Page:RBE Tom10.djvu/473
проучване на психологията на народа. В миналото .. народопсихологията, социалната психология, колективната психология, со-циологичната типология ипр. бяха поставени под съмнение от някои догматични учени. Е. Каранфилов, Б III, 279.
2. Психология на даден народ или народност. Българска народопсихология.
НАРОДОСТОПАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Народностопански. Народостопански план. Народностопанска политика.
НАРОДОУБЙЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Книж. Лице, което извършва масови убийства. Имаше между мъртвите и жени, и деца, около телата на които се събираха родители, роднини, непознати, които се вайкаха заедно и пращаха проклятия към на-родоубийците. С. Радев, ССБ II, 624-625.
НАРОДОУБИ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който е свръхтежък, убийствен за народа, който не е по силите на народа. Народоубийствен план. Народоубий-ствени закони.
НАРОДОУК, мн. няма, м. Остар. Книж. Етнограф; народоописател. Излязъл сам из народа (младият Цани е бил просто чираче-градинарче), той бе надарен с всички качества на един добър народоук. СбЦГМГ,66.
НАРОДОУК А, мн. няма, ж. Остар. Книж. Етнография; народ опис. Да бъдат събрани повече свидетелства, да се изработят всевъзможни справочници за успешна научноизследователска работа във всички области на народоуката. Г. Димов, НДИ1И (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 10. В „Труд“ Гинчев Публикува и други статии, които историята на българската народоука и литература винаги ще отбелязва като ценни с материалите, пък често и с изводите си. Г. Константинов, ПР, 101.
НАРОДОУПРАВЛЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Държавно управление. Ако Англия днес се слави като страна с най-добро народоуправление, това именно се дължи на факта, че англичаните умеяха да пазят веднъж придобитото. Пряп., 1903, бр. 40,1.
НАРОДОУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Етнографски; народо-описателен, народописен. Вече като служител в Министерството на просветата [Ив. Шишманов] създаде мрежа от „наро-доучни дружества“ в цялата страна. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I),
8. Всеки по една страница да събере наро-доучни материали, всеки по една ръкойка да добави, ще се струпат кръстци до небесата. НК, 1958, бр. 3, 6.
НАРОДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Остар. Народен. — Много бъбреш за на-родски работи и кръвта ти лудува. Ив. Вазов, Р, 6.
НАРОДСТВО, мн. няма, ср. Диал. Народност1. Борим ся за народство. Н. Геров, РБЯ III, 210.
— От Н. Геро„, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАРОДЯ. Вж. нараждам и народя-вам.
НАРОДЯВАМ, -аш, несв. (диал.); народя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Нараждам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАРОДЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; народя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Имам родство с някого; сродявам се, родея се.
—• От Н. Геро“, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАРОДЯ СЕ. Вж. народявам се.
НАРОНВАМ, -аш, несв.', нароня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Роня, изронвам определено количество, много или всичко от нещо. Що не взема да им изпукам и малко пуканки — рекох си и нароних царевица. И. Радичков, СР, 255. Двете деца донесоха хляб. Косара мълчаливо го нарони на малки трохи, отвори прозореца и разхвърли трохите по снега на стената. Д. Талев, С II, 267. Петьо нарони на дъските в кухнята трохи и петлето веднага ги закълва. Л. Галина, Л, 118. наронвам се, нароня се страд.
НАРОНВАМ СЕ несв/, нароня се св., непрех. 1. Ставам на трохи. Опитах се да нарежа сиренето, а то се нарони в ръцете ми. 2. Диал. За дребни, ситни еднородни предмети — оронвам се, нападвам (Н. Геров, РБЯ III).
НАРОНВАНЕ ср. Отгл. същ. от наронвам и от наронвам се. Наронване на хляб за птиците.
НАРОНЯ. Вж. наронвам.
НАРОСЯ. Вж. нар осявам. НАРОСЯВАМ, -аш, несв.', нарося, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и непрех. 1. За роса — намокрям леко, покривам с капки; оросявам. Роса беше наросила цветята под прозореца.
2. Напръсквам, намокрям леко някого, нещо, обикн. с вода. Слаб дъждец нароси улиците.
3. Безл. наросява, нароси. Диал. Вали ситно като роса (Н. Геров, РБЯ III).
НАРОСЯВАМ СЕ несв.', нарося се св., непрех. Намокрям се, покривам се със ситни капки роса, вода.
НАРОСЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наросявам, наросявам се и от наросява. НАРОЧА1. Вж. нарочвам1. НАРОЧА2. Вж. нарочвам2. НАРОЧВАМ1, -аш, несв.\ нароча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Неоснователно смятам някого за виновен в нещо; набеж-давам, обвинявам. Абдул Хамид не прощаваше неприятните вести и нарочваше вестителя, сякаш той е крив за поражението,
