Page:RBE Tom10.djvu/1043

НЕСВЕСТИЦА ж. Остар. и диал. Състояние на изгубване на свяст; припадък. Не трябва [детето] да ляга у стара изпокривена и изпотрошена люлка, а особено у друс-лива люлка да ся сеца и друска,.., та да му влезе в мозъка вода и да го удави несвести-ца. Хр. Данов, Лет., 1869, 99. От голямо пиянство ся повреждат еще и .. (нервите).. От това често ся ражда несвестица. Хр. Данов, Лет., 1869, 114.

НЕСВЕСТНИК, мн. -ци, м. Остар. Не-свестен, безразсъден човек; безумец, ненормален. Сега Г., като е повлякъл подиря си такивизи хора, които не са кадърни себе си и своя дом да управляват, ще ли направи некое добро? Тии несвестници от какво разбират и какви вехти сметки дирят?. ДЗ, 1868, бр. 19, 75. За наша злочестина Россия ся отнесе много леко в този въпрос, не вникна, както трябваше, в състоянието.., а просто повярва на княза, повярва на доносите на подкупений от него свой агент, несвестникът ишина. П. Р. Славейков, ПХС, 78.

НЕСВЕСТНОСТ, -тта, мн, няма, ж. Остар. Книж. Несвяст. Беше дошъл до степен дя с' изгубил памят,.., и най-после уморен падне на земя. Ту е дълго время лежал като в несвестност. БДн, 1857, бр. 8,31.

НЕСВЕТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не свети, не излъчва светлина. От тези изследвания станало очевидно, че месяцът е околчасто тяло; несвестливо и са обръща по орбита съвършено заключена в орбитата, по която са обръща слънцето. Д. Витанов, НС (превод),

33. Телата, които изпущат от себе си светлина.., ся наричат светливи. А тези, които ний виждаме само при помощта на светлината от светлите села, ся наричат несветливи. И. Гюзелев, РФ, 244. Леснопа-лителни или огнени вещества са:., д) елас-тический асфалт или гомиластика [гуми-лак], която е тъмна на вид, несветлива, а толкози еластична. Т. Шишков, ПХ (превод), 21-22.

НЕСВЕТЪЛ, -тла, -тло, мн. -тли, прил. Рядко. Книж. 1. Който не е светъл, в който няма светлина; тъмен. Слогът трябва да бъде разноцветен, другояче той остая не-светъл, ако и прав, и.предметът има само чърти, а никаква светлина. Б. Горанов, ЖГС (превод), 73-74.

2. Прен. Който е изпълнен с неприятности, страдания и под.; тъжен. Аз го заразпитвах за живота му, за положението му и той с умилена излиятелност ми повери несвет-лото си, тъжно житие. Ив. Вазов, Съч. X,

145.

НЕСВИВАЕМ, -а, -о, мн.-и, прил. Спец. Обикн. за течност — който не може да се свива. От гледна точка на механиката на флуидите, течностите и газовете се различават само по свиваемостта си; докато течностите са практически несвиваеми, газовете са относително силно свиваеми. М. Попов, X, 3. Паралелно с развитието на силовите машини са се усъвършенствували и работните машини, които работят с несвиваем флуид и със свиваем флуид. В. Геров, ПКВ, 23.

НЕСВИВАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество, свойство на несвиваем. Не-свиваемост на течност.

НЕСВЙКНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който още не е свикнал, не се е приспособил към нещо; непривикнал, ненавикнал, не-приучен. Морето беше неспокойно, пътниците съвсем несвикнали на морско вълнение и през цялата нощ, освен плясъкът и ревът на вълните, из всички кътища на парахода се чуваха охкания. К. Константинов, ППГ, 117. Има и такъв [тютюн], който би отровил несвикналия човек и с едно дръпване от лулата. Д. Талев, ПК, 309. И ето аз съм седнал на прикътаната на завет посивяла от времето градинска пейка,.., нес-викналите ми очи примигат от светлината. П. Незнакомое, БЧ, 6. — Реших да се доуча от пианото, — обясни Лени, като мърдаше несвикналите си пръсти. О. Васил в, Т, 177. И пак търчат.. Нали са двама

— /и сё ще излязат... Но несвикнали нозе — / съвсем прекалиха. К. Христов, Избр. ст, 233.

НЕСВОБОДА, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на несвободен, липса на свобода. И лорд Мер., присъди юридический въпрос $а свободата и несвободата на Ст-роига. И. Груев, СП (превод), 161. Ботев съзнава, че несвободата на духа от непрестанния гнет на живота неминуемо се отразява и върху достойнството на самите му писания. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 12. То [безмерното желание] ражда и несвободата, която от страх на бъдъщато злополучие, ся лишава от настоящето благополучие. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 110.

НЕСВОБОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Книж. 1. Който е лишен от свобода, който е в плен, робство и под.

— Значи, аз съм свободен? — изненада се друнгарят. — Обиден съм, светли, никога не си бил несвободен на наша земя! — подхвърли Есхач. Й. Вълчев, СКН, 270. Третий клас на населението съставяли несво-бодните человеци, сиреч робите. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 66.

НЕСВОЕВРЁМЕН, -а, -о, мн.-и, прил. Остар. Книж. Несвоевременен, ненавременен.

— А. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.

НЕСВОЕВРЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който става, извършва се или се появява не във време или срок, кога