Page:RBE Tom10.djvu/206

НАДХВЪРКАМ. Вж. надхвръквам.

НАДХВЪРЛЯ. Вж. надхвърлям.

НАДХВЪРЛЯМ, *яш, несв.\ надхвърля, >иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Рядко. Хвърлям нещо по-високо или по-далече от някой друг или нещо друго. • Обр. Неговите [на пен-клуба] членове имат само едно-единст-вено оръжие: перото. Това оръжие понякога надхвърля снарядите на най-дългобой-ните оръдия. А. Каралийчев, С, 84.

2. За бомба, куршум, снаряд, стрела и под. —при целене, стрелба по нещо — минавам над целта, без да я засегна; прехвърлям. Бомбите са разбиваха или о скалата под монастира или ни надхвърляха. НБ, 1876, бр. 37, 144. Брънзата погледна победоносно, усмихна се пак и пак завъртя втората тояга над главата си. Но този път тоягата надхвърли целта и дори щеше да удари едно от момчетата, което беше минало точно зад отвъдните шапки. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VIII, 265.

3. Превишавам нещо, прието като граница, мярка, предел; надминавам, надвишавам. От дълги години животът на преспанци течеше като тиха вода по определено, открай време издълбано корито и не се пом-неше вече водата да е прииждала буйно, да е надхвърляла високите брегове. Д. Талев, ЖС, 70-71. Тази година .. ние обещаваме далеч да надхвърлим нашите миналогодишни добиви. ОП, 99. Надхвърлям мярката.

4. Превъзхождам някого или нещо по качества; надминавам, надраствам. Тая статия не надхвърля нито по стил, нито по идейни развития писаното върху Книжовното дружество в печата по-рано. М. Арнаудов, БКД, 212. Десетина години писах икони и не надхвърлих това, което ме научи на времето един тревненски зограф. В. Геновска, СГ, 133. Тя е проявила жив интерес към военните въпроси, искала е да научи от Ганчев работи, които надхвърлят рамките на обикновеното женско любопитство. Й. Демирев и др., ОС, 57.

5. Надвишавам, надминавам някакво количество от нещо. Костадин си припомни, че за мелницапщ и машините ще трябват около осемстотин хиляди лева и то при най-неточни изчисления,.. Всъщност сумата щеше да надхвърли милион. Ем. Станев, ИК I и II, 18. Групата в селото надхвърли десет души, а Владо работеше за привличането на нови членове. Сл. Трънски, Н, 95. Тя не познаваше селото и не изпитваше желание да го опознае, откакто бяха женени с Методи, всичкият й престой в Рахово не надхвърли една седмица. А. Гуляшки, ДМС, 23. // Минавам, прехвърлям^ известна възраст. Обикновено говореше Йордан Иванов, тогава вече надхвърлил 60 години, но бодър, с изправена снага. П. Динеков, СбА-СЕП, 545-546. Надхвърлил петдесетте, той беше запазен, червендалест, с позагла-дено лице, избръснат. Кр. Григоров, Р, 110. надхвърлям се, надхвърля се страд. НАДХВЪРЛЯМ СЕ несв., непрех. Състезавам се с някого в хвърляне. — На ти тая златна топка, па иди да се надхвърляте с дърваря. Който хвърли по-високо топката, той ще вземе блатото. Ран Босилек, Р,

121. — Стига сме играли като деца. Да се надхвърляме! — провикна се един млад хайдутин. Ив. Гайдаров, ДЧ, 121.

— Друга (диал.) форма: надвърлям.

НАДХВЪРЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надхвърлям и от надхвърлям се. Не беше ли той привързаният, може би прекалено привързаният към своето семейство баща, и преданият, твърде много преданият на своята работа лекар! Тя винаги се плашеше от това надхвърляне на мярката. Вл. Полянов, ПП, 154.

— Друга (диал.) форма: надиърляне.

НАДХЙТРУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. и диал. Проявявам по-голяма хитрост от друг, надминавам някого по хитруване, успявам да надвия някого с хитрост; надхитрявам, надхитрям, надхитрювам. Едно би смутило нашия млад егоист — да го надхитрува някой. Ал. Константинов, БГ,

50. Взеха [Англия и Австрия] да се наслаждават с мисълта: „Росия е мужишка, ний довека ще я надхитруваме дипломатически.“ НБ, 1876, бр. 44, 171. надхитрувам се, надхитря се страд.

НАДХЙТРУВАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. и диал. Надхитрявам се, надхитрям се, надхитрювам се. Случило се, че в една го сто приемница се събрали двайсетина хи-трувачи. Те насядали в кръчмата на госто-приемницата и почнали да се надлъгват и надхитруват. Ран Босилек, ВП, 120.

НАДХЙТРУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надхитрувам и от надхитрувам се; надхитряване, надхитряне, надхитрюване. Поетическата лъжа в книгата на Славейков беше много прозрачна и надхитруването съвсем излишно. М. Кремен, РЯ, 412.

НАДХЙТРЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надхитря, надхйтрйш, мин. св. надхй-трйх, св., прех. Остар. Надхитрявам, надхитрям; надхитрувам. надхитрювам се, надхитря се страд.

НАДХЙТРЮВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Надхитрям се, надхитрявам се, надхитрувам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДХЙТРЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надхитрювам и от надхитрювам се; надхитряване, надхитряне, надхитруване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДХЙТРЯ. Вж. надхитрювам, надхитрявам и надхитрям.