Page:RBE Tom10.djvu/23
4. Обикн. за част от тялото — натъртвам се, подбивам се. Двамина от ергенете останаха да стоят при вратата,.. — Я елате пък вие, та почукайте — обърна се към тях Мина Данчовичина, — че ръцете ни се набиха от кюскиите. Т. Влайков, Съч. I, 1941,
12. Набиха ни се краката от ходенето по каменистия път. // За растение, плод и под. — увреждам се, наранявам се, но без видимо нарушаване на целостта; натъртвам се. Страхувам се, че ябълките много се набиха.
О Набивам / набия в главата на някого нещо. Разг. Често повтарям и обяснявам нашироко някому нещо, за да го разбере и запомни; мъча се да втълпя, да внуша някому нещо. Водят го из музеите, показват му паметниците, набиват му в главата всевъзможни исторически дати и имена. Св. Минков, ДА, 53-54. Нали онзи проклетник, магерът, ми беше набил в главата да се вардя от Найдена, защото можел да се превърне рано или късно пак на вълк. А. Кара-лийчев, В, 13. Набивам / набия в очите на някого нещо. Разг. Настойчиво и досадно, непрекъснато соча нещо, някого, напомням на някого за нещо, някого. Худул син беше, нашите големи търговци току са хвалеха с него и кога аз отидех да искам на вересия стока, най-напред него ми набиваха в очите. Ил. Блъсков, ПБ II, 99. Наскоро от окръжния комитет пак бяха му напомнили за окъснялата масовизация. Все му набиваха в очите, че по отношение на тази най-важна задача околията е на последно място в окръга. Ст. Марков, ДБ, 326. Набивам / набия зъбите в муцуната на някого. Обикн. в св. Разг. Грубо. Удрям силно, обикн. с юмрук някого. Набивам / набия мъгла на някого. Диал. Надминавам, изпреварвам с делата, качествата или умението си някого, справям се по-добре с нещо от някого. Бай Калинко е дребен, един кърпел човек, ама води стопанство от 70,000 декара.. — Бре, тоя наш Калинко! Нищо човек, па наби мъгла на агрономите! Ст. Даскалов, ЕС, 220. Набивам / набия чемберите (чивията) на някого Разг. Съдя, коря някого; старая се да го вразумя, поправя. — Държавата решила да харчи за рожбицата ти, човек да я направи; а ти: дайте си ми я в Могилица, да ми седи зад пармаклъка у дома... Че бива ли така бе, аратлик? — набивал му чивията Кисима. Н. Хайтов, ПП, 151. Набивам / набия шия. Диал. Свиквам да върша нещо. — Ще се оправи, жено... Сега сме като новаците... Ще набием шия, като това по-раншно-то юне, нали го знаеш. Криви браздата, кълчи се нагор-надол, па отръгна. Кр. Григоров, Н, 67. Набивам се / набия се в главата (ума) на някого. Разг. За нещо — натрапвам се на съзнанието; втълпявам се. Еньо стоеше отмалял и само една мисъл се набиваше в главата му: „Не е истина, не е истина!“ П. Стъпов, ЖСН, 80. Разговорите на работниците незабелязано бяха се набивали в ума му и сега,.., той разбираше, че не е важно как ще се наричаш, а каква политика ще водиш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 223. Набивам се / набия се в очи<те> на някого или самост. Разг. Леко и бързо бивам забелязван, правя впечатление, налагам се на вниманието. Контрольор в трамвая: — Слизай! Срокът ти е изтекъл!.. [Никифор] все още държи разтворена трамвайната карта. Датата му се набива в очите, едра, с крещящо зелено мастило. Бл. Димитрова, Лав., 253. Първото нещо, което се наби в очите на Славка, след като се върна вкъщи, бе ореховото клонче, забравено от Иванов там, където беше я прегърнал. Ст. Марков, ДБ, 113. Набивам си / набия си в главата (ума) нещо. Разг. Добре разбирам и запомням нещо; втълпявам си. Но с вуйчо ми Анана може ли да се излезе наглава, щом си е набил вече нещо в нея? Тарас, ТМ, 130.
НАБЙВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набивам1 и от набивам се.
НАБИВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набивам2 и от набивам се. Ноктите му, след набиването на клечките, бяха почнали, изглежда, да берат, но чудно, не го боляха. М. Грубешлиева, ПИУ, 281. Кръв, разпятия, набиване на кол, изгаряне живи хора — това са темите на тия юнашки песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 33. През зимата дивата свиня най-много страда от набиване на копитата на предните крака. П. Петков, СП, 42.
НАБИВАН м. Спец. 1. Част от селскостопанска машина (сноповръзвачка, сламо-събирач, жетварка), чрез която се уплътняват, набиват снопите. Сламосъбирачът се състои от две странични стени, подвижно дъно, подвижна задна стена и набивачи за сламата и плявата. Осн. сел. стоп. VIII кл, 69. Елеваторните платна [на сноповръз-вачката] представляват две платна — гор-но и долно, като работните им части се движат нагоре, поемат подадените им от транспортното платно стъбла и ги изнасят на връзвателната платформа, където попадат под обсега на набиваните за оформяване на бъдещия сноп. М. Дуковски и др., СМ, 252. Всеки отделен набивач [в жетварката] представлява двураменен лост с рамена и с подпорна точка, която лежи на вала на набиваните върху черупков лагер. М. Дуковски и др., СМ, 256.
2. Печат. Малък уред за забиване на пирони в дупките на клишетата в цинкография-та.
3. Дървен чук накрая с желязна облицовка със зъкривено чело, служещ за набиване обикн. на обръчи на бъчви; набивачка.
НАБИВАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до набиване, уплътняване на нещо; набивен. Циментобе-тонните пътни настилки при реконструкция,.. се разбиват предварително чрез на
