмване потеглиха в неизвестна посока. К. Калчев, ЖП, 398. Жънат, каквото жрнат, а на пла-днина.. ще се натоварят с по един сноп ръж и ще хукнат да ги .квасят за въже. Г. Карас-лавов, Тат.,153. натоварвам си, натоваря си възвр. Натоварихме си дърва за зимата. НАТОВАРВАМ СЕ несв. \ натоваря се св., непрех. 1. Качвам се, настанявам се в превозно средство. Някаква голяма циркова трупа .. се натоварва на параход в Кюстен-джа с хората си, с конете и с цялата си менажерия. Й* Йовков, В АХ, 44. Дотътрили се най-сетне в Цариброд. Натоварват се криво-ляво е говеждите вагони и потеглят за столицата, Ал. Константинов, Съч. I, 71. Петдесетина младежи и девойки .. бързат да се натоварят във вагоните, блъс-кат се, бръмчат, Др. Асенов, СВ, 133.
2. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз да. Поемам някакво задължение, заемам се с нещо. Учащата се младеж — тя се натовари да изтълкува народното чувство пред княза и пред света. Ив. Вазов, Съч. X, 66-67. Решихме да поставим кръст на насрещния бряг, който да са вижда от пътя. Сам дядо Вълъо са натовари с тая работа. 3. Стоянов, ЗБВ II, 307. Не по-малко\ щастлив е и аташето, който се натоварва с приятното задължение да изпрати
