Page:RBE Tom1.djvu/698
— спокойно. Делфините, които следваха парахода, се боричкаха весело в пенестата следа. Излезли на палубата, пътниците се любуваха на беловласите вълни, които се гонеха около ни. Ив. Планински, БС, 59.
БЕЛОГВАРДЕ`ЕЦ, мн. -е`йци, м. Истор. 1. Участник в контрареволюционната бяла гвардия, която е действувала против съветската власт след октомврийската социалистическа революция в Русия (1917 г.). На 2/15 ноември след 6-дневни боеве белогвардейците бяха разбити и в Москва се утвърди съветска власт. Ист. IX и X кл, 95.
2. Член на контрареволюционна антисъветска военна организация; контрареволюционер.
— Рус. белогвардеец.
БЕЛОГВАРДЕ`ЙКА ж. Истор. Жена белогвардеец.
БЕЛОГВАРДЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до белогвардеец. Майка му е от белогвардейски произход. Др. Асенов, ТК, 269. Белогвардейски генерал. Белогвардейско правителство.
БЕЛОГВАРДЕ`ЙЩИНА, мн. няма, ж. Събир. Всички белогвардейци като едно цяло. Ние воювахме против белогвардейщината 4 години. ВН, 1960, бр. 2839, 1.
БЕЛОГЛА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. Който има бяла или светлоруса коса. Пред моста беше се настанила дрипава, белоглава бабичка. А. Каралийчев, ПС III, 169. След нея, за полата на сукманя й, се държеше седемгодишното й синче, белоглаво като шиле, и скимтеше за локум. Н. Попфилипов, РЛ, 154.
2. За животно — който е с бял или светъл косъм, кожа и под. на главата. Белоглав кон. Белоглава змия.
◇ Белоглав лешояд (орел). Вид голям орел с гола глава и шия, с пухкава бяла перушина зад врата и около врата; гологлав лешояд. Тогава и двамата [муфлоните] се качиха на скалата едновременно и едновременно се спуснаха един срещу друг, решени да приключат смъртния двубой под плясъка на белоглавите орли, които кръжеха над главите им. Н. Хайтов, ПГ, 53.
БЕЛОГЛА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Човек с побеляла коса. Аз не обичам оние стари белоглавци, които говорят, че Петко е дължен да слуша Павла, че Михал тряба да живее така също, както някога си е живял Васил, и че Драган е обязан да играе по свирката на Стояна. Л. Каравелов, Съч. IV, 229.
БЕЛОГО`РКА ж. Нар.-поет. Епитет на самодива. Дочула го вила-белогорка. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97.
БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНИН, мн. белоградчи`чани, м. Човек, който е роден или живее в Белоградчик (град в Северозападна България). Пътувах с двама белоградчичани до Враца.
БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Белоградчик.
БЕЛОГРАДЧИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Белоградчик. Пътниците казваха, че сме вече в белоградчишката клисура, но и керемидка не се показваше от града. Ст. Станчев, HP, 8. Тоя арнаутин са беше заселил в Камена-Рикса в времето на белоградчишката буна. П. Хитов, МП, 59. Белоградчишки скали.
БЕЛОГРА`ЖДАНИН, мн. белогра`ждани, м. Остар. и диал. 1. Белградчанин. Снощи вечеряха у нас г. Степан Веркович, белогражданин, археолог, и г. Димитър Стайков. АНГ I, 394.
2. Жител на селище с име Бели град, Белоградец и под. Ой, Йоване, белогражданине, / я върни се, Белиград изгоре. / — Нека гори, нека пуст да стане: / у нега съм три годин робувал. Нар. пес., СбВСтТ, 687. Дина е платно белила / по тая река Бистрица. / Издолу идат винари, / винари, белограждани. Нар. пес., СбВСт, 256.
БЕЛОГРИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Който има бяла грива; белогривест. Белогрив кон. • Обр. Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогриви, / вълните луди своя вихрен бяг? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 149. Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно. .. Той .., излива водопади по скалите на Персенк и пълни доловете с мътни, белогриви талази. Н. Хайтов, ПП, 89-90.
БЕЛОГРИ`ВЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белогрив. Дойде зимата и си отиде. Най-сетне пристигна пролетта в златна колесница, теглена от топлите южни ветрове, същински препускащи белогривести жребци. П. Бобев, ЗП, 55. Между тях [кокошките], горд като султан, пристъпя белогривестият петел. Й. Йовков, АМГ, 200. • Обр. Бе въздухът със ведрина пропит. / .. / А Витошкият хребет белогривест / по-близък, по-висок е отпреди. Бл. Димитрова, Л, 15.
БЕЛОГРЪ`Д, -гъ`рда, -гъ`рдо, мн. -гъ`рди, прил. Обикн. за птица, за животно — който има бяла кожа, косми, перушина на гърдите. Сън сънувах, .., сън сънувах, .. / че станахме, … два гълъба, / два гълъба, .., белогърди, / белогърди, .., сивокрили.* Нар. пес., СбГЯ, 233-234. Яснооките белогърди жаби, .., сега царуваха в своето отечество — блатата. Ц. Гинчев, ГК, 248.
БЕЛОГУ`ШКА ж. 1. Птица с бяла шия. Гъски белогушки, / гъски лебедушки, / що сте закрякали, / що сте заврякали? Чичо Стоян, ЧК, 28.
2. Жена с бяла шия.
БЕЛОГЪ`ЗКА ж. Дребна прелетна пойна птица от семейство дроздове с бели пера в основата на опашката; каменарче. Oenanthe
