Page:RBE Tom10.djvu/426
Приготвям много, голямо количество от нещо. Наприготвили бяха за сватбата поне шест-седем яденета и много сладкиши, на-приготвям се, наприготвя се страд.
НАПРЙДАМ, -аш, несв.; напреда, -ёш, мин. св. напред ох, прич. мин. св. деят. напрел, св., прех. Изпридам определено или голямо количество от нещо. Имало ена жена ено време, се одъла на седенки сак вечер да преде, пък нищо не напридала. Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 174. Чул съм те, Куле, и разбрал съм те, / дека си, Куле, млого вреднечко, / .. / за ден напридаш, Куле, за ден наткаваш, / по тънка риза, Куле, по бела риза. Нар. пес., СбНУ ХЫИ, 533-534. На-предох вълна за цяла година, напридам се, напреда се страд.
НАПРИДАМ СЕ несв.; напреда св., непрех. Преда много, до насита. Цяла седмица предох, та се напредох.
НАПРЙДАНЕ ср. Отгл. същ. от напридам и от напридам се.
НАПРИКАЖА. Вж. наприказвам.
НАПРИКАЗВАМ, -аш, несв. и св.; на-прикажа, -еш, мин. св. напри казах, св. (диал.), прех. Казвам много неща или всичко; наговарям2, наговорвам2. Наприказвах им всичко, което се беше събрало от години в душата ми. А Наприказа сума ти приказки на децата, наприказвам се, наприка-жа се страд.
НАПРИКАЗВАМ СЕ несв. и св.; наприка-жа се св. (диал.), непрех. Приказвам много, дълго, до насита; наговарям се2, наговорвам се. Кир не могъл да са наприказва и безпрес-танно поменувал за помайчимата си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 123. Една от нощите, кога сички кераджии се приказваха, наприказваха и заспаха, Михо, като че му се склечиха очите. Ил. Блъсков, СК, 41. — Колко неща има да ми кажеш. Не ще можем да се наприкажем. К. Величков, Н, 1884, кн. 7,474.
О Наприказвахме се френски. Диал. Карахме се.
НАПРИКАЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от наприказвам и от наприказвам се; нагова-ряне2, наговорване2.
НАПРИЛИЧА. Вж. наприличавам.
НАПРИЛИЧАВАМ, -аш, несв.; напри-лича, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Разг. Наподобявам; наприличвам.
НАПРИЛИЧАВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наприличавам; наподобяване; на-приличване.
НАПРИЛИЧВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Обикн. с предл. на. Приличам малко, в неголяма степен; наподобявам, наприличавам. Звукът, който издаваше, наприличва-ше на вой на чакал.
същ. от наприличвам; наподобяване, напри-личване.
НАПРИМЕР частица. 1. За уточняване, поясняване смисъла на отделни думи в изречението или на цялото изречение, като се посочва някакъв конкретен факт, предмет, явление, лице за пример и онагледяване. — Аз обичам цветята. Обичам ги не повече, но пък и не по-малко например от солената сланина. А. Гуляшки, ЗР, 119. Мнозина от ранените оживяха, като Стамат например, комуто отрязаха единия крак. Ст. Дичев, ЗС I, 210. — А няма ли кой да ни даде малко чай, например? Л. Стоянов, X,
84. Понякогаш, например на Великден и на Коледа, не само че не повдига .. ръката си, а сам учи и другите да ни бият никого. Л. Каравелов, Съч. II, 16-17. Така, ако си представим, че една коя да било единица, например лакът, е разделена на две равни части; тога всяка от тия части ще бъде половина от лакът. Хр. Данов, ТПЧ, 120.
2. За въвеждане на предполагаема, примерна ситуация с цел да се извлече някакъв извод, решение и др. — Например, да речем, ти си сега господарката на чифлика, ти се разпореждаш — какво ще направиш? И. Йовков, АМГ, 109.
3. За въвеждане на примери гюи изброяване; като. През есента има изобилие на плодове, например: грозде, ябълки, круши и други.
4. Самост. като въпрос. За изискване да се уточни някаква мисъл чрез някакъв пример. — Той е ходил в много страни. — Например?
НАПРИНАСЯМ, -яш, несв.; напринеса,
-еш, мин. св. напринесох, прич. мин. св. деят. напринесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. Диал. Принасям, донасям много неща или всичко; надонасям. Мама е напринесла и принася всичко, щото трябва. Т. Влайков, Пр I, 230. Когато всичко е напринесено и наредено, тато бавно пристъпя, скръства крака и разполага се начело на паралията. Т. Влайков, Пр I, 239. напринасям се, напринеса се страд.
НАПРИНЕСА.Вж. напринасям.
НАПРЙПКАМ. Вж. наприпквам.
НАПРЙПКВАМ, -аш, несв.; напрйп-кам, -аш, св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички дотичваме, събираме се тичешком с припкане на едно място.
НАПРЙПКАМ СЕ. Вж. наприпквам
се.
НАПРЙПКВАМ СЕ, -аш се, несв.; нап-рйпкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Припкам много, до насита; натичвам се. Учителката беше оставила децата да се наприп-кат на воля.
НАПРЙЩВАМ, -аш, несв.; напрйщя, -иш, мин. св. -их, св., Диал. 1. Прех. Надувам силно нещо (обикн. музикален инструмент).
НАПРИЛЙЧВАНЕ ср. Разг. Отгл.
