Page:RBE Tom10.djvu/570

2. Диал. Грубо. Насирам се, посирам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТЕЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от нател-вам се.

НАТЁЛЯ СЕ. Вж. нателвам се. НАТЕМА ж. Диал. Анатема; натемия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТЕМЙСАМ. Вж. натемисвам. НАТЕМЙСВАМ, -аш, несв.; натемйсам, -аш и натемйша, -еш, мин. св. натемйсах, се., прех. Диал. Анатемосвам, анатемисвам. натемисвам се, натемйсам се, натемйша се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТЕМЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натемисвам и от натемисвам се; анатемосване, анатемисване.

НАТЕМЙША. Вж. натемисвам. НАТЕМЙЯ ж. Диал. Проклятие, анатема, анатемосване. Гласът на съвестта, на самоосъждането даваше поболявания, свършващи с лудост, самоубийство или смърт. На това почиваше и анатемосването, „натемията“, възпята така хубаво от Вазов в неговата „Грамада“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 66.

НАТЁПАМ¹. Вж. натепвам¹. НАТЁПАМ². Вж. натепвам².

НАТЕПВАМ¹, -аш, несв.; натепам, -аш и натепя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Тепам известно количество, колкото е необходимо или много вълнени тъкани. Тепавичарите натепаха шаяк колкото за цяла войска, натепвам се, натепам се, натепя се страд.

НАТЕПВАМ², -аш, несв.; натепам, -аш и натепя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал.

1. Бия, тепам докрай, колкото трябва; набивам.

2. Убивам, утрепвам много, мнозина или колкото трябва; натрепвам. натепвам се, натепам се, натепя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТЁПВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от натепвам¹ и от натепвам се.

НАТЁПВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от натепвам² и от натепвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТЕПЯ¹. Вж. натепвам¹.

НАТЁПЯ². Вж. натепвам².

НАТЁР АМ. Вж. натервам.

НАТЁРВАМ, -аш, несв.; натёрам, -аш, св., прех. Диал. Накарвам, принуждавам, заставям. Хасан ходжа за каилмер натере потурняците, та разсипаха сите църкви от Костенец до Станимака. Ив. Вазов, Съч. XVI, 46. Татко му фатил да го натер-вит со сила да ходит [на нивата], а той не ходел. СбКШ, 15. „Се престориф, рекол дя-олот, на поп, на калугер и на владика, та натераф еден брат да изкопат очите на брата си!“ СбКШ, 81. Той натерал жена си да го сошие во едно врейке [чувал]. Нар. прик., СбНУ III, 155. натервам се, натерам се страд.

HATÈPBAHE ср. Диал. Отгл. същ. от натервам и от натервам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

HATÈCAM. Вж. натесвам. HATÈCBAM, -аш, несв.; натесам, -аш, св., прех. Диал. Тесам, изтесвам, отесвам много, доста или колкото е необходимо, натесвам се, натесам се страд.

HATÈCBAM CE несв.; натйсам се св., не-прех. Диал. Тесам много, до насита, до втръсване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

HATÈCBAHE ср. Диал. Отгл. същ. от натесвам и от натесвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.

1. Спец. Естествен, натурален, непроменен. Утаените., белтъци се означават като на-тивни белтъци, тъй като запазват свойството си да се разтварят. Б. Койчев, Б,

22. Понякога с обикновена рентгенова снимка (нативна холецистография) може да се открият жлъчни камъни. М. Василев и др., ВБ, 450. Едно от най-големите преимущества на този метод е, че се получават нативни белтъчини, т. е. белтъчини, които не се променят в хода на получаването им и запазват свойствата си такива, каквито имат в живия организъм. К. Колчаков, БВ, 7.

2. Книж. Туземен, местен.

— От лат. nativus ’вроден' през фр. natif, -ve.

НАТИВЙЗЪМ, -змът -зма, мн. няма, м.

1. Филос. Идеалистическо философско учение, което признава съществуването на вродени идеи, на независимо от опита знание.

2. Полит. Политическа програма в САЩ през XIX в., която дава предимство на интересите на местните граждани пред тези на имигрантите.

— От лат. nativus 'вроден' през фр. nativisme.

НАТИВЙСТ м. Филос. Полит. Последовател, привърженик на нативизма.

— Фр. nativiste.

НАТЙВНО. Спец. Пареч. от нативен; в естествено състояние, в непроменен вид. Секрета изследваме нативно, докато е още топъл, най-добре във висяща капка. Ил. Щъркалев, Г, 104.

НАТЙКАМ. Вж. натиквам¹. НАТЙКВАМ¹, -аш, несв.; натйкам, -аш, св., прех. 1. С тикане, грубо вкарвам нещо или някого някъде, обикн. в затворено или тясно пространство, помещение, съд и др.; напъхвам, набутвам, наблъсквам, намушк-вам, завирам¹, навирам¹, втиквам, въвирам. Той грижливо сгъва вестника, натиква го