Page:RBE Tom10.djvu/1073

що, който не е в съответствие, в съгласие с нещо. А оня апокриф — несъобразеният с никаква догма, забавният, полезният — е преживял всички превратности. В. Мутафчиева, ИКМ, 98. Такъв обществен идеал, несъобразен с времето и възможностите, е мехур в ръцете на дете. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 15. Според нашите сведения в Министерството на търговията и земледелието постъпват заявления за ре-гистрирание на индустриални мерки, несъобразени със съответния закон. Бълг., 1902, бр. 455, 3. Ние често изготвяме нереални планове, несъобразени с нашите възможности.

НЕСЪОБРАЗЕНОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Отвл. същ. от несъобразен.

НЕСЪОБРАЗЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не проявява съобразител-ност, умение да действа според обстоятелствата; недосетлив. Той бил несъобразителен и се нуждаел от много повече време, за да даде отговор на някой аритметичен въпрос, отколкото другите феноменални из-числители. Матем., 1966, кн. 5, 12. Техен дълг към чорбаджиите беше да им съобщят, че във фирмата „Калеф и Петров“ е станало нещо. Иначе господарите ще ги сметнат за лоши и несъобразителни служители. П. Спасов, ХлХ, 91. // Който не съобразява нещо в даден момент; недосетлив. — Защо стреляхте, .. — скара се старшия-та на несъобразителните стражари. — Язък! — и се наведе над мъртвия. X. Русев, ПС, 150. — Ние ще уловим крадеца! Няма защо да го хващате вие! Полицията си знае работата! Крррррр... Усетих внезапно замайване. Виж ти какъв несъобразителен човек съм бил! Св. Минков, Избр. пр, 458-459.

НЕСЪОБРАЗЙТЕЛНО. Нареч. от несъобразителен; недосетливо. Постъпих не-съобразително. А Намесихме се в разговора несъобразително.

НЕСЪОБРАЗЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Липса на съобразителност, на способност да се вземат предвид обстоятелствата в даден момент и да се действа според тях; недосетливост. Валко и Шулга, .., попадат е ръцете на врага. Макар да имат високи морално-политически качества, те проявяват лековерие и несъобразител-ност. Лит. XI кл, 157.

2. Несъобразяване, невземане предвид на нещо; недосетливост. Какъв лош разчет на силите, каква несъобразителност за слабостите на хората и на обстоятелствата беше допуснал. Ем. Станев, ИК III и IV, 419. Но не, изведнъж си спомням, че е ваканция и че университетът е затворен... виж ти несъобразителност... Л. Стоянов, X, 157. Той се реши да пусне в дело,.., друго ходатайство, почти винаги увенчавано с успех: той даже се чудеше на своята несъобрази-телност, как по-рано не се е догадил. Ив. Вазов, Съч. IX, 104. Какво ги бе смаяло до такава степен, че дори не съобщиха на комитета? Той сигурно би постъпил другояче, в никакъв случай нямаше да допусне такава несъобразителност. Но станалото беше непоправимо. Г. Караиванов, П, 25.

НЕСЪОБРАЗНО. Книж. Обикн. с предл. с. Нареч. от несъобразен. 1. По начин, който не отговаря, не съответства на нещо; несъответно, в несъответствие. Лицата от духовно звание ламтели за светски удоволствия, .., обичали блясъка и суетата, чре-воугодствували, с една реч живели съвсем несъобразно със званието им. Ив. Вазов, Съч. XV, 31.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, смятам и под. Означава, че нещо не отговаря, не съответства на определени условия, на някакви изисквания. В двата края редиците се огънаха, начупиха се и се вдадоха напред. Той видя това, каза си, че бе недопустимо, че бе несъобразно с реда и дисциплината. Ст. Дичев, ЗСI, 238.

3. В съчет. с прил. или нареч. Означава висока степен на изразявания от прилагателното или наречието признак, несъответству-ваща на нещо, на някакви условия; много, в голяма степен. Той [В. Стоянов] получил несъобразно голям хонорар,.., за превода си на немски на завещанието, оставено от Т. Миланович. М. Арнаудов, БКД, 169.

НЕСЪОБРАЗНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на несъобразен. Парадоксалната несъобразност още повече засилва впечатлението. Ждрело в долина всеки проумява, но рядко се среща същинско ждрело по ръба на едно било. П. Дели-радев, В, 128. На Запад са увели в чърквите музика в VIII в, макар и да са ся много противили на такава несъобразност. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 64.

2. Обикн. мн. Нещо, което е несъобразно, несъответно, неподходящо за даден случай или за определени условия. Та тук всичко състои от противоречия, от нелогично-сти, от изумителни несъобразности. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 42. Не само в идеята за вечното възвръщане, но и в Нитчева „свръхчовек“ има несъобразности и противоречия. П.П. Славейков, Събр. съч. VII,

22. В смешната сатира поетът са смее над забележени някои несъобразности на понятия и на постъпките хорски с туй, което тряба да бъде против, което не тряба. Т. Шишков, ТС, 175.

НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ ср. Незачитане, не вземане предвид на нещо или на дадени обстоятелства. Ах, защо не взе компас — нямаше сега да се загуби. Такова дребно несъобразяване, а всичко можеше да отиде по дяволите — всичко. П. Вежинов, ЗЧР, 112. Друга, често допускана грешка при реконструкцията на градовете, е несъобразява