Page:RBE Tom10.djvu/266
НА-КОЛКО (СИ). Вж. нам-колко (си).
НАКОЛНИК м. Диал. Неодобр. Обес-ник, пакостник, непрокопсаник. Казвам на другите да вардат на вратата, догде не чуят мойто свирене, — уловявам стражара манастирски вмъквам се вътре, дето момите спът, обирам им дрехите .. Сега аз свирвам и моите наколници захванат отвън да викат и да шумят .. и спущат се с тоя зверски вик на сестрите. Н. Бончев, Р (превод), 45.
НАКОЛЯ1. Вж. наколвам1.
НАКОЛЯ2. Вж. наколвам2.
НАКОНЕЦ нареч. Остар. Книж. Накрая, най-после. — Братя, изпълни се нако-нец нашата надежда.. Аз до последната минута не вярвах в такава велика радост. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 91. Нашият път беше дълъг; една цяла неделя вървехме: наконец додохме в Шумен и там аз останах. В. Друмев, НФ, 96-91. Наконец като са обърна към другите ученици и към народа, който го последуваше, рече. Н. Михайловски, ССИ (превод), 133. Ми желаеме наконец добри успехи на нашите учители. А. Гранитски, ПР (превод), б. с.
НАКОНЕЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Накрайник. Като видение, пред очите ми изплува едра мъжка фигура, облечена и загърната акуратно, едната ръка държеше на устата края на вълнен шал, другата въртеше сръчно старомоден лъскав бастун с остър железен наконечник. С. Северняк, ИРЕ, 147. Мъжете от едно племе прехвърляли при друго своята стока: кожи, див мед .., бронзови наконечници за стрели. В. Мутафчиева, ИКМ, 43.
— От рус. наконечник.
НАКОНТВАМ, -аш, несв.; наконтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Ирон. Контя, гиздя много или колкото смятам за нуж-но; издокарвам, докарвам, нагиздвам, пременявам. Тя ще му народи деца и така ще ги наконти, че когато ги заведат при баба им и дядо им в града, старците ще хлъц-нат от доволство. Г. Караславов, ОХ I, 95.
— Наконтихме им момата с кадифе и коприна, гаче кой знае какво чакахме да донесе. Б. Несторов, АР, 22. Сръднята на Луканчето започна заради един панталон.. — Как да ви вярва човек, като сте издокарали и наконтили нашите хора като сгодени цигани? В. Нешков, Н, 311. На мнозина родители не е по воля да им ся отглядат и възпитат децата свестно, а им ся иска да ги поболярят, да ги наконтят, та да ги показват пред света като кукли и маймуни. И. Груев, СП (превод), 219. наконтвам се, наконтя се страо. и възвр. Беше се избръснал и наконтил в светлосив костюм, с бяла панамена шапка и бели пантофи. Ем. Станев, ИК I и II, 361. И тази изисканост в носията на Костакя често даваше повод за критика и задявки. — А бе Костаке, че ти както си се наконтил тъй, трябва да имаш очи и отзаде си... Ст. Чилингиров, ПЖ, 38.
НАКОНТВАНЕ ср. Разг. Ирон. Отгл. същ. от наконтвам и от наконтвам се; из-докарване, докарване, нагиздване, пременя-ване.
НАКОНТЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд, от наконтя като прил. Разг. Ирон. Който е много добре облечен; издокаран, докаран, нагизден, пременен. Кой знае защо мислех, че ще видя наконтени и напарфюмирани хора в скъпи дрехи, с бижута и украшения. Л. Станев, ПХ, 84. От време на време се мяркаше и някой по-добре облечен мъж или наконтена жена, излезли да поразходят любимите си кученца. Ал. Бабек, МЕ, 243. Изнесените на тротоара маси бяха заети от празнично наконтени млади мъже и жени. Ем. Станев, ИК I и II,
200. Само по някой по-наконтен ученик с униформата на гимназията наперено размахваше кожена чанта с лъскава ключалка. Д.Талев,ГЧ, 148.
НАКОНТЯ. Вж. наконтвам.
НАКОПАВ АМ, -аш, несв/, накопая, -аеш, мин. св. накопах, св., прех. 1. Изкопавам известно или голямо количество от нещо. Тази пръст могат да накопаят двама-трима души, а ние сме шестима. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 135.
2. Изкопавам много неща. Накопахме дупки и посадихме дръвчетата, накопавам се, накопая се страд, накопавам си, накопая си възвр.
НАКОПАВАМ СЕ, -аш се, несв/, накопая се, -аеш се, мин. св. накопах се, св., непрех. Копая много, до насита.
НАКОПАВАНЕ ср. Отгл. същ. от накопавам и от накопавам се. Друга слабост., е недостатъчното накопаване и неправилното съхраняване на глината. РД, 1950, бр. 292, 3.
НАКОПАЯ. Вж. накопавам.
НАКОРАВЁЯ. Вж. накоравявам.
НАКОРАВЯВАМ, -аш, несв/, накора-вёя, -ёеш, мин. св. накоравях, прич. мин. св. деят. накоравял, -а, -о, мн. накоравёли, св., непрех. Диал. Ставам корав; затвърдявам, втвърдявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКОРЯ. Вж. накорявам.
НАКОРЯВАМ, -аш, несв/, накоря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Коря колкото е нужно; укорявам, нахоквам. накорявам се, накоря се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКОСЯ. Вж. накосявам.
НАКОСЯВАМ, -аш, несв/, накося, -йш,
