то трябва; ненавременен. Той [Николай Тотков] кори действителните членове за несвоевременно разпращане на първа книжка на списанието. М. Арнаудов, БКД, 132. А сегашното му поведение, ако и да изглежда странно, трябва да му се прости, като се има предвид поражающето впечатление, което му произвожда незаменимата загуба на сестра му и... огромните загуби, които претърпява от несвоевременното напуща-не на полските си работи. Ал. Константинов, БГ, 10-20. В Цариград Неофит се постарал отначало да състави едно общество, което да издава „някое списание за про-бужданието на народа“ и едва като се убедил, че тая мисъл е несвоевременна, почнал да указва на нуждата от една народна черква. Ив. Шишманов, СбНУ, XVIII, 277. За да се преварят пагубите, които стават от несвоевременното преписвание мюлка въз наследниците., трябваше да ся препише той въз наследниците. АНГI, 127.
— От рус. несвосрсменньш.
HECBOEBPÈMEHHO нареч. Книж. В неподходящо време, във време, когато не трябва. Въпреки някои закъснения поради неправилно техническо ръководство, несвоевременно дадени планове и пр. ние завършихме навреме тия централи. РД, 1950, бр. 167, 3. Несвоевременно се издължавам. Д Плащат несвоевременно.
— Рус. несовенременно.
HECBOEBPÈMEHHOCT, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от несвоевременен; ненавременност. Въпросът се касае до дадените .. съвети на председателя на камарата .. досежно несвоевременността на една промяна в кабинета. БД, 1909, бр. 5, 3.
НЕСВОЕКОРИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Индив. Безкористен. То [българското общество] ще съумее да оцени и да скъпи паметта на Славейкова, който со своя живот учи, че борбата за истината, за своите несвоекористни убеждения, е най-величествена в света от всички борби на тоя свят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 111.
НЕСВОЙ, -оя, -ое, мн. -би, прил. Книж.
1. Който не се смята, не се приема от някого за близък по произход, чувства, идеи, интереси и под.; чужд. Два пъти ходих в родно-то село на баща ми.. Срещнаха ме като чужденец, държаха се с мене като с несвой човек. А. Гуляшки, ЗР, 47. // За дом, край и под. — който не се възприема като близък, роден, мил. През филистрените на кораб-ната трапезария се виждаше градчето и късче от чуждия простор.., далечен и несвой, безучастен. Н. Антонов, ВОМ, 41.
2. Обикн. като сказ. опред. Който не реагира адекватно, който не е на себе си, не е в пълно съзнание; неадекватен, несвестен. Последният път бяхме в барчето на „Балкан“.. Беше задушно, полутъмно и скучно.
Банката изглеждаше някак мрачен и несвой. С. Северняк, ИРЕ, 176. Изтръпнал и несвой, Радомир чакаше реда си. Събираше сили да се качи на кладата спокойно и достойно като Стоил. М. Смилова, ДСВ, 285. Още веднага нещо у нея го порази, макар да беше срещал много по-хубави и по-млади жени. Бе свикнал да му ги водят — бледи и разтреперани, несвой от страх. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 370. Тя пристъпи не-своя, с безтрепетен взор/ из чертога заспал, и нелепо тържествена/ слиза в мрачните зали на мрачен позор. Д. Дебелянов, С, 1936,51.
3. Който изразява такова състояние; несвойствен, несвойски2, неприсъщ, чужд. — Откъде научи, че заминавам? — пита с несвой, треперещ глас Захари, но момичето се е окопитило, то отвръща спокойно и с достойнство. Др. Асенов, ТКНП, 45.
4. Като същ. Човек, който не се приема от някого за близък по произход, чувства, идеи, интереси и под.; чужд човек. Кой враг е по-голям/ от оня вътре в мене, който ме мори/ със упреци за' грешките ми/ и ръфа с горчиви думи,/ изречени от мен самата/ към свои и несвой? Д. Габе, С, 161.
НЕСВОЙСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е свойски, приятелски; хладен, отчужден. По дрехите, по несвойското си държане и по това, че само той вървеше с царя, личеше да е знатен царев гост и чужденец. Ст. Загорчинов, ДП, 492.
НЕСВОЙСКИ2, -а, -о, мн.- и, прил. Книж. Който не е присъщ, характерен за някого; несвойствен, неприсъщ, чужд. В очите може да се прочете и страдание за ония, които лежат мъртви зад гърба на виновния за смъртта им, и липса на злоба.. И несвойска за изражението твърдост, мисъл, и някаква мъка, която не е дошла днеска и няма да си отиде утре. Д. Добрев-ски, БИ, 261.
НЕСВОЙСКИ. Книж. Нареч. от прил. несвойски1; хладно, отчуждено. — Че кой ли е свършил таз работа? — Не знам... — съвсем несвойски отвърна Сашо и изтръпна. С. Чернишев, ВМ, 110.
НЕСВОЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. с предл. на, за. Който не е присъщ, характерен за някого; нехарактерен, неприсъщ, чужд, необичаен, несвойски2. — Води! Напред! — заповяда Смилец, който сега, в тоя критичен час, бе добил несвойствено на природата си хладнокръвие.Ив. Вазов, Съч. XIV, 115. Тъкачев беше поразително спокоен външно и само тънките нотки, несвойствени на гласа му, издаваха необикновеното му вълнение. Г. Ка-раславов, ОХ I, 221-222. Старият Черешар се беше замислил, тази несвойствена за Андрей нервност, тия подгатвания, това недобро чувство към Еньо го озадачаваха. П. Славински, ПЗ, 263. Между българските
