Page:RBE Tom10.djvu/194
НАДРЬНДВАМ, -аш, "есе.; надръндя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натъпквам, напълвам, наблъсквам. Ти надрънди пак чантата с ляб, пък за нас не остава! БД, 115. надръндвам се, надръндя се страд.
НАДРЬНДВАМ СБ1, -аш се, "есе.; надръндя се, -иш се, мин. се. -их се, св., непрех. Диал. 1. Влизам някъде неканен; надръндям се1, натурвам се, изтърсвам се,
2. Тръгвам, запътвам се; надръндям се1. Тончо й махна за сбогом, вирна каскет и се надрънди към сред село. Ст. Даскалов, СЛ, 335. На вас, младите, ви е лесно. Току се на-дръндите някоя заран за гарата и хванете света, та не може човек очите ви да види. Кр. Григоров, ТГ, 123.
НАДРЪНДВАМ СЕ2, -аш се, "есе.; надръндя се, -иш се, мин. се. -их се, се., непрех. Диал. Надръндям се2.
НАДРЪНДВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надръндвам и от надръндвам се; натъпкване, напълване, наблъскване.
НАДРЪНДВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надръндвам се1; надрън-дяне1.
НАДРЪНДВАНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надръндвам се2; надрън-дяне2.
НАДРЪНДЯ. Вж. надръндвам.
НАДРЪНДЯМ СЕ1, -яш се, "есе.; надръндя се, -иш се, мин. се. -их се, св., непрех. Диал. Надръндвам се1.
НАДРЪНДЯМ СЕ2, -яш се, "есе.; надръндя се, -иш се, мин. св. -их се, непрех. Диал. 1. Надувам се, набъбвам; надръндвам се2 (Т. Панчев, РБЯд).
2. Разсърдвам се, навъсвам се; надръндвам се2. Надръндила са да плаче. Т. Панчев, РБЯд, 219.
3. Жарг. Напивам се; надръндвам се2.
НАДРЪНДЯНЕ1, мн. няма, ср. Диал, Отгл. същ. от надръндям се1; надрънд-ване1.
НАДРЪНДЯНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надръндям се2.
НАДРЪНДЯ СЕ1. Вж. надръндвам се1 и надръндям се1.
НАДРЪНДЯ СЕ2. Вж. надръндвам се2 и надръндям се2.
НАДРЪНКАМ. Вж. надрънквам.
НАДРЪНКАМ СЕ1. Вж. надрънквам се1.
НАДРЪНКАМ СЕ2. Вж. надрънквам се2.
НАДРЪНКВАМ, -аш, несв.; надрънкам, -аш, св., прех. Разг. Пренебр. Изприказвам, наговорвам много неща (глупости или празни, излишни неща); наплещвам, наплес-квам, набрътзям, набръщолевям. Тъкачев я попита за своя нов калеко. Станка се изчерви. — Къде го видя? Тъкачев разправи набързо къде го е видял и какво му е на-дрънкал пред Кировица. Г. Караславов, ОХ I, 227. Когато ядоха сладолеоа, Лиза над-рънка куп глупости, които Бод ко при по-спокойно време би нарекъл „евтини приказки“. В. Ченков, СНД, 95. Евгени усети как Росинка изведнъж се отдръпна от него.. Схванал промяната в настроението й, той изпита срам и тежко чувство на недоволство от самия себе си. „Защо й надрънках всичко това?“ — упрекна се горчиво. Д. Ангелов, ЖС, 181. надрънквам се, надрънкам се страд.
НАДРЪНКВАМ СЕ "есе.; надрънкам се
св., непрех. Разг. Пренебр. Наприказвам се много, до насита, обикн. като изричам глупости или празни, излишни неща; надърдор-вам се, наплещвам се, набрътвям се, набръщолевям се. Не се ли надрънка цял ден с жена ми, че и сега продължавате?
НАДРЪНКВАМ СЕ1, -аш се, несв.; надрънкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Дрънкам дълго време до насита със звънец или с друг предмет; надрънчавам се. Детето цял ден дрънка звънчето на велосипеда и все не може да се надрънка.
НАДРЪНКВАМ СЕ2, -аш се, несв.; надрънкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Грубо. Напивам се, преливам; натрясквам се, на-смуквам се, налоквам се, нарязвам се, на-порквам се, накърквам се, насвирквам се, нафирквам се, насвятквам се, натаралян-квам се, нацоквам се, насмърквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДРЪНКВАНЕ1 ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от надрънквам и от надрънквам се; наплещване, наплескване, набръщо-левяне, набрътвяне.
НАДРЪНКВАНЕ2 ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от надрънквам се1; надрънчава-не.
НАДРЪНКВАНЕ3, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от надрънквам се2; на-пиване, преливане, натряскване, насмуква-не, налокване, нарязване, напоркване, на-къркване, насвиркване, нафиркване, насвят-кване, натаралянкване, нацокване, насмърк-ване.
НАДРЪНЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-дрънча се, -йш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Надрънквам се1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДРЪНЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от надрънчавам се; надрънкване2.
НАДРЪНЧА СЕ. Вж. надрънчавам
се.
НАДРЪСТВАМ, -аш, несв.; надръстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Дръстя нещо или някого докрай; надръстям.
2. Дръстя много неща или някакво количе
