Page:RBE Tom10.djvu/526

НАСПОРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Успореден. Ако наспоредните на железните пътища друмове са изгубили малко значителност, вървежът е станал no-дейни в напречните друмове. Ив. Бого-ров, КП, 1874, кн. 1, 23. Тропици или повратни кръгове са два по-малки кръгове, нас-поредни на равноденника. Ив. Момчилов, МПЗ, 7.

НАСПОРЯ. Вж. наспорявам.

НАСПОРЯВАМ, -аш, несв.; наспоря, -йш, мин. св. -йх, се. Остар. и диал. 1. Не-прех. Само мн. и 3 л. ед. Ставам повече, с голям брой, в голямо количество, изобилие; умножавам се, намножавам се, увеличавам се, наспорявам се. Ние слушаме и не можем да се нарадваме, че училищата в отечеството ни наспоряват. У, 1871, бр. 12, 178. У него добитък: коне, говеда, овци, кози наторяваха, пари много, а неговите житници (амбари) се пълни. Ил. Блъсков, ПБ II, 14-15. Тука спомоществователите само от града ся умножиха до 90 и от ден на ден йо-ще наспоряват, щото ся надея да ги натъкмим до 100. ДЗ, 1876, бр. 4, 15.

2. Прех. В съчет. със същ. работа, труд. Направям някаква работа да бъде спорна, да дава добър резултат. Веселите приказки наториха работата и вълната биде попарена, изпрана и изсушена на слънце. К. Пет-канов, ЗлЗ, 249. Ако ся потруди чловек, Бог ще му помогне и ще му наспори труда. Лет., 1874, 200. И Непрех. За работа — спорен съм, давам добър резултат. Докато слънцето не слезе уморено зад баирите и не се промъкна като крадец вечерникът, работата не наспори. К. Петканов, БД, 79. Понякога така чевръстите зидари, / .. / подхванат разговор — ../ А първомайсто-ра,.. / нечакано пред тях с укор застане злъчен, / и сепнуват се те — .. / залавят се за миг за своите сечива / и работата кипи и двойно наторява... П. П. Славейков, КП

ч. III, 34.

НАСПОРЯВАМ СЕ несв.; наспоря се св., непрех. Остар. и диал. Само мн. и 3 л. ед. Ставаме повече, с голям брой, в голямо количество, в изобилие; намножавам се, умножавам се, увеличавам се, наспорявам. Вечерта пред Гергьовден занасят кърпа трици в мравуняк; сутринта ги вземат и слагат в кърмата на овците, за да се наспорят последните като мравки. Йв. Хаджийски, БДНН I, 144. Когато се случеше да намине насам, макар и да нямаше никаква работа, Свиленка все гледаше да повиди царевицата, която нейното звено беше прекопало за пръв път тая година три пъти. Гледай какъв урожай се е наторил! Кр. Григоров, И, 11-12. Истина такива книги [които лесно се разбират] у нас засега има твръде малко, нъ занапред с Божията воля щат ся наспорят и намножат. Й. Груев, Лет., 1873, 223. Да дадяше Господ да ся наспоряха повечко такива къщи за угляд, каквато е била Добревата у Питомия! КН, 1873, кн. 4,

85.

◇ Да наспорява / наспори Бог (Господ).

1. При благопожелание — дано, нека има много, в изобилие. 2. Някого или нещо. За изразяване на благопожелание нещо или някой да бъде в голямо количество, в изобилие. Такава е, значи, работата с моите петли, Господ да ги наспорява и множи! Н. Хайтов, ДР, 54. Наспорил Бог (Господ).

1. Самост. или нещо, някого. Има много, в изобилие. — А как е берекетя на дренки-те? Бива ли ги крушите? Циганинът отговаря, че тая година тяхното племе не може да се оплаче: наспорил ги Бог — и дрен-ки, и круши. Ст. Чилингиров, ХНН, 68. — Ереси, ереси, всеки ден нови, като гъби никнат, Бог ги наспорил за наказание и свидетелство. Ст. Загорчинов, ДП, 233.

2. Някого с нещо. Някой има нещо в голямо количество, в изобилие. Бог го бе наспорил със здраве, сила, имот и челяд. Какво повече можеше да иска от него? И. Петров, МВ,

104. Наспорил беше Бог земята с тежък плод и хората работеха. Й. Йовков, СЛ,

144. — Вие велможи, имате всичко. Наспорил ви е Бог с имот и сила, с ум и книжно богатство и, види се, от това сте се въз-гордели. М. Смилова, ДСВ, 202.

НАСПОРЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наспорявам и от наспорявам се. Всяко живо, а както и всяко растително, за да може то да има съвършенство и дълго траене, както и наспоряване, е съставено от две половини. Ч, 1870, бр. 4, 110.

НАСПРОТЙ предл. Остар. и диал.

1. Съобразно със, като се има предвид, в зависимост от, според; спроти, наспротив, спротив. Той беше с къси, обърнати назад рога, които наспроти неговата големина бяха малки. Й. Йовков, АМГ, 91. Европа посрещна появата на марксизма различно наспроти политическите режими и социал-ната структура на разните държави. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 65. Алкохолът не е способен да се отложи,.., а организмът е длъжен да го изгори изцяло. И понеже това му изгаряне става не наспроти нуждите на организма,.., то смущава важната окислителна роля на червените кръвни телца. ПН, 1933, кн. 10, 147.

2. В сравнение със; спрямо, наспротив. Мащеха ми беше дребна и слаба жена наспро-ти силата и снажността на баща ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Вратата се разтвори широко и в килията влезе висок сух старец с величествена осанка и бяла брада,.. Наспроти новодошлия отец Григорий изглеждаше съвсем нисък и малък. Ст. Загорчинов, ДП, 229.

3. Срещу; наспротив, спроти, спротив. Из нивите, наспроти стареца, скачаше Дзу-бан, губеше се в тях, после се показваше ту главата, ту опашката му... Н. Кирилов,