Page:RBE Tom10.djvu/176
го аз сё надмятал. Нар. пес., СбНУ XXVI, 118.
2. Надминавам в, по нещо (Н. Геров, РБЯ). надмятам се, надметна се страд.
НАДМЯТАМ СЕ несв., непрех. Диал. Състезавам се, надпреварвам се с някого в мятане; надхвърлям се. Седнали са три делии, / .. / камък фърлят, надфърлят се, / надфър-лят се, надметат се. Нар. пес., СбВСт, 120. Па са трите [моми] надпевали, / надпевали, надметали, / надметна ги долноземка. Нар. пес., СбВСт, 295.
НАДМЯТАМ2, -аш, несв:, надметна, -еш, мин. св. -ах, св., прич. мин. страд, над-мётнат, прех. Остар. и диал. Намятам1. Неда / надмята мантията на Райна и й шепне /: — Ах, царкиньо, не мя послуша. Д. Вой-ников, РК, 61. надмятам се, надметна се страд., възвр. и взаим.
НАДМЯТАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надмятам1 и от надмятам се; надхвърляне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
Н АДМЯТ АНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надмятам2 и от надмятам се; намятане.
НАДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Надница. Скитам по Аладжа баир и се чудя: защо бе джанам, каква е тая работа
— осем години вися и той на един надник в маслобойната,.., а сега станал е друг. Н. Хайтов, ПЗ, 68.
— Друга форма: н а д н е к.
НАДНИКВАМ, -аш, несв.; надникна,
-еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Поглеждам за кратко време, веднъж някъде, обикн. през някакъв отвор, пролука и под.; надзър-вам, надзъртам. Отварям прозореца, надниквам и гледам един машинист спокойно си пуши лулата под прозореца. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 40. Повече от петдесет посрещачи се тълпяха по тясна-та улица,.., невести надникваха любопитно иззад оградите да видят кой ще слезе този ден от автобуса. И. Радичков и др., ГСП, 142. Костадин надникна в тъмното помещение, о лепено с паяжини и паспал. В дъното като призрак се мярна воденичарят — бос, по долни гащи. Ем. Станев, ИК I и II,
16. По урвите ли стръмни лазя, / над тъмните надниквам бездни, /.. / Един товар на себе влача — / товара лют на самотата! Ив. Вазов, Съч. III, 141-142.
2. Показвам се за малко, не в целия си ръст, не изцяло; надзървам, надзъртам. Иззад колибата надникна, а след туй се показа цял, някакъв чудноват човек. И. Йовков, ЧКГ,
170. Пеньо се протяга лениво, бърка в пояса и дига бърдучето към устата си. Слънцето надниква през чукара и лизва мустака му като малко котенце. Чудомир, Избр. пр,
5. Месецът надникна през средногорските ниски върхове. 3. Стоянов, ЗБВ I, 198.
3. Прен. Прониквам, навлизам за кратко време в същността на нещо (мисли, душевно състояние, действителност и под.) с цел да го разбера, да видя как изглежда. Всеки промълви по нещо и бързаше сякаш да остане сам — сам да надникне в мислите си, в душата си. Й. Йовков, Разк. II, 98. Да биха могли хората, да би могъл един само от тия глупци да надникне в моя вътрешен мир, той би онемял от удивление... Впрочем кой знай! Ал. Константинов, Съч. I, 308. Ней се стори, че той й позволи да надникне в неговата душа и това, което тя видя там за един кратък миг, беше замайващо и страшно със своята недоизказа-ност. Ем. Станев, ИК I и II, 456. И да надникнеше в тая действителност, писателят ни гледаше на най-обикновените случки с такава превзета наивна трагичност, че нищо не би проумял от нея. Р, 1927, бр. 244, 3.
о Над гроб съм надникнал. Диал. Много съм зле, скоро ще умра.
НАДНЙКВ АНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надниквам; надзърване, надзърта-не.
НАДНИКНА. Вж. надниквам и над-никнувам.
НАДНЙКНУВАМ, -аш, несв:, надникна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Надниквам.
НАДНЙКНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надникнувам; над-никване.
НАДНИЦА ж. 1. Възнаграждение, обикн. в пари, което се получава за извършена работа през един ден, обикн. на временно нает работник; дневна заплата. — Ако искаш да получиш заплата за днес, трябва веднага да почнеш работа — каза ми той. — Ще ти платя пълна надница, макар че .. три часа от работния ден са вече минали. Б. Райнов, ДВ, 124. Баща му .. работеше кое с надница, кое на изполица. Тоя хамалуваше в града, работеше по железопътната линия. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 314. До изменението на закона на всички чиновници се удържаше за пътна повинност по 5 надници, изчислени върху месечната им заплата. Пл., бр. 1065, 1934. Я съм те, чичов, оценил, / скъпа надница съм дал, / везден ми нива да ореш. Нар. пес., СбВСтТ, 90.
2. Диал. Работен ден, трудоден.
НАДНЙЧАМ, -аш, несв., непрех. 1. Гледам, наблюдавам нещо или някъде, обикн. през някакъв отвор, пролука и под.; надзъртам. Хората все прииждаха и нямаше място за сядане, та някои се изправиха покрай стената, а други останаха отвън и надничаха през вратата. И. Петров, НЛ, 248. През деня, когато бях свободен, много кръстосвах из прашните и кални улички на
