НАРОДОЛЮБЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който проявява любов към народа си; родолюбив. Аз получих от нашия народолюбие и честен юнак, от Стоя-на, такова едно писмо, из което ще да видите твърде ясно какво е положението на тамошния народ и какви са Стояновите частни болки. Л. Каравелов, Съч. V, 63.
2. Който е израз на любов към народа; родолюбив, патриотичен. Поради силно изразени народолюбиви идеи Недялков е уволнен от лесничейската служба, която много обичал. К: Тулешков, НЗ, 30. Старата жена или майката на деветте сина и на Радославова е била една от оние жени, които са в състояние да отхранват храбри синове и да ги изпроводат да погинат за секо едно честно и народолюбиво дело. Л. Каравелов, Съч. V, 31.
НАРОДОЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Родолюбие. Дълго още Динката ронеше от устата си пламенните думи на на-родолюбието и свободата. Цв. Минков, МЗ, 116. „Моите братя измряха .. като юнаци и като спасители на отечеството си“.. Лицето на това хубаво момиче са въо-душевлявало се повече и повече. „Аз са гордея със своите братя, продължило то [момичето],.. аз възхвалявам тяхната храброст, аз възпявам в сърцето си тяхното човеколюбие и народолюбие.“ Л. Каравелов, Съч. V, 29-30. — Да ти кажа ли защо си тук, защо влезе в нашата община? .. Да нареждаш работите тука по свой кеф, а народът да казва, че ето и Таки е в общината, и да пълни дюкяна ти заради твоето народолюбие. Д. Талев, ПК, 68.
НАРО ДО ЛЮБКА ж. Остар. Книж. Ро-долюбка.
НАРОДОНАСЕЛЕНИЕ, мн. няма, ср.
1. Остар. Цялото население на една страна, държава, град и под. Солун по своето наро-донаселение представляваше мозайка от различни народности с различен расов и религиозен произход. П. Шатев, МПР, 47. Навикът към леност ги овладява .. Ето причина, щото народонаселението в жарките страни е обезсилено, а съвсем не е южний климат, който уж разслабявал физически човека. Ч, 1872, кн. 13, 632.
2. Разг. Ирон. Всички представители на една народност, етническа група и под. Цялото циганско народонаселение, с бабите и децата, с магаретата и кучетата, минаваше през града начело със зурли и тъпани. К. Константинов, ППГ, 59.
— Рус. народонаселение.
НАРОДООПИСАТЕЛ, -ят, -я, м. Остар. Книж. Етнограф.
НАРОДООПИСАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Етнографски; народописен, народоучен.
НАРОДООСВОБОДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до освобождение на народа; народноосвободите-лен. Народоосвободителна армия. Народо-освободително движение.
НАРОДОПЕСЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нии, прил. Книж. Народнопесенен. Той [Асен Найденов] посвещава на народопесен-ните пасажи на произведението същото внимание, както и на силно вълнуващите драматични моменти. НК, 1958, бр. 51, 2.
НАРОДОПЙС м. Остар. Книж. Етнография; народоука. Възхитеният.. Верко-вич обещава,., „да опише по-обширно живот и обичаи, села и градове“ на българите,.. Защото всичко това имало голямо значение за „археологията, историята и народописа“. СбНУ 1Л1, 73. Изучаването на българския фолклор своевременно и заслужено обърна погледите на любителите на народописа и извика маса работници и приноси в тая област. СбНУ XXXIII, II.
НАРОДОПЙСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Етнографски; народоо-писателен, народоучен. Една след друга се явяват студиите му „Принос към българската народна етимология“ (..), „Впечатления от Пражката народописна изложба“. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 10. На нашия провинциален човек биха се поправили най-вече народописните представления, пиесите на масовите народни движения,.., както и отрицателните черти на българина от рода на байганьовщината. БНТ, 1940, бр. 202, 2.
НАРОДОПОЛЕЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който е в полза, носи полза на народа; народнополезен. Няма нова, честна мисъл, няма народополезно начинание, в чиито първи, най-предни редици да не стои и Тодор Влайков. СбЦГМГ, 344. — Вие вършите народополезна дейност чрез писание; аз също ратувам за народност — ако позволите! — разпространител съм на наро-дополезни книги, тъй да се каже. Ст. Дичев, ЗС I, 420. — Ако горе, в общината — посочи Лазар тавана — седяха други люде, които да мислят повече за своето, а по-малко за чуждото, грешките щяха да бъдат по-малко, а народополезните дела щяха да бъдат повече. Д. Талев, ЖС, 285. Народополезно поприще.
НАРОДОПСИХОЛОГ, мн. -зи, м. Лице, което се занимава с народопсихология. Защо .. днес, според този силно изявен наш народопсихолог [Марко Семов], самата дума „еманципация“ се е превърнала в изхабена и подпухнала от пудра дума? Хр. Домо-зетов, ОР, 16-17.
НАРОДОПСИХОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до народопсихология; народнопсихологически.
НАРОДОПСИХОЛОГИЯ, мн. няма, ж.
1. Наука, която се занимава с изследване,
