во; наперчвам се, надувам се, наежвам се. Не си ли знае чергата, та се е накокошини-ла, като че ли е принцеса... Д. кисьов, Щ, 133. — Когато ти лежеше в щаба на Говедарци — накокошини се Молчев, — аз край Одрин отстоявах интересите на нашата скъпа родина. Д. Кисьов, Щ, 487.
НАКОКОШЙНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от накокошиня като прил. За перушина, козина — който е настръхнал, наежен. С накокошинена перушина почиваха на клонките птичетата. М. Яворски, ХСП, 134. // Който има такава перушина, козина, кожа. През разтрогите на вратника се виждаше в кметовия двор накокоши-нен пуяк. П. Тодоров, И I, 59.
2. Прен. Разг. Неодобр. За човек — надут, наперен.
НАКОКОШИНЯ. Вж. накокошин-вам.
НАКОЛВАМ1, -аш, несв.\ наколя, -иш, мин. св. наколих и наклах, прич. мин. страд. наколен и наклан, св., прех. Коля много, голямо количество или всички. Наклаха млади пилета за сватбата, наколвам се, наколя се страд.
НАКОЛВАМ СЕ несв.\ наколя се св., не-прех. Коля много, до насита. „Грабете — мислеше горчиво кятибинът .. — Грабете, не награбихте се, не наклахте се!... Няма отърваване за нас, няма край теглото наше!“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 396.
НАКОЛВАМ2, -аш, несв.; наколя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Набивам на кол. наколвам се, наколя се страд, и възвр. НАКОЛВАМ СЕ несв.\ наколя се св., не-прех. Диал. Навличам си неприятности, попадам в много неприятно положение. Сдружил се е с хаймани и хулигани и някой път ще се наколи.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКОЛВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наколвам1 и от наколвам се.
НАКОЛВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от наколвам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е построен, изграден, направен върху колове. Родното селце на Куп се казва Ле Бо. Тридесетте му наколни къщи,.., приличат повече на ято орли. Ал. Гетман, ВС, 132. Отвъд шосето,.., лежаха прострени под острото слънце сивозелени бостани., и сред тях като неподвижни часовои се изви-шаваха тук-там наколни пъдарници. К. Константинов, ППГ, 19. // За жилище, дом
— който е върху колове, забити в плитки заливи, езера и др. Жителите на наколните жилища в Швейцария преди около 4 000 го-дини също са отглеждали пшеница. Д. Ци-ков, КСКР, 7. Характерни са наколните жилища и малките тръстикови колиби, в които живее цялото семейство. Б. Петков,
К, 34.
Н АКО Л ЕНЙЧ А1. Вж. наколенич-вам1.
НАКОЛЕНЙЧА2. Вж. наколен и ч-в а м2.
НАКОЛЕНИЧВАМ1, -аш, несв.\ нако-ленйча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. и диал. Коленича; наколенчвам. Сниши се [Бойков], наколеничи, с пълзене стигна ок-райнината. О. Василев, Т, 136. Измъченото му лице от смъртта тям ся виждаше гневливо да им ся заканя и наколеничиха да му ся молят да ги прости, дето са го принудили да пие толкова вода. П. Кисимов, ОА 1 (превод), 185.
НАКОЛЕНЙЧВАМ2, -аш, несв.; нако-ленйча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Коленичваме мнозина. Ягънца-та се разтичаха и всичко наколеничи под майка си да бозае. Ил. Волен, БХ, 83. Бон-киното момиченце и едно съседско бяха на-коленичили долу до хамбара. Ил. Волен, НС, 33. Жените наколеничиха пред олтара.
НАКОЛЕНЙЧВ АНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наколеничвам1; коленичване, нако-ленчване.
НАКОЛЁНКА ж. Наколенник (в 1 и 3 знач.). Но Васката вече не гледаше тубата, а солидните кожени наколенки върху брича му и си казваше: „Тези мешини са от футляр.“ Б. Априлов, СбС, 194.
НАКОЛЕННИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Специална дебела и плътна превръзка върху коляното за предпазване от удар, на-аняване при някои спортни игри.
. Истор. Желязна плочка, част от средновековни бойни доспехи, която служи за предпазване на коляното. Конникът носел шлем, под шлема — нагръдник, гърдите и гърба му били защитени с броня (ризница), коленете му — с наколенници. ТВ I, 9 .За да тичат по-бързо, съборените бойци хвърляха щитове и шлемове, смъкваха бримко-саните си ризници, режеха връзките на железните си наколенници. О. Василев, 33, 71.
3. Диал. Ногавица. Исполинският ръст, ко-зяните наколенници и обърнатият кожух придаваха нещо диво и звероподобно на тоя овчар. И. Йовков, Ж 1945, 8.
НАКОЛЁНЧА. Вж. наколенчвам.
НАКОЛЕНЧВАМ, -аш, несв.; наколён-ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Коленича; наколеничвам1. Двете крави се зак-латваха назад-напред като ладии, дълго се наемаха, наколенчвахй на предните си крака и най-сетне се изправяха с увиснали по коремите им сламки. Ил. Волен, МДС, 192. Той [Свиден] беше наколенчил до огъня и го кладеше. Йл. Волен, БХ, 134.
НАКОЛЁНЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наколенчвам; коленичене, наколе-ничване.
