Page:RBE Tom10.djvu/453
вид, в който може да бъде използувано; на-гласям, нагласявам. — А ето, че с твоите приказки иконата забравих да наредя и кандилото да запаля пред светеца. Ст. За-горчинов, ДП, 113. Тая нощ тя [Султана] не спа при него. Нареди си легло край огнището и там остана да нощува. Д. Талев, ЖС,
92. Рилски бавно изкачи стълбата,.., занесе постелята си, нареди я и легна. К. Петка-*юв, В, 222.
6*. Разг. Подготвям и организирам нещо да стане, както аз желая, както го мисля; уреждам, нагласям, нагласявам. Може би той отново би изпитал същото онова щастие, с което бе вече добре запознат, ако успееше някак да нареди пак да се срещне с нея! Ив. Мартинов, ДТ, 69. Ния чакаше и се виждаше, че бе наредила да останат сами. Д. Талев, ЖС, 333. Той не искаше наддаването да стане сега, защото се надяваше утре в черквата да го наредят помежду си. Затова и го протакаха толкова време след свършването на освещаването. Г. Ка-раславрв, СИ, 74-75. // Набелязвам устно или писмено последователността, реда,,из-.пълнението и др. на отделни елементи от нещо, чрез които организирам, подготвям цялото (текст, план, организация). Пък и тая вечеринка той я уреди —.., канеше, нареждаше програма и меню. И. Йовков, Разк. X 197. Наредиха плана за агитация против Александра помежду болярите из града. Ив. Вазов, Съч. XIII, 136.
7. Само св. Разг. Успявам да се справя по някакъв начин със създадено трудно положение, е възникнали проблеми; оправям, уреждам. — Ами мама какво ли ще рече сега? — загрижено попита Тинка. — Ти не се грижи, аз ще наредя тая работа — отвърна успокоително Колчо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 259. От много място чакат да направя големи пожертвувания за благотворни заведения в отечеството,.., нъ пред да си наредя тука работите и да ся разплатя,.., не ще можя нищо друго дотогива да направя. АНГI, 140-141,
8. Разг. Осигурявам някому необходимите условия за съществуване, създавам добри условия за живот на някого; уреждам, устройвам, подреодам. Две момчета и една щерка имаше Юрталана — ще ги нареди като писани яйца. Разправяха, — на зетя си направил и къща, и дукян, и пари му дал, колкото трябвало. Г. Караславов, С, 16. Баба Пинтовка кършеше пръсти, защото знаеше, че мъжът й няма пари да нареди най-големия си син и го деляха, колкото да го махнат от къщи. Г. Караславов, ОХ II,
9. Разг. Помагам на някого да постъпи някъде на служба или да заеме някакво място някъде; настанявам, устройвам, уреждам, —т Та и за друго дойдох, господин Стрем-ски: извадиха ме днес от службата, на която вие ме наредихте... Ив. Вазов, Съч.
XXV, 58. Той отиде чак до него и посочи глухонемия. — И този човек трябва да наредиш — рече той, като кимна с глава. — Кой е той? Какъв е? — Манастирски човек... гостенин... Г. Караславов, СИ, 11.
10. Разг. Изказвам едно след друго устно или писмено много неща (идеи, предложения, мисли и под.); изреждам. — Какво обичате да земете? .. — Едно кафе, един чай, един ликьор — нарежда келнерът съблазнително. Ал. Константинов, Съч. I, 41. Какво прави тя там? Спи ли? Седи ли? Мисли ли? Плаче ли? Така Слави нарежда безброй въпроси и не може да си отговори нито на един... Д. Немиров, Д №9, 123. Всичко туй Спас беше го наредил дума по дума на цели три страници и мислеще да изпрати това писмо на инспектора. Й. Йовков, Разк. III,
11. Изложих по — пространни правила за тая наука и накрая наредих няколко изрядни примери. С. Доброплодни, П, 6-7.
11. Прен. Само несв. Разг. Изговарям, изричам думи, изрази бавно, напевно (обикн. при плач, песен и под.) или ритмично при (стихове); редя, наричам2. На колата, до ковчега на мъртвата, седеше захлупена по очите си Йовка, плачеше с глас и нареждаше най-мили думи за стрина си. Елин Пелин, Съч. III, 83. —Данко-о-о, ма-ма-а-а-а — оплакваше Гаравалката рано починалия си син и нареждаше скръбни и безмислени думи: — Стани-и-и, стани-и-и, Данко... С. Северняк, ИРЕ, 31 .Аз не зная кое беше по-хубаво в песните на вуйчо Климе — дали неговият глас или думите, които нареждаше той една след друга, като че ли ги нанизваше на копринен конец. Д. Талев, СК, 76. — Майка, майка, мила рожба! Защо ма не послуша и тръгна в тоя [опасен] път. Кой ще сега да ти помогне! — нареждаше тя и нищо повече. 3. Стоянов, ЗБВ I, 377. — Аз нареждах: „Млад — / на младост зноя не усетих“. П. К. Яворов, Съч. I, 143. • Обр. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума — / приказки за стари времена / и песни за нови теглила. Хр. Ботев, Съч. 1950, 16. // Разг. Изразявам недоволство от някого или от нещо, като изказвам, изричам, обикн. монотонно и до-садно укорни думи. "Бреей, аз май че съм ги забравил на нивата! Тц, тц, тц!? „Главата не можа ли да си зрбравиш!“ — почна да нарежда жената. Й. Радичков, ББ, 12. — Стига си нареждала, стига си ми вадила душата и ти! — развика се той. — Като не ти се живее, геранът е дълбок. Кл. Цачев, Г3,31.
12. Прен. Разг. Ирон. Само св и обикн. с крат. лич. местоим. във вин. С думи или дела, бой и др. причинявам някому неприятност, физическо страдание или го поставям в затруднено положение; подреждам. Като остана сам, Килифарев си помисли: "Добре го наредих. Нищо, утре пак ще се пошегувам, но той трябва да знае кой е тук на-
