изразяване на задоволство, че е преодоляно нещо лошо, неприятно, несправедливо или че някой е получил заслуженото.
Каквото бог даде (дал). Разг. 1. За храна — каквото има. — Вие с тате се гощавайте тук, каквото бог дал. Елин Пелин, Съч. III, 35. 2. За случки, събития — за изразяване на готовност да се приеме всичко, което ще стане — и добро, и лошо; каквото стане, каквото се случи. — Голяма дума не казвай, сестрице, — пресече я кротко Теодосий. — Ще стане каквото бог даде. Богу се моли! Ст. Загорчинов, ДП, 286.
Красив като бог. Много, изключително красив.
На бога тамян не давам. Диал. Много голям скъперник съм. — Ти нали си на баба Калина внуче. — Нейно съм. — Знам я аз. Оная очилатата, щърбата, дето не дава на бога тамян, знам я. Ст. Даскалов, БП, 126.
На права бога. Диал. Напразно, незаслужено. Ех, боже, къде му беше краят, къде го засука! .. Мене ми се главата пръска, тя копаните разхлопва .. Виниш ме на права бога, знаеш го! Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1, 68.
Не дай <си> боже. Обикн. вмет. Разг. При изразяване на опасение, че нещо неприятно, лошо може да се случи. — Представете си, — повтори същият, — ако, не дай боже, се появеше холерата у някого тук. Ив. Вазов, Съч. XII, 102. Нареди кой къде да палне огън, ако още нощес, не дай боже, ударят Карафейзиевите, та от село да пристигнат всички останали мъже. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 630. Но щом в тетрадката се появеше, не дай си боже, три плюс, аз забравях угризенията на съвестта, посрещах детето със зли очи. Н. Каралиева, Н, 20.
Не съм бил бога с камъни; бога ли съм бил с камъни. Разг. Не съм извършил непоправима* грешка, непоправимо зло, че да страдам или да не заслужавам никакво внимание. Но и за теб моми има: / бога не си с камъне бил. Хр. Ботев, Съч. I, 22.
Пазил ме бог. Разг. Възклицание — при несъгласие с нещо или при пълно отричане на нещо. — На твое място аз бих си отмъстил. — Като го убиеш, нали? — нарочно го подведе Рилски. — Пазил ме бог! Ще го накарам сам да се убие. К. Петканов, В, 165.
По права бога, разказвам. Остар. и диал. Както си е, самата истина (разказвам). И турците наистина се радваха и бяха много доволни от ония бунтовници, които си разказваха работата по права бога. З. Стоянов, ЗБВ III, 124.
Предавам / предам богу дух. Книж. Умирам, издъхвам. Великият старец благослови пак сина си и предаде богу дух. Ив. Вазов, Съч. XIII, 40. Нощес станало всичко .. предал богу дух, както си спял. Лека смърт. К. Калчев, ПИЖ, 120.
Прекален светец и богу не е драг. Разг. За някой, който много се престарава.
Ради бога; бога ради. Остар. Книж. При настоятелна молба. Ради бога, господа, съобщете това на вашето началство. Ал. Константинов, БГ, 76. — Ну, разправяй, бога ради, / как и що?… Ив. Вазов, Съч. II, 25.
Раздавам за бог да прости. Диал. Говоря празни приказки.
С бога съм вечерял. Диал. Роден съм с късмет; късметлия съм. — Твоето момче с бога е вечеряло. От него аз човек ще направя! К. Петканов. ЗлЗ, кн. 2, 208.
Слава богу. Разг.; Сполай на бога. Диал. Обикн. като възклицание — при задоволство, че нещо е станало, както трябва да бъде, както се желае. — Да не си болен? — Не, отче, нищо не ми е. Здрав съм, слава богу. Й. Йовков, Ж, 140. — Какво има татък? — Нищо… Всичко добро, слава богу. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 140. Слава богу, че затворниците са по няколко души в стая и могат да убиват времето в разговори. К. Величков, ПССъч. I, 140. — Живо-здраво, дядо Пеньо! Как си, що правиш, що чиниш? — Сполай на бога, добре съм, Андончо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 121. — У тебе все е претъпкано. — Сполай на бога — скръсти и двете си длани и ги сложи на сърцето си старият кръчмарин. Г. Караславов, ОХ III, 242.
Тако ми бога. Диал. При уверяване, че това, което се говори, е истина; действително. „Ти знаеш брата ми?“ — попита Тарас. „Тако ми бога, знаех го! Много бе великодушен пан“. Н. Бончев, ТБ (превод), 36.
Хвала богу. Диал. Който не е с ума си, луд. Някои по-слободни [жени] го закачаха .., но другите им забраняваха това, .. — Недейте го, мари, не видите ли го, че той е „хвала богу“ т. е. не е на ума си. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 41. Направил се като хвала богу.
Хващам / хвана бога за нога. Разг. Ирон.; Хващам / хвана бога за брадата. Разг. Ирон.; Хващам / хвана бога за носа. Диал. Ирон. Постигам големи успехи, сполучвам много (употребява се, когато някой се е възгордял от въображаем успех). Трябахме ний да дръпнем патерицата веднъж — нали? Тогази ни коткахте! Сега хванахте бога за носа вече. Не ви се продумва. П. Тодоров, Събр. пр I, 421.
БОГАЛИ`Н м. Диал. Добър, кротък, милостив набожен човек; добряк, богалинец. Добър човек, блага душа беше дядо Стоян, бог да го прости .. Такъв незлоблив, такъв прав и благодушен, та ти е мило да го слушаш. Богалин човек беше. Хр. Максимов, СбЗР, 9.
БОГАЛИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Богалин.
БОГАЛИ`НКА ж. Диал. Вол или крава (употребявано в гатанки). Четири чопаранки, пети шести богалинки, седми ходи, та ги води и свещ дръжи в ръка? (Кола, волове и арабаджия). Гатанка, Сб ВЧ, 119.
БОГАСИ`Я ж. Диал. Плат за подплата на горни дрехи. Забегнал йе там надоле, / там надоле ю София. / Откарал йе девет коня, / девет коня чиста чоха, / а десети — богасия. Нар. пес., СбНУ XI, 57.
— От тур. boğası ’подплата’.
