но в друго, като го видоизменил така: металите са образувани от живак, който е носител на металните им свойства, и сяра, която е носителка на горивните им свойства. Хим., 1950, 5.
5. Остар. Жена, която носи върху себе си или в себе си нещо; носителница.
НОСЙТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Носителка. Приемете също моите молит-ствувания за честит живот през настъпа-ющата Нова 1889 година. Дано дядо господ да я направи за всички измъчени сърца носителница на радост и утешение. Ив. Вазов, НП, 97. Тие [повоите на поясите] оставят от себе си дълбока округла бразда в кожата на кръста и по думите на носител-ниците, са завезани твърде слабо. Знан., 1875, бр. 20-21,315.
НОСЙТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Състояние, положение или проява на носител. Преди да се приема за дарителка, всяка майка трябва да бъде изследвана за туберкулоза,.. и дизентерийно носителство, за паразитни и инфекциозни заболявания на кожата. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 127.
НОСИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. За дреха, обувки — който се носи всеки ден; делничен.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
НОСЙ1ЦЕ, мн. -а, ср. Увел. от нос; голям нос.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НОСИЯ, мн. -йи, ж. 1. Облекло с определена кройка, украса, цвят, характерно за дадена народност, област, град и др. През това време влазят в полукръга българи и българки от разни краища на България: мизийци, тракийци, македонци, с най-хубавите си местни носии и се здрависват весело. Ив. Вазов, Съч. III, 241. Наконтени и наперени момичета и момчета с градски носии се разхождаха гордо, снизходително усмихнати. Г. Караславов, С, 75. — Хайде, тате, да идем и видим, / тамо има много кралски деца, / да видим каква носия носят, / та и аз такваз да си направя. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 88. Шопска носия. Женска носия.
2. Начин на обличане, характерен за дадена народност, област, град и др. Приетите ученици трябва да донесат със себе си най-малко по един кат здрави, чисти горни и по три ката долни дрехи, според местната носия. Бълг., 1902, бр. 524, 4.
3. Остар. и диал. Носене1. (Н. Геров, РБЯ).
НОСЛЕ, мн. -та, ср. Умал. от нос; малък нос. Минка закри лицето си с ръце, а той отново се намръщи и една малка, но остра бръчица се вряза над нослето му то-чно между веждите. И. Петров, МВ, 118. Двете й по-малки деца, които преди малко бяха престанали да реват, а само подсмър-чаха и триеха с ръкав нослетата си, отново се разреваха. Т. Харманджиев, КЕД, 71. Откъм вратата дъщерята на хазайката притихва, в тъмнината могат да се уловят очертанията на красивия профил с леко вирнато носле. Др. Асенов, ТКНП, 88. Ангорският котарак .. наблюдаваше със зажумели очи господаря си, мръщеше червеното си носле и от време на време потупваше сърдито с опашката си по килима. А. Гуляшки, Л, 143-144.
НОСЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от носле; малко носле. Момченцето стана, подсмъркна като изтри с ръкава на абич-ката мръсното си запечено носленце и сложи малката си суха ръчичка в коравата лапа на Казака. Г. Караславов, СИ, 152. Погледът на тия очи озарява с чудна благост .. това лице, това хубаво носленце, тия мънички, алени уста, тая мъничка брадичка. Елин Пелин, Съч. V, 90. Бебето, седеммесе-чно вече, с малко, чипо носленце и с тънки устица, загъгри нещо неразбрано, зарита силно с крачка. ВН, 1960, бр. 2664, 4. Ех, детенце, / с вирнато носленце, / .. / Я да те пипна; / че да те щипна — /да видиш тогаз / кой е дядо Мраз! Ем. Попдимитров, ПМ, 45.
НОСЛИВ, а, -о, мн. -и, прил. За домаш-на птица — която носи, снася много яйца. От съседните къщи донесоха не само вършина, но и кокошки с препоръка коя кокошка била нослива, коя ялова и коя да се държи за тамазлък. Д. Казасов, ВП, 23. — Може да е нослива порода кокошката, ама за да снася много яйца и едри, тя трябва да яде. Важно е колко и как яде. Ст. Даскалов, ЕС, 221. — Ти, Стояне — .. Пчели и лозе нямаш, затова ще донесеш лисичи кожи за шуби и двадесет носливи ярки. М. Смилова, ДСВ, 29.
нослйвост, -тта, мн. няма, ж. Качество на домашна птица да снася някакво количество, брой яйца за определено време. Като се има предвид, че кокошките снасят най-много яйца през пролетта, един от основните проблеми е тези яйца да се запазят през сезоните, когато носливостта им е по-слаба. Ив. Златев и др., МЗ, 44. Момичетата говореха за спектакли, рецитации, а Явор все връщаше разговора към кокошките, болестите им, носливостта. М. Гру-бешлиева, ГР, 122. Възрастната мъжка патица достига на тегло около четири килограма, а средната нослйвост на женската е от деветдесет до сто яйца. Ст. Дончев, ПНД, 14.
НОСОВ, а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до нос (в 1 знач.); носен. Догде говореше това, той [Бекир] им върза [на дроплите] гагите така, щото остави само носовите им дупки отворени, да се не задушат, и извика: „Хайде, носете ги сега.“ Ц. Гинчев, ГК, 219-220.
