Page:RBE Tom10.djvu/521

2. С предл. н а. Успявам да се справя с нещо, да преодолея нещо или да надвия някого; надмогвам, надделявам, превъзмогвам.

— Значи, изплувахте? — Почти... Както се казва, взехме и ние да си насмогваме на харча... Др. Асенов, СВ, 1908. Вакуумната фабрика пращеше от напрежение, за да на-смогне на ягодите и черешите, които земята щедро бе наляла с дъх и сладост тая година. Н. Тихолов, ДКД, 144. Изрева с пълно гърло, събуди мечешката си сила, насмогна на противника си, дигна от земята и с все сила го хвърли върху другаря му. К. Петка-нов, ЗлЗ, 189. Когато в едно тежко, чорбаджийско село някой двайсет години не успява да насмогне на борчовете си,.., започват да го гледат и с жал, и с насмешка.

В. Мутафчиева, ЛСВ I, 29. Щом насмогнаха на работата и една сутрин небето спусна облаци —напои зажъднялата земя. К. Пет-канов, ЗлЗ, 250. насмогва се, насмогне се безл. На турчина не се насмогва с овце. Едно овче месо яде, с една овча лой готви и си свети. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 180.

НАСМОГВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от насмогвам и от насмогва се.

НАСМОГНА. Вж. на смог вам.

НАСМОЛЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от насмоля като прил. Който е намазан или пропит със смола; засмолен. На пясъка видяхме изтеглени три насмолени рибарски лодки. А. Каралийчев, НЗ, 211. Из София вече сновяха башибозушки орди с насмолени факли, готови всеки момент да подпалят града. Д. Линков, ЗБ, 137. Той съблече горната си дреха, съшита от насмолена материя. Гр. Угаров, ПСЗ, 138. Ди-чо стои пред купчината насмолени греди и клати бялата си глава. Г. Мишев, ЕП, 108.

НАСМОЛЯ. Вж. н а с м о л я в а м.

НАСМОЛЯВАМ, -аш, "есе ; насмоля,

-йш, мин. св. -йх, св., прех. Намазвам, пропивам или покривам със смола, обикн. дървена повърхност, за да не пропуска вода. Корабът бе нов, скоро пак го бяха вадили на брега и го почистиха от миди и водорасли, насмоляваха го. Д. Добревски, БИ, 1. насмо-лявам се, насмоля се страд. Съединенията на дъските (гредите) се набиват с кълчища, а повърхността на щита се насмолява, за да се осигури неговата водонепронйцае-мост. И. Илиев, ВТС, 34.

НАСМОЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насмолявам и от насмолявам се.

— На галерата издържам още осемдесет и двалш меченосци, тридесет души палубни моряци.., а ако прибавим .. поддръжката на кораба и такелажа му, поправките и насмо-ляването му,.., излиза, че аз имам армия, равна на деспот Иванковата от Карвуна. Д. Добревски, БИ, 206-207.

определено количество от нещо. — Толкоз пък ли не ти стига краденото злато,.. — Като ти гледам силяха, и ти живееш от същото — .. — И я затуй съм дошъл. Да се сберем, та като сме по-много, по-много ще насмучем. Ст. Сивриев, ПВ, 27. насмуквам се, насмуча се страд.

НАСМУКВАМ СЕ несв.; насмуча се св., непрех. Разг. 1. Обикн. с предл. с. Смуча нещо до насита. Щом като го открият [съда с мед], те [пчелите] веднага кацват върху него, бързо се насмукват с мед. Б. Бижев, СП, 59-60. Момчетата наобиколиха чешмите и след като доволно се насмукаха с ледената вода, натръшкаха се из тревата. А. Гуляшки, Л, 397. И кърлежът, дето все лежеше свит в брадата му, се беше насму-кал с кръв и сега спеше, мъртъв от преяждане. И. Радичков, СР, 12. // Рядко. Всмуквам, поемам нещо, колкото е необходимо. Мрътвите семена наглед по нищо не се отличават от другите; те даже съхраняват в себе си още дълго време способността да се насмукват с вода и в някои случаи изпускат даже и зародишното коренче. Гр, 1906, бр. 13-14, 214.

2. Прен. Неодобр. Напивам се, ставам пиян; нажулвам се, накърквам се, натрясквам се, насвятквам се, насмърквам се, нарязвам се, натаралянквам се, нацоквам се, нафирквам се. Говореше на себе си и политаше да падне насам-нататък един пиян човек. Той беше дядо Кольо Беленката, който се на-смукваше здравата, додето изтръпнат гьоновете му. А. Каралийчев, С, 186. — Кой? Контрольорът? — каза кондукто-рът,.. — БеШе се насмукал по обяд, едното му око гледаше на изток, другото на запад. Я. Антов, СбСХ, 332. Мана разбра, че е пиян. „Продал е от брашното и се е насмукал“— помисли си тя. Кл. Цачев, ГЗ, 21.

НАСМУКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от насмуквам и от насмуквам се; нажулване, натряскване, нацок-ване, натаралянкване, нарязване, насвятква-не, накъркване, насмъркване, насвиркване, нафиркване.

НАСМУЧА. Вж. н а с м у к в а м.

НАСМЪРДЯ. Вж. насмърдявам.

НАСМЪРДЯВАМ, -аш, несв.; насмър-дя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св.деят. на-смърдял, -а, -о, мн. насмърдели, се., непрех. Разг. 1. Изпускам, издавам слаба, неприятна миризма, лош дъх, смърдя по малко; намирисвам, навонявам. Сиреното насмърдява. Н Безл. Насмърдява, насмърди. Обикн. несв. С предл. на. Усеща се слаба, неприятна миризма, лош дъх на нещо; намирисва, навонява. Насмърдява на развалени яйца. НАСМЪРДЯВА МИ несв.; насмърдй ми св., непрех. Разг. Усещам, възприемам с обонянието си слаба, неприятна миризма,

НАСМУКВАМ, -аш, несв.; насмуча,

-еш, мин. св. насмуках, св., прех. Разг. Смуча