Page:RBE Tom1.djvu/701
БЕЛОМО`РЧАНИН, мн. беломо`рчани, м. Разг. Беломорец1. Заложила са й Марийка / със трима турци прязморци, / прязморци, беломорчане, / морето да си преплава. Нар. пес., СбВСт, 107.
БЕЛОМО`РЧАНКА ж. Беломорка.
БЕЛОМРА`МОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. 1. Който е направен от бял мрамор. По беломраморните стени на двете крила на храма със златни букви е написана цялата история на войната от 1812 год. Ив. Вазов, Съч. XVI, 136. Първийт двор беше обиколен от леки арки, съставени от тънки скулптурни творения, поддържани от беломраморни стълпове. Н. Михайловски, ПА (превод), 138. В беломраморни охолни зали / лъкатушат светлинни вълни. Хр. Смирненски, ДБД, 23.
2. Прен. Който по цвят наподобява бял мрамор. Понякога ръката й пробягваше, беломраморна и нежна, .., по клапите, за да изтръгне от звънливи струни трептящи звукове. Ив. Вазов, Съч. XII, 185.
БЕЛОНО`Г, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който има бели нозе; белокрак. Аз гледах натам и си мислех, че някога на тоя бряг са стояли белоноги гъркини и са чакали своите мъже — храбри моряци — чиито кораби по цели месеци не са се появявали на хоризонта, Й. Стоянов, ЦД, 106. Има баба Гичка / шарена козичка, / овне виторого, / агне белоного / и три веселушки / ярки-среброгушки! В. Паспалеева, МСС, 11. Заиграли и запели / чудни песни из пустини, / бясно хоро залюлели / белоногите богини. Ив. Вазов, Съч. IV, 107.
2. Като същ. белоногата ж. Жена с бели нозе. Изворът на белоногата (заглавие на поема от П. Р. Славейков).
БЕЛООПАША`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бяла опашка.
◇ Белоопашат мишелов. Зоол. Най-едрата птица от род мишелови, с бяло оцветена опашка, която се среща у нас само по време на прелета. Butlo rufinus.
БЕЛОО`ЧИЦА ж. Диал. 1. Лайкучка (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. Подрумниче.
БЕЛОО`ЧКА ж. Водна птица от семейство патици с чернокафяв гръб, бял корем и оловносива човка. Aythya nyroca.
БЕЛОПА`Х, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За животно — който има бели слабини; белобок. Гиди, белопахо магаре! △ Белопах бивол. Белопахи волове.
БЕЛОПА`ХКА ж. Диал. Белопаха, белобока крава. Говедата иззимеле, / по-убаве изтелили: / се воловци бистророжци, / а кравите белопахки! Нар. пес., СбНУ XLIV, 428.
БЕЛОПЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. Който е покрит с бяла пяна. От двете страни на белопенната река — високи урви, стигнали небето. Ив. Вазов, Съч. XV, 155. • Обр. Биха се вглеждали в блесналата вода на реката, където се отразяваха чистото пролетно небе с белопенни облачета и къдравите сенки на брезите, .., ако Нина, .., не ги разпределяше веднага на работа. Ст. Даскалов, СД, 429.*
БЕЛОПЕ`Р, -а, -о, мн. -и, прил. Нар-поет. Който има бели пера. Белопера птица. Стрела белопера.
БЕЛОПЕ`РКА ж. Нар.-поет. 1. Епитет на птица, стрела и под. с бели пера. Юнакът вървял, сякаш се разхожда, а над златокъдрата му глава кръжели белоперки птици. Ив. Планински, БС, 72. Разиграл се добър юнак, / .. Де го виде силна юда, / .. та му прати първа стряла, / първа стряла белоперка. Нар. пес., СбНУ XI, 6. Игла белоперка.
2. Епитет на риба с бели перки.
БЕЛОПО`Л -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За жена, мома — която има бели, чисти поли на ризата си. Прелъгаха го долните моми, .., долноселките, белополите, / белополите, ситноодите. Нар. пес., СбНУ XLIV, 285. Заградила Самовила, / заградила вито кале / ни на небе, ни на земя, / .. / Що бе подбив подбивала / се` кметици белополи. Нар. пес., СбБрМ, 9.
БЕЛОПРЪ`СТИЦА ж. Диал. Бяла пръст, белозем, белилка1. Разрохканата белопръстица, изресените лозя, нагиздените от цвят дюли разведриха Петко. Ст. Даскалов, СЛ, 157. Овцете минават бегом през изрязания царевичак и душкат с черните си муцунки сухата белопръстица. А. Каралийчев, ПД, 29. А някои си пресичат мъст с белопръстица или с жарава да не ври, а да остане завсегда сладко. Г. С. Раковски, П I, 75.
БЕЛОРУ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. 1. За овца, овен — който е с бяло руно; белорунест. Цялата мера от Горунските височини до Бояновци като че се изпълваше с белорунни овце. Кр. Григоров, ПЧ, 80.
2. За стадо — който се състои от овци с бяло руно. Обичах нежно белорунните стада / и слушах старите овчари. Мл. Исаев, П, 12.
БЕЛОРУ`НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белорунен (в I знач.). Това беше малко стадо, имаше всичко петдесетина овце, но всички бяха като от една майка раждани — едри, млечни, белорунести. Г. Караславов, СИ, 184.
БЕЛОРУ`СИН, мн. белору`си, м. Беларусин. Руси и украинци, белоруси и азербайджанци, латвийци и естонци .. четат на своя роден език. ОФ, 1950, бр. 1741, 4.
БЕЛОРУ`СКА ж. Беларуска.
БЕЛОРУ`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Беларуски.
