Page:RBE Tom10.djvu/278

ховския път с осем зайци, провесени по четири на двата коня, на които главите с дългите клепнали уши се мандахераха под хълбоците на конете и кръвта беше накър-вавила корема на конете им от двете страни на две големи дамги. Ц. Гинчев, ГК, 151. накървавявам се, накървавя се страд. и възвр. Клал прасе и се накървавил целият.

НАКЪРВАВЯВАМ СЕ несв.; накървавя се

св., непрех. 1. Намесвам се, замесвам се в кървави събития, при които има жертви; окървавявам се. С изключение на Швейцария, неутралитетът на която бе полезен и за двата партньора, ни една от другите малки държави не можеше да бъде сигурна, че няма да бъде прегазена като Белгия. И тогава почваха сметките и съображенията: кое е по-изгодно -— да участвуваш пряко в общия конфликт,.., или за да не се на-кървавиш, да се обявиш неутрален. К. Константинов, ППГ, 270. Тарканът дръпна До-бета настрана. — Ти нарочно си посякъл един невинен! Защо? — Да — .. — посякох го, за да затвърдя тук моето положение>..

— Ужасно!... — сепна се Онегавон. — Боговете да ни закрилят! Ние се накървавихме! И. Вълчев, СКН, 69.

2. Прен. Обхваща ме силно желание да проливам кръв, да убивам; настървявам се, ожесточавам се. — Турците ще направят и с вас същото: ще ви изколят! О-ох, накър-вавиха се те, ще избият всички ви — всички ви из градове и села! А. Страшимиров, Съч. V, 392. Ако аз бях се захванал да се гоня и да се бия с дезертьорите, щяхме да се на-кървавим, да се наежим... Г. Караславов, ОХ II, 325.

НАКЪРВАВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накървавявам м от накървавявам се; накървяване, окървавяване.

НАКЪРВЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от накървя като прил. Обикн. за очи — който е зачервен от прилив на кръв поради болест, възбуда и др.; кървясал. Друг ще облещи насреща му свирепи накър-вени очи. Ал. Константинов, БГ, 116. Че молния свети в очи накървени, / че мъст, мъст кръвнишка жадуват очи. П.К. Яворов, Ант., 59.

НАКЪРВАВЯМ, -яш, несв. (диал.); накървавя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Накървавявам, окървавявам. накървавям се, накървавя се страд, и възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКЪРВАВЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от накървавям и от накървавям се; накървавяване, окървавяване.

НАКЪРВЯ. Вж. накървявам.

НАКЪРВЯВАМ, -аш, несв.; накървя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Накървавявам, окървявам. На тръгване дружината се заклела, че ще накървява сабите си в първия, когото срещнат. Б. Ангелов, ЛС, 120. — Чуваш ли? Иде втора сюрия [кучета]. Тя ще пресрещне елена. Накървят ли си зъбите, свършено е с нас. А. Дончев, ВР, 139. // Рядко. Правя да се зачервят, да се налеят с кръв (очи). Дадох най-напред мечата глава на препаратор да й сложи стъклени очи и да ги малко накърви. Н. Хайтов, ДР, 204. накървявам се, накървя се страд, и възвр. НАКЪРВЯВАМ СЕ несв.; накървя се св., непрех. За очи — зачервявам се, наливам се с кръв; кръвясвам.

НАКЪРВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг.

1. Само ед. Отгл. същ. от накървявам и от накървявам се; накървавяване, окървавяване.

2. Зачервяване от приток на кръв или от кръвоизлив. Вечерта по тялото на детето се появили накървявания. РД, 1960, бр. 263, 2.

НАКЪРКАМ. Вж. накърквам.

НАКЪРКВАМ, -аш, несв.; накъркам, -аш, св., прех. Разг. Неодобр. Напивам някого. Накърках го здравата, та не можа да стане от стола.

НАКЪРКВАМ СЕ несв.; накъркам се св., непрех. Разг. Неодобр. Напивам се; нарязвам се, насвятквам се, насмуквам се, натряс-квам се, натаралянквам се, нафирквам се, нажулвам се, насмърквам се, нацоквам се. Попът се бе накъркал рано-рано и както винаги в такива случаи, не четеше от требника, а говореше каквото си мисли. И. Петров, ПР, 47. Не е ли останала водчица за колхозния ковач? — Върви по дяволите, и без това си се накъркал. Сл. Македонски, ЕЗС, 60.

НАКЪРКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от накърквам и от накърквам се; напиване, нарязване, насмуква-не, насвяткване, натряскване, натаралянква-не, нафиркване, нажулване, насмъркване, нацокване.

НАКЪРМВАМ, -аш, несв.; накърмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кърмя някого (дете-кърмаче), толкова, колкото е нужно; накърмям, набозавам, насуквам. По едно време детето се разплака в цедилката, майката едвам се откъсна от работа да го накърми. П. Тодоров, И I, 98. Тръгнах да се връщам и изведнъж гледам в ръцете си мъжко дете. Извадих гръд да го накърмя, а то тъй ме захапа, че още ме боли лявата нянка. К. Петканов, ЗлЗ, 192. Невястата се разправяше с малкото дете,.. Като го накърми, тя го остави в люлката, па отиде да шие при газейчето. Т. Влайков, Съч. II, 125. накърмвам се, накърмя се страд, и възвр. НАКЪРМВАМ СЕ несв.; накърмя се св., непрех. За кърмаче — нахранвам се като бозая; накърмям се, набозавам се, насуквам се. Бебето се накърми добре и сега спи спокойно.