Page:RBE Tom10.djvu/487

солявам. насапунисвам се, насапунисам се.

I. Страд, от насапунисвам. След това главата се насапунисва повторно с останалата част от разтвора и отново се измива пяната с вода. Г. Георгиев и др., ФБП, 175.

II. Възвр. и взаим. от насапунисвам в 1 знач. Географът сипа вода в едно дървено блюдо, натопи четката и се насапуниса. Гр. Угаров, ПСЗ, 165.

НАСАПУНЙСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насапунисвам и от насапунисвам се; насапуняване. След насапунисва-нето кожата на лицето омеква.

НАСАПУНЯ. Вж. насапунявам.

НАСАПУНЯВАМ, -аш, несв.', насапуня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Насапунисвам. Когато стрина Петковица насапу-ни и неговата [на Райчо] глава, едва не му извади очите — толкова бърже го миеше. Д. Габе, МГ, 17. насапунявам се, насапуня се страд., възвр. и взаим.

НАСАПУНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от насапунявам и от насапунявам се; насапунисване.

НАСБЕРА. Вж. насбирам.

НАСБЙРАМ, -аш, несв.', насбера, -ёш, мин. св. насбрах, св., прех. Остар. и диал. Насъбирам. Извадеше някоя любопитна книжка,.., захващаше да прочита и да разправя четеното, тъй-щото насбираше сич-ки присъствующи наоколо си. Ил. Блъсков, ДБ, 11. Над стени там горе е насбран / народ и вперил е в водителите очи. П. П. Славейков, Събо. съч. III, 16. насбирам се, насбера се страд.

НАСБЙРАМ СЕ несв.', насбера се св., не-прех. Остар. и диал. Насъбирам се.

НАСБЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от насбирам и от насбирам се; насъбиране.

НАСБОРВАМ СЕ, -аш се, несв.’, насбо-ря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Насборувам се.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАСБОРУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Диал. Напри казвам се до насита. Нека се шетна и я на работа със снаа,.. Нека и я да седна раат, на събор да се насборувам, а кащтата да има кому да оставе. Нар. прик., СбНУ VIII, 41.

НАСБОРУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от насборувам се.

НАСВАДЯ. Вж. насваждам.

НАСВАЖДАМ, -аш, несв.; насвадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наклеветя-вам, оклеветявам; наковлаждам, наваждам³, навадвам³. Триж та цалуйнах, моме ле, / триста ти дадох, моме ле. / Па ти отиде, моме ле, / та ма набоде, моме ле, / та ма насвади, моме ле. Нар. пес., СбНУ II, 38. Мила по-стара етърво, / що да правиме с

Неделя, / дали да я насвадиме. Нар. пес., СбИБ, 23. насваждам се, насвадя се страд.

НАСВАЖДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от насваждам и от насваждам се; наклеве-тяване, оклеветяване, наковлаждане, наваж-дане³, навадване³.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАСВАЛЯ. Вж. насвалям.

НАСВАЛЯМ, -яш, несв.; насваля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Свалям много неща, мнозина или голямо количество от нещо. Те намериха там още няколко души селяни, които,.., насвалиха шапките и си подаваха ръцете. Ив. Вазов, Съч. VI, 201. Пред къщата на Еня,.., бяха стоварени кой знай кога камъни и, както бяха насваляни, тъй си стояха разхвърляни. И. Йовков, ЖС, 13. насвалям се, насваля се страд.

НАСВАЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от насвалям и от насвалям се.

НАСВАРВАМ, -аш, несв. \ насваря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. Обикн. с от-риц. Успявам да извърша нещо в даден срок; насмогвам. Снегорините не можеха да насварят. Шосетата бяха задръстени от преспи. Бл. Димитрова, ПКС, 207. Материалите не идват навреме .. От предприятията се пресилват да работят, но все не могат да насварят. Бл. Димитрова, ПКС, 188.

HACBÄPBAHE, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от насварвам.

НАСВАРЯ. Вж. насварвам.

НАСВАРЯ. Вж. насваря вам.

НАСВАРЯВАМ, -аш, несв.', насваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Сварявам много, голям брой неща. Насварих много яйца за екскурзията. Н Сварявам нещо в голямо количество. Насварих много сладко. насварявам се, насваря се страд.

НАСВАРЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от насварявам и от насварявам се.

НАСВАТБУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Сватбувам до насита. Три дена сватбувате — не се ли насватбувахте?

— От Л. Андрейчин и др., Български тълконен речник, 1955.

НАСВЕТЛЯ. Вж. насветлявам.

НАСВЕТЛЯВАМ, -аш, несв.', насветля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал.

1. Нагорещявам нещо (обикн. метал или метален предмет) до зачервяване или до побеляване; нажежавам. — Аз зная и друго лекарство, каза Хасан ага .. — Скоро да насветлите на Кафе Оджа дилафчето от една харбия. 3. Стоянов, ЗБВ III, 16. Пак когато искаме да го [барута] подпалим, затваряме батерията и изведнъж токът, щом стигне в масурчето, насветлява телът и дървените късчета са запалят, от тях пламва и барутя. Лет., 1876, 91. Пъ-