Page:RBE Tom10.djvu/1217
2. Който се отнася до носа на плавателен съд, кораб и др. или се намира в тази част. По корабите наоколо се трупаха любопит-но немци и разглеждаха малкия кораб с гра-циозно извит нос и две носови оръдия. Д. Добревски, БКН, 37. Скоростта на кацането на съвременните реактивни самолети надминава 220 км/час. Ето защо колесни-кът на реактивния самолет е с носово колело. Р. Радулов, ИГ, 85. Марсианецът хвана под ръка Поляков и Берданов и ги поведе. .. Те дойдоха в носовата част на раке-топлана и попаднаха в жилищното помещение. НТМ, 1961, кн. 10, 26.
3. За глас, говор, пеене и под. — който се получава при преминаване на издишната струя отчасти или изцяло през носната кухина, вследствие на което се получава особен, специфичен призвук. Повеселели в сините привечери, незабелязано изнасяхме вън машата, притискахме с нея носа си и като пристъпвахме тихо на прага, подвиквахме с гъгнив, носов глас: — Добър вечер, бай Ма-рине! Ил. Волен, МДС, 106. Гласът му — пеещ, малко носов — прозвуча плачевно. М. Кремен, РЯ, 48. Само носовото пеене на попа и сребърният звън на кадилницата отекваха мрачно в тишината. Д. Димов, Т, 637. Звукът не бе постоянен, говорителят сякаш заекваше, после се появи втори глас, водеше се непостоянен диалог с^равномерно заекване и носови интонации. Й. Радичков, БФ, 44. // Който става, осъществява се през носа. Вдишваше и издишваше само през носа си иив това носово дишане се усещаше закана. Й. Радичков, СР, 5.
О Носов звук; носова гласна. Езикозн. Носовка. Носовите звукове [в „Остромирово-то евангелие“].. са употребляват повечето пъти правилно. СбС, 113.
НОСОВКА ж. 1. Езикозн. Название на всеки от двата гласни звука в старобългарския език (голяма носовка и малка носовка), които са били произнасяни с носов призвук. Този толкова полезен за нас учител развиваше по български език цели лекции за гласните и носовките: къде как се произнасят и къде отпадат. СбЦГМГ, 54. Старобългарските носовки са заменени навсякъде. РН, 1911, кн. 5-6, 131. През среднобългар-ския период на езика ни започва т. нар. смесване на носовките. II Разш. Гласна с носов призвук.
2. Име, название на писмения белег, буквата за всяка от двете носови гласни в старобългарския език.
О Голяма носовка. Езикозн. Гласен звук, който в старобългарския език се е произнасял приблизително като носова гласна о, както и съответният буквен знак ж; голям юс. В новобългарския език голямата носовка се изравнява по гласеж с гласна ъ. Малка носовка. Езикозн. Гласен звук, който в старобългарския език се е произнасял приблизително като носова гласна е, както и съответният буквен знак а; малък юс. Застъпник на малката носовка в съвременния български език е гласната е.
НОСОВО нареч. 1. При изговор, пеене и под. — с носова отсянка, с носов призвук. Мандолината поде весел валс. Мъжки глас запя носово, като удължаваше просташки легатите. Ем. Станев, ИК I и II, 192. Акушерката, закрила носа и устата си с вълнен шал, говореше носово и неразбрано на Лиляна. В. Нешев, Н, 39. Характерни струни на виолата, чиито тонове ярко се отличават от тия на цигулката, са: първа (ла) струна — звучи малко носово и напрегнато — и четвърта (до) струна. Св. Чет-риков, ОУМ, 72.
2. За дишане — през носа. Пръчът дишаше носово, заканително. Й. Радичков, СР, 12.
НОСОВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от носов (в 3 знач.).
НОСОГЛЪТКА ж. Анат. Разположена непосредствено след носните кухини горна, начална част на глътката, служеща само за дишане. Носоглътката е посредствено продължение на носните кухини. Ив. Вап-царов и др., ДБ, 81. Заразяването с грип става най-често по пътя на капковата инфекция чрез кихане, кашляне и т. н., тъй като вирусите .. се намират в носоглътката. К. Чилов, Пр, 1952, кн. 5, 47.
НОСОГЛЪТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Анат. Който се отнася до носоглътка, който е свързан с носоглътка. При увеличаването си [аденоидните разраствания] изпълват носоглътъчното пространство. К. Рашков и др., ДБ, 226.
НОСОРОГ, мн. -зи и (остар.) -ги и -ове, след числ. -га, м. Зоол. Едро тревопасно еднокопитно животно с дебела кожа и с един или два рога един зад друг върху муцуната, което живее в тропическите области на Африка и Азия. Rhinoceros. Белият носорог е най-едрото сухоземно животно на африканската фауна след слона. Вселена 60, 310. Африканските савани са царство на едри тревопасни и хищни животни. Тук .. препускат на стада бързоноги антилопи, пъстри зебри, носорози. Геогр. V кл, 68. Асий-ските носорогове имат язик, мяк като кадифе, а африческите — тверд и грабав като пила. П. Берон, РБ, 102. В гъстите гори [на Африка] ние намираме до петдесет видове антилопи, елене, носороги, бегемоти и др. такта. Знан., 1875, бр. 16, 244.
Прен. Жарг. Грубо. Прекалено напорист, нахален, безогледен в действията си човек.
О Бръмбар носорог. Зоол. Твърдокрило насекомо с рогче на главата. Oryctes nasicor-nis. Нормално един таралеж изяждаше наведнъж две зелени жаби, една водна змия,.., три бръмбара носорози и три скакалци. П. Петков, СП, 7. Птица носорог. Зоол. Изчезващ вид рядка тропическа птица с твърд гребен върху главата, подобен на рог, която
