Page:RBE Tom1.djvu/834

Кондукторите в трена събираха пари от неснабдените с билети .. Ами контрол? Боже съхрани! Поне по едно билетче с печат да бяха давали срещу събираните пари. Ал. Константинов, Съч. I, 70. 2. Обикн. ирон. За уверяване, че нещо е противоположно на очакването, или за пълно отричане на нещо; тъкмо обратното, съвсем не. — А бе, няма ли между вас някой, който да не е пипал нищо чуждо през живота си? — Да пази бог, такъв човек между нас няма. А. Каралийчев, С, 15. Да съм умислен в таквоз време, когато ям и пия с другарите си? Пази боже! В. Друмев, И, 29. 3. За посочване на висока степен на някакво лошо качество на нещо или на някого. То един свят се навъдил, пази боже… Й. Йовков, ЧКГ, 49. Тя е една клюкарка, боже опази.

Виждам / видя бяла бога. Диал. Преживявам добре, върви ми добре в живота. Мама, която слагаше палеца си вместо подпис, въздъхна и като постоя учудена, горчиво се усмихна: — Дано, мама, дано барем ти видиш бела бога! Ст. Даскалов, БП, 57.

Дай боже; да даде бог. Разг.; Дай бог. Остар. Книж. При благопожелание или при клетва — дано, нека. Дай боже, да ви се порадваме и на двамата. Елин Пелин, Съч. III, 121. — Но уверявам те, чичо, ще успея! — Дай боже! Дано съм жив да дочакам тоя ден! М. Грубешлиева, ПИУ, 24. — Момчиле, .., да даде бог и догодина и по` догодина живи и здрави да се видим. Ст. Загорчинов, ДП, 463. И само отминва [майката] на Лазаря гроба, / и Лазаря люто проклина: / „О, бог да даде нестопен да останеш! / Дух бродник духът ти да стане… / Че ти ме подстори, без време да женим / в далечно Загоре Петкана.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50.

Дал бог. Има, на разположение е (обикн. за нещо в голямо количество). Ако е за храна, може, съгласен съм. Дал бог. △ Вода, дал бог, колкото искаш.

До бога. 1. В съчет. с викам, рева и под. Много високо, много силно (викам, рева.) Загледа се в ревналата водна стихия, ужаси се от постъпката си и писна до бога: — Олеле, майчице! К. Петканова, БД, 224. 2. В съчет, с вик, плач, олелия, врява и под. Много висок, силен (вик, плач, олелия, врява.) Писнаха жени, разплакаха се деца, вдигна се олелия до бога. Й. Йовков, СЛ, 124. Заведнъж му почерня на очите, той са прекатурна и, луп! Падна с главата надолу; .. Плач и писък са подигна в двора до бога. Ил. Блъскова, ПБ II, 85.

До медна бога, карам се, бия се. Диал. Извънредно много (карам се, бия се). До медна бога ще го бия. До медна бога бият се, карат се. П. Р. Славейков, БП I, 148.

<Един> бог знае. Разг. Във въпрос, или въпрос.-възкл. изр. Употребява се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо; не е известно, не се знае. Но той много малко се бави вътре. Бог знае имаше ли някаква работа там или не. Й. Йовков, Разк. I, 37. Не слушаха молбите му, .. — върнаха го. Добре, че тръгна назад след един отряд, който, бог знае защо, излизаше от крепостта. А. Дончев, СВС, 602. Позвъних, като попипах предварително пистолета в джеба си — един бог знаеше, какво щеше да се разиграе следващата минута! Др. Асенов, СВ, 130. Той замълви някакви думи, замилва главата ми, лицето ми, постави ме на стола до масата и попита кръчмаря, няма ли нещо сладко за мене. Бог знае какъв бе тоя човек! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 101. Пътят е дълъг и бог знае къде ще да намерим място за почивка. Ст. Ботьов, К (превод), 46.

Ей богу.* вмет. Разг. При уверяване, убеждаване. Потрудете се да му внушите, .., че той може да приеме без унижение, щото вие да заплатите .. дългът му, който не е колосален, ей богу… Ив. Вазов, Съч. XXV, 155. Златоград — това е самата идилия!… А къщите! Ей богу, другаде не съм виждала такива оригинални къщи с кръгли и високи като рога комини от двете страни на челото. Н. Стефанова, РП, 123.

За бога вмет. Разг. Възклицание, което се употребява: 1. При увещаване, настояване нещо да се извърши. — Аго, за бога, направи това добро. Ив. Вазов, Съч. XI, 6. Но, Оля, ти не си на себе си! Успокой се, за бога! Б. Болгар, Б, 114. 2. При недоумение, учудване от нещо нередно. Когато най-после представлението свърши, унгарците тръгнаха към изхода с кисели лица. За бога, нима така се излиза от театър? П. Вежинов, НС, 82.

За бог да прости. 1. Разг. Ирон. В съчет. сдавам, раздавам. Без да се заплати, даром (давам, раздавам). — Кмете, наредете да си доставим някои неща от фабрика Морунов. — Морунов не дава мебели за бог да прости, ядосано възрази кметът. Ив. Хаджимарчев, ОК, 203. 2. Диал. В съчет. с отивам си.* Без полза, напразно (си отивам). Война е, много момчета си отиват за бог да прости.

За бяла бога, отивам / отида. Диал. Напразно, напусто (отивам). — Димо да беше тука, самичък щеше да си прибере хармана и нямаше толкова жито да отиде на вятъра. — Не само житото отива на вятъра, но и хората отиват за бяла бога! — занесено продума Куна. К. Петканов, МЗК, 79.

За права бога. Разг. 1. Напразно, незаслужено — Ние нямаме свидетели и ако не се открият убийците, ще отидем в затвора за права бога — рече той, гледайки мрачно в пода. Ем. Станев, ИК I, 416. 2. При умоляване, увещаване нещо да стане. „Не лъжа, девойко“, казва той и едва поема дъх. „За права бога, вярвай ме!“ Ст. Загорчинова, ДП, 167.

За се` бога. Остар и диал. Единствено, само. — Много годин след тяхното оженвание роди им са за се` бога едно дете женска рожба. Ил. Блъсков, РК, 3.

Има бог. Разг. Като възклицание: а) За изразяване на надежда, че ще се оправи нещо или че ще се даде заслуженото някому; б) за