Page:RBE Tom10.djvu/137
горов, ПЧ, 38. Повърхността [на този сорт пипер] е гладка със слаба, едва забележима нагънатост. П. Даскалов и др., ТК, 51.
НАГЬНВАМ, -аш, несв. (диал.); нагъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нагънат, св., прех. и непрех. Нагъвам1; нагънувам. на-гънвам се, нагъна се страд.
НАГЬНВАМ СЕ несв.; нагъна се св., непрех. Диал. Нагъвам се; нагънувам се.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЪНВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагънвам и от нагънвам се; нагъване1, на-гьнуване.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЪНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нагъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нагънат, св., прех. и непрех. Нагъвам1; нагънвам. нагънувам се, нагъна се страд.
НАГЪНУВАМ СЕ несв.; нагъна се св., непрех. Нагъвам се; нагънвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЬНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагънувам и от нагънувам се; нагъване1, нагънване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЬРБВАМ, -аш, несв.; нагърбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Вземам нещо на гръб, натоварвам нещо на гърба си, обикн. за да го нося; нагърбям. Колата спря под хамбара и тя сама нагърби чувалите. Ст. Даскалов, СД, 534. На другата заран вуйчо Божко нагърби малкия кош и излязоха с жена си да окършат кукуруза. Ил. Волен, БХ, 14. С нова радост берачки щат дигна косери.., яки мъже ще нагърбят ху-тии [чебъри] и в трема ще рукне от лино-вете обилна шира. П. Тодоров, И I, 14.
2, Разг. Натоварвам някого с някаква работа, задължение. — Няма да се противим на бати Апостола. Нагърбили сме го работа да ни върши, ще му се покоряваме! Д. Неми-ров, Б, 71. — Твоите отроци и тези мизий-ци без нужди ли са? Ти си ги нагърбил с четири дни тегоба, отнел си им всичкото време. М. Смилова, ДСВ, 22.
3. Непрех. Разг. В съчет. с въпрос., неопр. или отриц. местоим. в дат. или с предл. на. Засягам някого, причинявам някому неприятност с поведението си, с постъпките си; накривя вам. Южани буйни, българи и сърби, / не сте ли вие кръв една? / Що тез / вражди вековни? На кого нагърби / славянинът със тях? К. Христов, Избр. ст, 228. Ако са сърди, кому ще нагърби. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 23. нагърбвам се, нагърбя се страд, от нагърбвам в 1 и 2 знач.
НАГЬРБВАМ СЕ несв.; нагърбя се св., не-Ьрех. 1. Навеждам се, привеждам се така, че гърбът ми изпъква нагоре, обикн. при извършване на някаква работа; изгърбвам се, 'йрегърбвам се, нагърбушвам се, нагърбям се- — Я да видя, не мога ли го [коша] премести! Нагърби се, протегна през рамо жилавите си ръце и го вдигна на гръб. А. Карал ийчев, ПС III, 152. Изпрегна воловете .. и като се нагърби, сне чувалите един по един. Ц. Гинчев, ГК, 46. И той се нагърби до зида. Ив. Вазов, СбНУ II, 65.
2. С предл. е или следв. подч. изр. със съюз да. Поемам задължение, заемам се да извърша нещо, обикн. трудно или неприятно; наемам се1. Аз се нагърбвам с тази отго-ворна задача. Б. Шивачев, Съч. I, 65. Работниците .. се нагърбвали да работят и за своите другари, които се бият на фронта. Г. Караславов, Избр. съч. III, 44. — Трябваше да се намерят пари за оръжие и не зная кой друг можеше да се нагърби с това освен мене! Ст. Дичев, ЗС I, 422. Рече ли човек да се нагърби с такава работа, трябва веднага и да заработи. Т. Влайков, Съч. III, 246.
НАГЪРБВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагърбвам и от нагърбвам се.
НАГЪРБЕ нареч. Диал. На гръб. Нека помнят хубаво българите каква е цената на жената: .. тя маже къщата и кърпи чорапи, тя .. жъне и носи дърва нагърбе от гората. Н. Бончев, Съч. I, 59. Баща й сега носи нагърбе дърва от гората. Т. Влайков, Съч. III, 271.
НАГЪРБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от нагърбя като прил. Остар. Прегърбен, изгърбен. Нито нагърбените старци, нито жените, нито мълчащите рожби в утробите на майките си не намерили милост — всичко живо под нож минава! Ст. Ботьов, К (превод), 106.
НАГЪРБУША СЕ. Вж. нагърбушвам се.
НАГЪРБУШВАМ СЕ,,-аш се, несв.; на-гърбуша се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Нагърбвам се (в 1 знач.); изгърбвам се, прегърбвам се, нагърбям се. Нагър-бушил се като някой старец. Н. Геров, РБЯ III, 138.
НАГЪРБУШВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от нагърбушвам се; нагърбване, из-гърбване, прегърбване, нагърбяне.
НАГЪРБЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нагърбя, -иш, 'мин. св. -их, св., прёх. и непрех. Нагърбвам; нагърбям. нагърбювам се, нагърбя се страд.
НАГЪРБЮВАМ СЕ несв.; нагърбя се св., непрех. Нагърбвам се; нагърбям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЬРБЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагърбювам и от нагърбювам се; нагърбване, нагърбяне.
НАГЪРБЯ. Вж. нагърбвам", нагърбювам и нагърбям.
НАГЪРБЯМ; -яш, нёсв. (рядко); нагърбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Нагърбвам. нагърбям се, нагърбя се страд. НАГЪРБЯМ СЕ несв. (рядко); нагърбя се
